Всичко за Евро 2024 с БЛИЦ – ТУК!
От нашия специален пратеник РУМЕН ПАЙТАШЕВ
Испания е новият властелин на Европа с рекордна четвърта европейска купа! След като до „Евро-2008“ „червените фурии“ можеха да се похвалят единствено с триумфа във вече далечната 1964 г. на своя земя, в последните 16 години те спечелиха три пъти европейското първенство и веднъж световното. Победата на испанците е логична и напълно заслужена и поради факта, че те регистрираха уникалното постижение от 7 победи и в седемте мача на турнира и непобедимата армада защити името си. Така те пренаписаха историята на европейските първенства. Треньорът Луис де ла Фуенте записа своеобразен хеттрик, ставайки европейски шампион с Испания и при юношите, и при младежите, и при мъжете. Това се оказа и неговият коз, защото
той отлично познаваше качествата на футболистите,
израснали под неговото ръководство още от най-ранна възраст.
Англия отново се оказа откъм губещата страна и на второ поредно европейско първенство родоначалниците на футбола трябваше да изпият до дъно горчивата чаша. За втори пореден път треньорът Гарет Саутгейт, Хари Кейн и компания не можаха да стъпят на европейския връх. Критикувани в повечето случаи неоснователно, те стигнаха до финала понякога и с късмет, в три поредни елиминации направиха обрат, но срещу Испания не съумяха да го реализират напълно. Остава им надеждата, че на „Евро-2028“ във Великобритания от трети опит ще превземат футболния Монблан на… „Уембли“ в Лондон. „Отново KANE титла за Англия“ е заглавието на милионния „Билд“, при което в играта на думи се подчертава, че Хари Кейн отново е без трофей, както и без нито един гол на финал. Фил Фодън не можа да повтори подвига си от финала на световното първенство за юноши до 17 г. през 2017 г. в Индия, когато пред очите ми наниза два гола на испанците за великия обрат от 0:2 до 5:2.
Като известна изненада бе прието отпадането на Франция срещу възхождащия тим на Испания. Много повече се очакваше от световните вицешампиони в хода на целия турнир. „Петлите“ бяха далеч от класата на тима на „Мондиал-2022“ в Катар, да не говорим за световните шампиони от 2018 г. в Русия. Суперзвездата Килиан Мбапе беше бледа сянка на това, което може. Отборът действаше колкото прагматично, толкова и апатично. На второ поредно европейско първенство французите се разминават с очакванията към тях. Дешан остава треньор и това е сигурен знак, че след две години на „Мондиал-2026“ тимът ще има съвсем друг облик. Момчетата от Ниската земя отново останаха в подножието на върха
и се простиха с мечтите за втора европейска титла
отново на германска земя след триумфа през 1988 г. Треньорът Роналд Куман, който бе един от победителите преди 36 години, не можа да стъпи на върха и като треньор. Като цяло представянето на тима бе добро, но сякаш недостатъчно в преследването на високите цели.
Германия и Португалия приключиха участието си в първенството на четвъртфиналното стъпало. И ако за португалците това може да се приеме за нормално, то отпадането на бундестима на своя земя беше истинска бомба. Да, германците бяха елиминирани драматично не от случаен отбор, а от непобедимата Испания, но при всички случаи това фиаско бе посрещнато твърде болезнено. За първи път маншафтът приключи участието си в толкова ранна фаза на европейско първенство, както и за първи път това се случи на страната домакин. Все пак анализаторите в Германия реалистично отчетоха, че представянето е добро и този отбор има бъдеще с оглед на предстоящото световно първенство през 2026 г. Тони Кроос безславно приключи футболната си кариера, като изненадващо се показа повече в негативна светлина.
Съдбата на Кроос бе последвана и от португалските ветерани Кристиано Роналдо и Пепе, за които това също бе последното европейско първенство. „Мореплавателите“ не можаха да стигнат до спасителния бряг при дузпите – така, както го направиха срещу Словения. Те притежават добри футболисти, но нещо куца в отборната им игра, което им пречи да разгърнат потенциала, който безспорно притежават. Както и на предишното европейско първенство, така и сега Швейцария се представи повече от достойно. Именно
„кръстоносците“ бяха тези, които детронираха „адзурите“
като първенци на Стария континент и отстъпиха едва след дузпи на бъдещия вицешампион Англия. Тимът на Турция играеше в Германия като на своя земя предвид огромната турска диаспора в страната. Комшиите ни се опитаха да полетят на четвъртфинала срещу Нидерландия и до 70-ата минута водеха с 1:0, но в крайна сметка опитът си каза думата и „оранжевите“ направиха пълен обрат в разстояние само на пет минути.
Европейският шампион Италия безславно се прости с купата! „Адзурите“ бяха бледо копие на минало величие и дори отпадането им още в групата, което им се размина на косъм, нямаше да бъде нелогично. Те се опитаха да продължат неписаните традиции на своите по-близки и по-далечни предшественици да се измъкват от групите с минимум усилия, но повече от това не бяха в състояние да сторят. Вината за фиаското сигурно е двустранна, но Лучано Спалети получи втори шанс да вдигне отбора по пътя към „Мондиал-2026“. Дания, Белгия и Австрия завършиха участието си на осминафиналите. „Червеният динамит“ отдавна не е избухвал и продължи за сметка на Словения само благодарение на по-доброто си представяне в… квалификациите. За разлика от Дания, Белгия и Австрия могат да съжаляват за отпадането си, защото бяха достойни опоненти. Белгийците отстъпиха на „петлите“ след фатален рикошет в края, но също така е факт, че „златната“ им генерация вече е в историята. А австрийците въобще не би следвало да се срамуват от представянето си и нямаше да бъде незаслужено, ако бяха продължили напред.
Както се и очакваше, като изключим отпадането на Италия, до огромни сензации не се стигна, въпреки че в няколко случаи „бомбата“ беше съвсем близо да избухне. Хвърляйки поглед върху цялостната панорама на събитията, ще видим, че
за отбори с по-малки имена във футбола
дори само прескачането на груповата фаза
вече е безспорен успех. Това се отнася за тимове от калибъра на Румъния, Словения, Словакия, Грузия. На фона на постигнатото от тях като провали би следвало да причислим представянето на Унгария, Полша и Чехия, което въобще не кореспондираше с дългогодишните им футболни традиции.
Умишлено отделям Хърватия, защото „шахматистите“ направиха всичко възможно да продължат битката и в елиминациите, но и Фортуна им обърна гръб срещу Италия. Оставането на Златко Далич на треньорския пост също е знак за позитивизъм в мисленето.
Отборът на Украйна хвърли всички сили да продължи, но имаше нещастието да попадне в уникална група, в която
всичките четири тима завършиха с равен брой точки
и възелът бе разплетен благодарение на головата разлика. А представянето на Сърбия определено бе разочароващо. Що се отнася до Шотландия и Албания, те играха колкото могат.
Като организация „Евро-2024“ бе на добро равнище, но понеже става дума за Германия, която е страна-еталон в това отношение, тук има известни резерви. Няма да правя анализ на състоянието на държавата, но когато влаковете почти постоянно закъсняват, а някои от автобусите трябва да бъдат чакани почти един час, това вече не бе Германия от „Мондиал-2006“, да не говорим за Западна Германия от „Евро-88“. Доброволците, които трябваше да бъдат в помощ на медии и фенове, вдигаха безпомощно рамене при най-елементарни въпроси. Така наречените Media Hub на места бяха твърде отдалечени от стадионите, вместо да бъдат удобни за медиите. Но за медийната реалност на „Евро-2024“ ще говоря малко по-късно…