Толкова са ни силите. Започнахме добре, но на финалния спринт останахме без дъх. Не защото много си повярвахме, просто това са ни възможностите. След като не победихме нито един от първите три отбора в групата, няма как да сме бараж, камо ли на Световно. Баражът стана мираж, а зад миража се крие сивата реалност. И ние трябва да е приемем такава, каквато е. Снощи срещу Чехия играхме без крила. В преносния смисъл почти през всичките квалификации бяхме без крила. Как да полетиш тогава към далечна Бразилия?

 

И все пак Любослав Пенев заслужава адмирации, защото  направи от нищо нещо, въпреки че нещото завърши на четвърто място. Нищото се състои от липсата на класни футболисти и от такива, които не играят в силни европейски отбори, а някои са даже и резерви в клубовете си. Как да очакваме чудеса от Любослав, след като материалът, с който той разполага, не е с нужното качество, или пък е захвърлен някъде по европейските резервни пейки . Ето ги примерите: Николай Михайлов и Станислав Манолев не помирисват терен във Верона и в ПСВ Айндховен, Георги Миланов, Александър Тонев и Спас Делев са резерви в ЦСКА (Москва), Астън Вила и Лас Палмас. А подвизаващите се у нас играят в слабо и посредствено първенство. Лудогорец е единственият светъл лъч в клубния ни футбол, но ядрото на отбора е съставено от чужденци.

 

Въпреки тези стряскащи факти Любо Пенев изгради отбор, чийто сили достигнаха само до подстъпите на баражите. Няма как да искаме повече, след като ресурсите са ни слабички. Честно казано, с формацията, с която Любо разполага, болшинството от фенове и специалисти не очакваха да бъдем на една ръка разстояние от второто място. Ние обаче го докоснахме, без да го превземем. И заради това докосване, заради затъналия ни клубен футбол, заради това, че Любо бръкна в блатото и се опита да ни извади оттам, можем само да му благодарим.

 

Благодарността я видяхме снощи – цели 30 хиляди дойдоха на стадиона, за да подкрепят националния селекционер и избраниците му. Да, преди години 30 хиляди зрители ни се струваха много малко. Днес обаче са много, защото летвата, наречена “български футбол”, е паднала доста ниско. Любо се опита да я вдигне високо, но не можа. Той обаче не бе изпратен с освирквания, а с ръкопляскания, което означава, че макар и няколко сантиметра, е вдигнал нивото нагоре. Не е достатъчно, но все пак е нещо...