Борусия (Дортмунд) приема Ливърпул в първи четвъртфинал на Лига Европа. Мачът беше определен като дербито на тази фаза от турнира и се очаква с нетърпение, тъй като няколко неща обединяват двата клуба и техните фенове. Едно от тях е Юрген Клоп, но „жълто-черните“ и „червените“ имат няколко мача един срещу друг, а феновете им използват един и същ химн. 
Странното е, че именно мачовете между двата отбора изиграват роля за налагането на „You'll Never Walk Alone” сред феновете на германския тим и сприятеляването им с привържениците на мърсисайдци.
Историята започва преди половин век. Вечерта на един априлски вторник Ливърпул приема Селтик в полуфинален мач от Купата на носителите на национални купи (КНК). „Детелините“ си тръгват от „Анфилд“ със загуба (0:2), но печелят песен, която ще се превърне в един от най-разпознаваемите футболни химни по цял свят. Феновете на Ливърпул пеят песента „You'll Never Walk Alone” от мюзикъла „Въртележка“. Изпълнението впечатлява шотландците и те веднага пренасят песента на своите мачове.
Само месец по-късно Глазгоу приема финала на турнира през 1966 година, в който Ливърпул среща Борусия (Дортмунд). Част от привържениците на германския тим отиват в Шотландия дни по-рано и се сприятеляват с агитката на Селтик. Феновете на „детелините“ запознават своите нови приятели с „You'll Never Walk Alone”. Случката е описана в книгата „Героите от 66-та“ на Грегор Шниткер. Тогава малцина от германците говорят англи
йски и привържениците на Борусия не могат напълно да се насладят на песента, която десетилетия по-късно ще се превърне и в техен химн.
Самият финал между Борусия (Дортмунд) и Ливърпул на „Хемпдън Парк“ протича наистина драматично. Зигфрид Хелд открива резултата за „жълто-черните“ в 61-ата минута с удар от воле от границата на наказателното поле. Само осем минути по-късно Роджър Хънт изравнява от изключително спорен гол. Той се разписва след пробив на Питър Томпсън по дясното крило, който стига до аутлинията, за да центрира. При подаването на Томпсън страничният съдия вдига флага си, за да маркира, че топката е напуснала терена. Главният рефер Пиер Швинте от Франция игнорира сигнала на своя помощник и зачита попадението.
Така се стига до продължения, в които Борусия излиза победител. В 107-ата минута при атака на „жълто-черните“ вратарят на „червените“ Томи Лоурънс излиза напред да изчисти топката, но тя попада в Райнхард Либуда, който с прехвърлящ удар я праща към вратата. Коженото кълбо обаче се удря в гредата и след това в тялото на Рон Йейтс, за да влезе във вратата. Така тимът от Дортмунд става първият германски клуб, спечелил трофей от евротурнирите. След края на мача мениджърът на Ливърпул Бил Шенкли обявява: „Бяхме победени от отбор страхливци!“ Легендарният шотландски специалист отправя критика срещу изключително модерния по това време стил на контраатака, който германският тим прилага.
В годините след това има няколко случая, в които феновете на Борусия (Дортмунд) имат шанса отново да чуят „You'll Never Walk Alone” след мачове със Селтик или Ливърпул. „Жълто-черните“ играят две контроли с „червените“ - през 1975 г., когато германският тим е във втора дивизия, и през 1984 г. Мърсисайдци печелят и двата мача. Нито тези срещи, нито загубата от Селтик през 1983 г. на турнир в Касел не помагат „You'll Never Walk Alone” да добие популярност сред феновете от Дортмунд. Всъщност футболният химн става хит в Германия благодарение на Санкт Паули и едва след това през 90-те години на ХХ век е подет от другите агитки, включително и от тази на Борусия (Д).
На 16 май 2001 г. огромна част от Мърсисайд се изсипва в Дортмунд, където Ливърпул ще играе финал за Купата на УЕФА срещу Алавес. От червената част на „Вестфаленщадион“ звучи такова изпълнение на „You'll Never Walk Alone”, което засрамва и най-добрите опити на агитката на Борусия (Дортмунд). Четири месеца след финала срещу Алавес Ливърпул се връща в Дортмунд. 
Този път за мач от груповата фаза на Шампионската лига срещу Борусия. Срещата завършва при нулево равенство. Феновете на „червените“ обаче са достатъчно милостиви и не освиркват опитите на „жълто-черните“ привърженици в опитите им да изпеят химна, който вече обединява двете агитки.
Съвместно изпълнение последва само месец по-късно на „Анфилд“, когато Ливърпул побеждава в ответния мач с 2:0. Изпълнението обаче въобще не може да се сравнява с това, което се случва през август 2014 г. Борусия (Дортмунд) гостува на „Анфилд“ за предсезонна контрола и губи с 0:4. Това е първият мач между двата тима след сблъсъците през 2001-а, а пристигналите в Англия фенове на „жълто-черните“ пеят „You'll Never Walk Alone” заедно с привържениците на „червените“. Всички остават впечатлени от съвместния хор, а официалният канал на Ливърпул в „You Tube” е кратък, но красноречив в описанието си: „Невероятно!“
Тази вечер се очаква поредното съвместно изпълнение на „You'll Never Walk Alone”. Отново ще бъде в изпълнение на феновете на Борусия (Дортмунд) и Ливърпул, но този път сцената ще бъде стадионът на германския клуб.
Румен ПАЙТАШЕВ, БЛИЦ СПОРТ
5 май 1966 г., КНК, финал
Борусия (Дортмунд) – Ливърпул 2:1 след прод.
1:0 Зигфрид Хелд (61), 1:1 Роджър Хънт (68), 2:1 Рон Йейтс (107-автогол)/Райнхард Либуда (107)
* Според различни източници последният гол се приписва като попадение на Либуда или като автогол на Йейтс.
Борусия (Дортмунд): Ханс Тилковски, Геркард Цилиакс, Теодор Редер, Дитер Курат, Волфганг Паул, Руди Асауер, Райнхард Либуда, Аки Шмид, Зигфрид Хелд, Вилхелм Щурм, Лотар Емерих
Треньор: Вили Мултхауп
Ливърпул: Томи Лоурънс, Крис Лоулър, Гери Бърн, Гордън Милн, Рон Йейтс, Уили Стивънсън, Йън Калахан, Роджър Хънт, Йън Сейнт Джон, Томи Смит, Питър Томпсън
Мениджър: Бил Шенкли
Глазгоу, „Хемпдън Парк“ - 41 657 зрители
Съдия: Пиер Швинте (Франция)
19 септември 2001 г., Шампионска лига, групи
Борусия (Дортмунд) – Ливърпул 0:0
Борусия (Дортмунд): Йенс Леман, Кристиан Вьорнс, Щефан Ройтер, Юрген Колер, Еванилсон, Мирослав Стевич, Деде, Томаш Росицки, Ян Сьоренсен (87-Ларс Рикен), Марсио Аморозо (87-Фреди Бобич), Ян Колер
Треньор: Матиас Замер
Ливърпул: Йежи Дудек, Джейми Карагър, Стефан Аншо, Сами Хупия, Грегори Винял, Дани Мърфи, Дитмар Хаман, Стивън Джерард, Йон Арне Рийзе (75-Гари Макалистър), Майкъл Оуен, Емил Хески
Мениджър: Жерар Улие
Дортмунд, „Вестфаленщадион“ - 50 000 зрители
Съдия: Валентин Иванов (Русия)
Жълти картони: Мирослав Стевич (Борусия); Стефан Аншо (Ливърпул)
30 октомври 2001 г., Шампионска лига, групи
Ливърпул – Борусия (Дортмунд) 2:0
1:0 Владимир Шмицер (15), 2:0 Стивън Райт (82)
Ливърпул: Йежи Дудек, Стефан Аншо, Джейми Карагър, Стивън Райт, Йон Арне Рийзе, Дитмар Хаман, Стивън Джерард (85-Джейми Реднап), Дани Мърфи, Владимир Шмицер (65-Патрик Бергер), Емил Хески, Майкъл Оуен (76-Роби Фаулър)
Мениджър: Фил Томпсън
Борусия (Дортмунд): Йенс Леман, Кристиан Вьорнс, Щефан Ройтер, Кристоф Мецелдер, Еванилсон, Сънди Олисех (68-Фреди Бобич), Деде, Томаш Росицки, Ян Сьоренсен, Ларс Рикен, Ян Колер
Треньор: Матиас Замер
Ливърпул, „Анфилд“ - 45 076 зрители
Съдия: Ким Милтон Нилсен (Дания)
Жълти картони: Дитмар Хаман (Ливърпул); Деде, Кристоф Мецелдер (Борусия)
