Голямата вражда между “Левски” и “Литекс”, която в последните 15 години стана емблематична за родния футбол, тръгна именно от мач за Купата на България. На 19 март 1997 година “сините” играят с ловчанлии на “Герена” мач реванш от турнира. По това време “оранжевите” още са в “Б” група, но изненадващо печелят първия мач с 2:0 с голове на Димчо Беляков и Стефан Юруков. Срещата в София също стартира сензационно, в 19-ата минута Димчо Беляков открива резултата. На почивката Литекс все още има аванс. По това време “Левски” тъкмо е привлякъл за спонсор “ВИС 2”, а на полувремето в съдийската стая влизат дебеловрати момчета. През втората част “сините” обръщат мача и печелят с 4:1 след голове на Илиян Симеонов, Владо Йонков, Веселин Сърбаков и Анатоли Тонов. За всички обаче в основата на обрата стои нахлуването на мутрите в съдийската стая. Градските легенди са много – съдията Светослав Славов е набит, отвлекли са семейството му във Варна и какво ли още не. БЛИЦ се свърза с рефера, за да го разпита какво си спомня за началото на враждата между “Левски” и Литекс.

- Г-н Славов, търсим ви от агенция "БЛИЦ"...
- И ще ме питате за мача "Левски" - Литекс...

- Точно така, каква е истината за нахлуването на мутрите в съдийската стая и какво се случи?
- Истината е много далеч от това, което се говори. На полувремето влязоха две костюмирани момчета в съдийската стая. Делегатът на мача д-р Вълчев, лека му пръст, ги попита какви са. Те отвърнаха, че са охрана към "Левски". "Охрана или не, нямате работа в съдийската стая", отвърна им и ги изгони. Те излязоха доброволно, нямаше скандали, удари, отвличания и телефонни разговори. В края на почивката, като излязохме от съдийската стая, тези момчета стояха пред вратата и ни съпроводиха до терена. Това е всичко, което се случи.

- Значи не са се опитвали да ви влияят по някакъв начин?
- Не, няма нищо такова. И по време на самия мач мога смело да кажа, че нямаше големи съдийски грешки, с които да сме ощетили Литекс. Истината е, че "Левски" за едно полувреме буквално смаза съперника. След мача Ангел Бончев, който по онова време беше шеф в Литекс, дойде при мен и каза: "Имам една ситуация, в която май ни ощети. Но ще гледам записа и ще се обадя допълнително". После не ми звънна, от което си правя извод, че май се е съгласил с отсъждането ми.

- Последният гол на "Левски" обаче бе много спорен...
- Говори се за фаул в нападение на Димитър Иванков, който напусна своето наказателно поле и отиде да скача при корнер. Тогава "Левски" не постъпи спортсменски. От Литекс изчистиха топката, за да се окаже медицинска помощ на играч на "сините". Вместо да им върнат жеста футболистите на "Левски" организираха атака и стигнаха до корнер, от който падна четвъртият гол. Наскоро бе написано, че при него Иванков е попречил на Витомир Вутов, а това не е вярно. Иванков бе далеч от Вутов. Той даже игра с глава след центрирането. Ударът му срещна страничната греда, топката се върна и Анатоли Тонов вкара за 4:1. Аз съм бивш вратар и винаги като съдия съм следил много внимателно, дали някой не отнема "специалните права" на вратарите в наказателното поле. Просто стана голямо разбъркване. Другата глупост за този мач, която редовно се тиражира, е, че съм дал 8 минути продължение. Вдигнах 4 минути. "Левски" вкара гола, играчите на Литекс се отчаяха, легнаха на тревата. След подновяването на играта обаче направиха една много опасна атака и топката мина на милиметри от гредата. И те имаха своя шанс в продължението, което беше точно 4 минути. Претенциите на Литекс след гола пък бяха към Левски именно заради неспортсменската им постъпка.

- Помните ли каква оценка получихте за мача?
- Оценката ми беше отлична. Доказателство е, че получих наряд още за следващия кръг в "А" група. А по онова време нямаше наказания, но винаги провинил се съдия почиваше по два-три мача. Но пак ви казвам, от Литекс нямаха претенции към мен. Единствената забележка на Ангел Бончев беше за дузпата в началото на второто полувреме. Тогава Мариян Христов беше фаулиран в наказателното поле. Помолих го като гледа ситуацията да ми звънне задължително, за да каже какво е видял. Но не се обади.

- Разбра ли се какви бяха тези костюмирани охранители и някой от тях стана ли известен в последствие?
- Не, нищо не се знае. Не ги познавам. Не са Емил Наков и Бацата, както се твърди. Но няма и никакво значение, защото ги изгонихме от съдийската стая. Те не ни повлияха. Просто Левски пред екзалтираната си публика спечели мача и отстрани Литекс. Но помислете, ако бяхме ощетили Литекс, щяхме да имаме проблеми с Гриша Ганчев. А нямахме такива. Свирил съм и други мачове и на Левски, и на Литекс и никога не съм имал проблеми.
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ