Легендарният футболист на “Левски” Божидар Искренов обяви, че очаква победа на “сините” в днешното Вечно дерби с ЦСКА. Гибона изрази съжаление, че стадиона вече не се пълни за такъв важен мач. Той разкри, че няма да забрави успеха над “червените” с 3:1 в последния кръг през 1984 г.
“Очаквам “Левски” да победи. Историята е показала, че в този мач няма фаворит. Доказано е, че предварителните прогнози не се оправдават. Мачът винаги е бил е с голям залог, имаше интрига. Сега срещата не е решаваща за титлата, но “Левски” няма какво да губи. Играчите на “сините” трябва да покажат, че са стойностен отбор”, заяви Искренов.
“Не съм човекът, който може да коментира причините за загубите. Играчите трудно се възстановяват психологически след такава серия. Днешният мач обаче е добър повод да се докажат. Не мога да давам оценки за бъдещото на тези футболисти в Левски. Независимо, че някои ще напуснат – те трябва да се докажат като професионалисти и да играят на върха на възможностите си”, допълни бившият национал.
“Левски” има юноши, които могат да играят за първия отбор. Вече взимат момчета и постепенно сигурно ще им бъде даван шанс. Те обаче трябва да разберат, че фланелката на “Левски” е тежка. Момчетата трябва за себе си да узреят и да натрупат самочувствие, за да са готови да играят за клуба.”
“Никога няма да забравя мача от 1984 г., когато победихме ЦСКА с 3:1 в последния кръг и станахме шампиони. Тогава взехме всички купи. По това време на стадиона нямаше къде да се хвърли дори една игла. Сега ми е болно, че в последно време стадиона не се пълни за Вечното дерби. При пълни трибуни атмосферата е друга, играчите получават друго настроение.”
“Отидох в ЦСКА през 1993 г. защото нямаше къде да играя. Имахме неразбирателство с ръководството на “Левски” и имаше три дни, от които зависеше бъдещето на кариерата ми. Ако не успеех да си намеря отбор, трябваше да почивам 6 месеца. Тогава Валентин Михов ме покани в ЦСКА. Всички знаят, че бях там, за да си върша работата. Според приятелите ми със се справил добре, след като взехме Купата на България. Винаги ще помня престоя си там. В ЦСКА посрещнаха един от най-страшните си опоненти с надпис “Добре дошъл”. Фенове на “Левски” идваха на “Армията” и не викаха за ЦСКА, а скандираха моето име.”
“Синът ми беше много добър футболист, аз го запалих. В Америка тренираше в моите отбори. Един ден дойде при мен и заяви, че иска да играе хокей на лед. Видях, че за него хокея е нещо повече от футбола. Обича да играе футбол, но хокеят вече му е цел за израстване.”
“Не съм мислел, че може да стана треньор. В бъдеще и това може да стане, но сега не ми е приоритет. Професията е уникална, но в България тя е по-сложна и непредсказуема, тъй като има несигурност. Нещата се променят за 24 часа. Треньорите се сменят бързо. Аз съм против тези неща. На един треньор трябва да се даде време и спокойствие”, заяви Радостта на народа.
