Международният олимпийски комитет взе едно от най-противоречивите решения в 119-годишната си история. Борбата беше извадена от програмата на олимпийските игри през 2020 г. По този начин хората на Жак Рох не само премахнаха един от най-българските спортове, но и сложиха край на 29-вековна традиция.
Борбата е един от оригиналните олимпийски спортове. Според хрониките на Евсевий Кесарийски състезания по борба се провеждат от 18-ите древни олимпийски игри (708 г. пр. Хр.), когато в програмата влиза и петобоят. Преди това са провеждани надпревари само в беговите дисциплини. Сега МОК отряза един от най-дълбоките си и важни корени. Махна борбата, която е в основата на редица други спортове и отдавна се е превърнала в еталон. Още от древността борците са били пример за сила и мъжество. Герои като Херкулес и Тезей са участвали в борцовите схватки на древните олимпийски игри. Борбата е сред спортовете и на първата съвременна Олимпиада - тази в Атина през 1896 г.
С отстраняването й МОК се лиши от една от своите основи, стана дърво без корен. Странното в поведението на Международния олимпийски комитет е оцеляването и толерирането на спортове, които в последно време се характеризират предимно с огромната употреба на допинг или такива, при които победителите се определят с неясни критерии. Вдигане на тежести и колоездене в които без големи допинг скандали не минава и година. При художествената гимнастика зрителите трудно разбират присъдените оценки. Там критериите са толкова странни, че вероятно гимнастичките могат да бъдат наказани и за неправилно премигване. Това са само няколко от многото примери. Вместо тях от олимпийските мислители тушираха спортът с най-богатата история.
Разбирам, че борбата не е сред комерсиалните спортове и липсва спонсорски интерес. Заради евтината екипировка тя не е приоритет на големите компании, производителки на спортно облекло. Изваждането на борците от олимпийските игри обаче е абсурдно решение и срамен ход на ръкодовителите на олимпийското движение.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, БЛИЦ
