Няма спор, Любослав Пенев е сигурният футболен треньор на годината. Има предостатъчно аргументи, изстрелващи 46-годишният специалист на върха. Кой е предполагал, че след приключването на първия цикъл от световните квалификации България ще има 6 точки в актива си? Според предварителните прогнози най-големите оптимисти предричаха само победа срещу Армения и равен с Дания след първите четири мача.

 

А то какво се получи – взехме точка от европейския вицешампион Италия (2:2), спечелихме срещу арменците (1:0) и направихме ремита с датчаните у дома (1:1) и с чехите навън (0:0). Това, последното, никой не го вярваше. Защото знаем какво ни се случи предишния път, когато гостувахме в Прага. С тези 6 точки Любо напълно си заслужи “шестицата” в треньорския бележник.

 

Забележете само с какви ученици учителят Пенев си взе с отличен есенния срок. Днес в националния отбор няма звезди, които да блестят в силни европейски тимове. Няма нито един изявен ас! Някои от “чужденците” даже са резерви в клубовете, където играят, а Станислав Манолев вече и в групата на ПСВ Айндховен не попада. Донякъде изключение прави Николай Михайлов. Донякъде, защото Ники не пази в известен европейски отбор, макар че Твенте е част от оспорвано и качествено първенство като холандското.

 

Преди години гръбнакът на националния бе съставен или от цесекари и левскари, или от играчи, пробили на Запад в реномирани отбори. В настоящия тим такива липсват, след като поради различни причини Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров вече не са тук.  В отбора обаче ги има младоците, на които Любослав Пенев много разчита. На тях рутината все още им е чужда, но желанието им да се докажат с националната фланелка и талантът, който притежават, са налице. Най-яркият пример са братята Миланови – Георги и Илия.

Любо успя да създаде нужната сплав и най-важното – да превърне състава в колектив.

 

В настоящия отбор няма играчи с огромен опит в националния отбор. Да, някои са записали над 30 мача, но в повечето случи те са влизали или като резерви, или изиграните срещи са били контроли.

 

Най-радващо е израстването на Ивелин Попов, въпреки че той все още няма голове в квалификациите за Мондиал 2014. Нали помните какъв щурак бе Попето? Ама Любо му намери цаката, давайки му капитанската лента. А тя тежи, много тежи. И след като я сложи на ръката си, Ивелин се прероди. И на терена, и извън него. Което говори и за ролята на психолога Любослав Пенев.

 

Всъщност това е едно от най-ценните качества на Любо – умението му да бъде психолог. Да въвежда ред и желязна дисциплина, когато е необходимо, и да разпуска юздите – пак когато е необходимо.

 

Най-силните козове на Любослав Пенев обаче са големият професионализъм и вярата. Любо нито веднъж не измрънка пред медиите, че няма потенциал, че няма добри футболисти. Вместо да проплаква като невръстна девойка, той запретна ръкави и се метна в огъня като мъж с главно М. А помните ли в какъв вид завари националния? Батакът бе пълен.

 

Като стана по-горе въпрос за липсата на звезди, не ви ли се струва, че така е по-добре. Защото големците обикновено порутват съблекалнята. Без тях националният също може да блести, а когато настоящите футболисти един ден се превърнат в звезди и тръгнат да политат към небето, Любо ще дръпне юздите. Той знае как.