ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

11 ноември 1987 г. е един от най-чаканите дни от футболните запалянковци в България. Националният отбор се нуждае само от една точка, за да се класира за първи път в историята си на европейско първенство. Още повече, че четири години по-рано „лъвовете“ изпускат златен шанс за участие на Евро`84 заради загубата от Югославия в Сплит. Вместо това се случва ново драматично разочарование.

Точно преди 35 години на стадион „Васил Левски“ за последен мач от група 7 на квалификациите за европейското първенство във ФРГ през 1988 г. пристига Шотландия. „Гайдарите“ нямат победа като гост в последните пет години, докато „лъвовете“ не са губили мач на българска територия от 3,5 години (2:3 срещу ФРГ на 15 февруари 1984 г. във Варна).

Преди мача на Националния стадион всички важни мачове в групата са изиграни и изоставаме само на точка от лидера Ейре, но пък сме с по-добра голова разлика. Само месец по-рано сме изтървали шанса да се класираме директно, след като губим с 0:2 от ирландците в Дъблин с голове на Пол Макграт (52-ата минута) и Кевин Моран (83-ата). Затова пък само равенство срещу „гайдарите“ е достатъчно , за да може националният отбор на България за първи път в историята си да се класира за европейско първенство.

Българският отбор е без капитана си Георги Димитров, който е контузен. Заради травма липсва и най-добрият роден футболист през годината Лъчезар Танев, който получава фрактура на крака три дни след гола си при победата с 2:0 над Белгия на 23 септември 1987 г. Самият мач на 11 ноември не предлага красив футбол. Теренът е в ужасно състояние заради падащия през деня дъжд, който обаче не спира 60 000 зрители да напълнят трибуните. Българските национали все повече се приближават до историческия момент. И тогава настъпва 87-ата минута. Христо Стоичков фаулира Гордън Дюри, но австрийският съдия Хелмут Кол, вместо да отсъди пряк свободен удар, дава сигнал играта да продължи. Стив Кларк поема топката и я подава на влезлия в игра половин час по-рано дебютант Гари Маккей, който с невероятен фалц я праща в мрежата на Борислав Михайлов. Мечтан дебют за 23-годишния играч на Хартс.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

„Когато видях топката във вратата, сърцето ми спря. Дори и сега болката от този мач е голяма в моето съзнание. Това без съмнение е най-лошият момент в кариерата ми“, припомни си настоящият президент на БФС преди няколко години.

Малко след това Браян Маклеър от Манчестър Юнайтед пропуска шанс да вкара за 2:0. Съдията Кол дава необичайните за онова време 7 допълнителни минути, а българските национали пропускат положения пред вратата на Шотландия. Наско Сираков стреля неточно. След това същото прави и Стоичков. При нов открил му се шанс Сираков праща топката в ръцете на стража Джим Лейтън.

„11 ноември ще остане като най-черния ден в моята треньорска практика. Само за три минути се срина граденото година и половина... Не бих искам сега да разпределям вината, която тежи върху всички нас...“, коментира след мача селекционерът Христо Младенов, който никога повече не води националния отбор на България.

В следващите дни родните медии са пълни с критики към футболистите от националния отбор. Според информации, публикувани в британските медии, дори са се чули призиви играчите да бъдат пратени на принудителен труд в Кремиковци, където да разберат как наистина се заработват заплати. Всичко обаче се разминало с публична поява на представители на тима, които в предаването „Панорама“ поднасят на цяла България извиненията си за слабото представяне на националния отбор.

Голът на Гари Маккей, който изиграва само още три мача за представителната селекция на Шотландия, го превръща във футболна легенда на Ейре. Още при пристигането на самолета с „гайдарите“ в Глазгоу той е посрещнат от играещия в Селтик национален вратар на „детелините“ Патрик Бонър с бутилка шампанско. Твърди се, че шефовете на Шотландската футболна асоциация на получили от ирландските си колега цяла каса. Тук обаче различните източници сочат различен вид алкохол, с който са пълни бутилките в касата. Според едни съдържанието е шампанско, но други твърдят, че става дума за уиски.

Разминаване има и в информациите как точно селекционерът на националния отбор на Ейре Джеки Чарлтън е научил за класирането на своя отбор. Според някои той е бил на риба. Приживе бившият английски национал и световен шампион от 1966 г. разказва, че е бил пред телевизора вкъщи.

“Телефонът звънна. Отсреща някакъв мъж ми каза: “Честито!”. Аз го попитах: “За какво?”, а той отговори: “За класирането на европейското първенство”. Аз съвсем сериозно му възразих: “Как, аз гледам мача по телевизията, резултатът е 0:0 и има още половин час”. Той ми отговори: “Не, не! Това е запис. Шотландия печели с 1:0. Шотландците бият 1:0 в Румъния... или май беше в България?”, разказва Чарлтън.

Голът на Гари Маккей във вратата на България е възпят и от ирландския футболен поет Питър Гоулдинг, който пише: “За всеобща изненада, Шотландия напада, а с гола си младият Макей, за Ирландия превърна се в герой. След това дойде и крайният сигнал, а ние сме в Германия за европейския финал.”

58-годишният в момента Гари Маккей (на снимката вдясно), който има над 500 мача за Хартс, работи като футболен агент. Той разказва и интересна случка, свързана с мача срещу България.

„Помня всяко свое движение при гола. Това ми беше дебют и първи гол за националния отбор. Няма как да го забравя. Най-интересното беше, когато се прибрах вкъщи и разбрах, че баща ми е записал мача на видеокасета. Седнахме да го гледаме и след последния съдийски баща ми загаси телевизора. Попитах го дали няма да видим моето интервю от терена след края на мача. Оказа се, че българите са прекъснали сигнала след последния съдийски сигнал, а аз съм говорил пред микрофона и неработеща камера“, припомня Гари Маккей.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

11 ноември 1987 г.
България – Шотландия 0:1
0:1 Гари Маккей (87)

България: Б. Михайлов, Пл. Николов, Кр. Безински, П. Петров, Н. Илиев, Пл. Симеонов ( 88 - Л. Пенев), Хр. Стоичков, А. Садъков, П. Александров (46 – Ил. Войнов), Н. Сираков, Б. Искренов.
Треньор: Хр. Младенов

Шотландия: Лейтън, Кларк, Малпас, Айткен, Маклийш, Гилеспи, Никъл, Макстей (57 – Маккей), Шарп (71 – Дюри), Макклеър, Уилсън.
Треньор: А. Роксбърг

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)
Стадион „Васил Левски“ – 60 000 зрители
Жълти картони: Пл. Николов (България); Айткен (Шотландия)