Вечното дерби на българския футбол забито в колонки. Това може да звучи невероятно, дори фантастично за съвременните запалянковци, но е факт в медиите отпреди емблематичната за България дата 10 ноември 1989 г.
 
Учудващо пренебрежение към мача от осминафиналите за Купата на Съветската армия между ЦСКА и “Левски” (0:3) на 13 февруари 1988 година показва официозът “Работническо дело”. Два дни след мача забутана на последна страница в колонка е кратката информация за сблъсъка на стадион “Народна армия”. Буквално с три изречения се разказва, че “отборът на “Витоша” (такова име носи “синият” отбор – б.р.) победи с категоричното 3:0 неубедителния съперник ЦФК “Средец” (както се наричат “армейците” – б.р.). “Попаденията бяха дело на Николай Илиев, Божидар Искренов и Наско Сираков.”
 
И това е. До края на статията се изброява как са завършили останалите по-интересни мачове от осминафиналите на турнира. Странно, нали? Да, измежду останалите сблъсъци има и някои сензации като например победата на аматьорския Металик (Лясковец) над бронзовия медалист Тракия (Пд) с 1:0 или успехът на участника в Северозападната “В” група Искър (Роман) над Берое с 1:0.
 
Мълчанието, или по-скоро лаконичният и витиеват стил, са характерни за цялата ни преса от онези години. Даже футболният “официоз” вестик "Футбол" отделя твърде малко внимание и място на “червено-синьото” дерби.
 
На първа страница четем буквално следното:
“За Купата на Съветската армия 1/8-финал
Темата: Кратка схватка
- при шампионатните срещи - домакините са безпогрешни
- турнирните двубои са със спечифични закони, който оцелее - продължава
 
Мачовете в турнири изравняват възможностите на Давид и Голиат
(Следват примери от Англия, където “четвъртодивизионни отбори развенчават колоси”)

На вътрешна страница четем кратък репортаж за мача. Заглавието е: "Витоша - с по-богат арсенал". В текста се отбелязва, че "отнесли се с внимание към оръжията на противника, състезателите в синьо не спряха дотук, а сложиха на "зелената маса" и своите силни козове". Дава се думата и на двамата треньори Васил Методиев и Димитър Пенев. "Знаехме, че трябва да се измъкнем от пресата с повече движение", коментира Шпайдела. "Бяхме разгадани. След грешките отзад и пропуснатата дузпа бе важен психологически момент в наш ущърб", признава Пената в своя неподражаем стил. 

По-долу на страницата се мъдри и каре с назидателен текст със заглавие “Бомбички”.
 
"Откъм "синия” сектор бе хвърлена бомбичка. Какво си въобразяват тези млади хора? С действията си не само развалят скъпоструващата писта на стадиона, но и са истинска напаст за честните любители на играта"
 
В съседство са сложени две подзаглавия, придружени с текст -
Съдии - "Този път нямаше сериозни съдииски неточности, но както винаги възникнаха недоволства"
 
Зрители - "Опасенията в ранния следобед бяха съсредоточени върху въпроса дали стадион "Народна армия" няма да се окаже тесен за зажеднелите за футбол зрители. При най-добро желание не можехме да преброим повече от 25 хиляди зрители, което е тревожен симптом по отношение на сблъсъка между двата най-популярни наши отбора."
 
Тук е интересно, защото днес при 20 000 зрители викаме “Ура!” и крещим колко много хора са отишли на стадиона. Но тогава времената бяха други – и тези 25 хиляди зрители са се видели прекалено малко за журналистите.
 
А какво да кажем за 60-те и 70-те години, когато на вечното дерби са идвали 60 и 70 хиляди?!...

Апропо, през въпросния сезон "Левски" заслужено триумфира Купата на Съветската армия, след като на финала побеждава Черно море с 2:0.
МИЛЕН ДИМИТРОВ
ТОДОР ПОЛИМЕНОВ