Поредното вечно дерби приключи с победа на ЦСКА с 1:0. Успехът е напълно заслужен, тъй като Стойчо Младенов спечели тактическата битка с Илиан Илиев и в треньорските сблъсъци между двамата вече води с 4:0.

Новият „Левски“ по нищо не се отличава от стария. Такъв е най-лаконичният извод от видяното в събота. Тимът от „Герена“ все още не е готов за големи мачове. Надеждите на феновете, че Илиан Илиев е правилният треньор, се разбиха като вълна в скалист бряг и остана само горчивото чувство. Уви, в „Левски“ се повтарят едни и същи грешки.

Илиан Илиев заложи на схемата 4-4-1-1, но изпълнителите, с които разполагаше, не бяха на необходимото ниво, за да спечелят. Отдясно действа Дъстли Мулдер, който бе един от малкото играчи на „сините“, които знаеха за какво става въпрос. В началото на срещата имаше известни затруднения с Антон Карачанаков. За негово щастие и играчът на ЦСКА показа сериозна незрялост и на моменти вместо да комбинира със съотборници опитваше далечни удари. Те обаче не доведоха до почти нищо опасно. В поредния случай, в които Карачанаков надигра Мулдер, бранителят направи много груб фаул, контузи съперника и в крайна сметка се стигна до смяната на „червения“ талант. След влизането в игра на Сержиньо Мулдер стоеше доста по-добре на терена.

За разлика от десния бек в центъра на отбраната „сините“ имаха много сериозни проблеми. Разчитаха на качествата на Роман Ели и опита на Станислав Ангелов, което в нормална ситуация би трябвало да даде резултат. Двамата обаче демонстрираха тотална липса на синхрон и взаимодействие, което за отбор, тръгнал да става шампион, е немислимо. Явно обаче в “Левски” така и не са преодолели проблемите си в тази зона, които контузията на Димитър Везалов съвсем задълбочи. Без него „сините“ продължават да са елементарни за пробиване през центъра. До голяма степен това се дължи и на изпълнителите в средата на терена. Христо Йовов трябваше да се изявява като опорен халф в мача с “армейците”. Което е странно с оглед на факта, че в живота си той има не повече от десетина шпагата. Тази му позиция е продиктувана от напредналата футболна възраст. Той е загубил голяма част от скоростта и остротата, които бяха основните му оръжия, докато играеше в офанзивен план. И за това треньорите решиха да го върнат назад. Проблемът обаче е, че на новия си пост той просто не се справя. Вярно, дал е много на “Левски”, но и Павел Панов също е дал много, а него никой не го измъчва да играе в мачовете срещу ЦСКА. Макар, че не е сигурно дали ако Панов се появи на терена, няма да свърши същата работа, която и Йовов.

Другият вътрешен полузащитник на “сините” Владимир Гаджев също се представи под всякаква критика. Той е абсолютен прецедент в световния футбол. Халф, опериран от всякакво чувство за дефанзивна игра. Неслучайно “армейците” успяха да овладеят средата на терена и по този начин да неутрализират всякакъв опит на съперника да направи нещо смислено.

Добри думи заслужава единствено левия халф Илиян Йорданов. Не се представи на феноменално ниво, но на фона на съотборниците си беше един от най-добрите. Направи няколко интересни пробива и измъчи отбраната на съперника. Нападателите обаче не успяха да се възползват от пасовете му.

През второто полувреме Илиан Илиев се сети, че тимът му само фигурира на терена и опита да промени нещо. Извади Христо Йовов, пусна Симеон Райков, който заигра по левия фланг, а Роман Прохазка бе преместен на мястото на Йовов. След гола Илиев пусна в игра и португалецът Жоао Силва и “Левски” премина в класическо 4-4-2. Силва обаче бе изолиран от съотборниците си, рядко получаваше топката. Ако обаче говорим за изолация, то най-точният пример е Базил де Карвальо, който буквално гледаше отблизо мача... 

За разлика от “сините” ЦСКА игра много смислено в мача. Стойчо Младенов за пореден път показа, че знае как да подходи за подобни срещи. Мотивира перфектно играчите си и това даде резултат. “Армейците” желаеха повече победата, тичаха повече от съперника, пресираха активно... Изобщо свършиха точно това, което наставникът искаше от тях. Самият Младенов пък показа, че засега разликата между “Левски” и ЦСКА е именно треньорският пост. Той просто знае как се печели вечното дерби. За разлика от Илиан Илиев...

Стойчо Младенов заложи на 4-2-3-1. Вдясно на защитата бе Иван Бандаловски, вляво - Михаил Венков, а в центъра на отбраната действаха Крачунов и Апостол Попов. Привидно ЦСКА бе с двама дефанзивни халфове - Тодор Янчев и Лукас Саша, но бразилецът игра като свободен електрон в средната зона, помагайки и в офанзивен план. Янчев пък покриваше много широк периметър. Когато бековете се включваха в атака, той ги подсигуряваше в зоната им.  От своя страна бразилецът спечели десетки единоборства, а същевременно положи основите на доста от "червените" набези към вратата на Пламен Илиев. Именно изявите на Янчев и особено на Лукас причиниха доста главоболия на съперника в средата на терена.

На върха на атаката изненадващо се появи Серж Нюаджи, които се отблагодари за доверието с гола, който вкара. Тогоанецът бе много активен, хвърли доста сили и често пресираше централните защитници на “Левски”, когато те се опитваха да изнасят топката. По крилата го подпомагаха Присо и Карачанаков, който след контузията си бе заменен от Сержиньо. Карачанаков обаче бе по-остър от бразилеца и с излизането му от игра ЦСКА позагуби от офанзивната си мощ в лявата зона. Присо този път показа огромно желание за игра и няколко негови остри включвания по дясното крило едва не доведоха до още голове. Зад Нюаджи беше мадагаскарецът Абел Анисе, който навъртя доста километри, защото атакуваше не само фронтално, но и на моменти по крилата. Пресата (особено на външните халфове) и препокриването бяха два от най-силните козове на ЦСКА. "Червените" спечелиха не само средата, но и външните зони, където не позволиха на "сините" да организират атаки по крилата. Единственият минус на "армейците" е липсата на добър нападател. При наличието на такъв крайният резултат нямаше да бъде само 1:0.
 
След 70-ата минута ЦСКА се прибра назад, а в средата на терена полузащитници заиграха в линия, като по този начин "червените" изградиха втори вал - пред защитния, с което съвсем отказаха своя противник. Именно тук се видя как Стойчо надигра тотално Илиан Илиев. Поради тази причина "Левски" не успя да направи така очаквания масиран натиск в края на двубоя и логично не стигна до изравнително попадение. .

Съдията Станислав Тодоров направи и невъзможното да изпусне мача. Спестяваше очевадни жълти картони и на двата отбора, после се впускаше в компенсации с което допълнително изнерви обстановката. Пожали Мулдер, Старокин и Иван Бандаловски. Той е с основна заслуга за контузията на Карачанаков, тъй като допусна много остра и дори груба игра.

За разлика от друг обаче сега нямаше фрапантни съдийски гафове и този път никой не може да търси оправдание в представителите на футболната Темида....
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ