Вижте... Аз не желая да разпалвам духовете, но ще напиша това, което е в сърцата на хиляди. Макар и те да не го признават официално. Тези хиляди, та даже и милиони, които са от другата България, от синята, довечера ще стискат палци срещу ЦСКА. Малцина обаче ще го направят открито. Повечето ще си сложат маската на лицемерието и ще обявят, че са патриоти. Иначе излиза, че предават родината, подкрепяйки Стяуа. Истината обаче е друга – те няма да бъдат за румънците, а против така наречените “армейци”. Така наречени, защото ЦСКА отдавна няма нищо общо с българската армия. Има с комунизма и до днес, но това е друга тема...

 

Нали се сравняваме със Запада. Нали обичаме да се поставяме до “белите” държави. Нима си мислите, че феновете на Барса ще бъдат за Реал, когато “кралете” играят в евротурнирите. Никога! Същото се отнася и за привържениците на Манчестър Юнайтед. Повярвайте ми, този фен на “червените дяволи”, който стиска палци за Манчестър Сити в груповата фаза на Шампионската лига, със сигурност ще бъде обявен за луд. А у нас обявяваме за луди хората, които тази вечер ще се молят ЦСКА да се провали.

 

Това важи с пълна сила и когато “Левски” играе в Европа. След отпадането на “сините” от Спартак (Търнава) всички “червени” ултраси вдигаха тостове. В медиите обаче никой не си позволи да напише чувството, което е в душата на запалянковците. Някои ще атакуват моята теза с аргумента, че трябва да сме за българските отбори в евротурнирите заради клубния ни коефициент. Така е. Трябва, но какво да направиш, след като сърце не ти позволява да викаш за основния си съперник. Или поне да го подкрепяш...

 

Виж, когато играе националният отбор, е друго. Тогава трябва да забравим за “сини” и “червени”. И да бъдем обединени под родния трикольор. Под националния флаг.