ИГРАЙТЕ БЛИЦ ГЕЙМ 4 - ТУК!

При него няма случайни неща. Нито дати, нито събития, нито дори случайна стрелба от зоната за три точки. Просто защото той е Тодор Стойков. Той е цяла ера в новата баскетболна история на България и Лукойл Академик. Общо 13 шампионски титли, 11 от които поредни с екипа на „студентите“. Подобно постижение едва ли ще бъде дори доближено, камо ли подобрено. Едва ли ще се намери подобен характер и на игрището, и извън него. Характер на непримирим боец, а не на мрънкало. Характер на победител, а не на хленчещ хлапак, на когото вечно другите са му виновни. За Тошко нямаше контузии, натоварени сезони в клубния отбор, за да откаже да играе за България. Пред приятели е казвал: „Ако не играя за родината си, по-добре още днес да приключвам с баскетбола.“ И в това няма нищо случайно. Стойков е роден на светлата дата 3 март. Казва, че е истински българин и се гордее, че е такъв. Не смяташе останалите чужденци за по-добри баскетболисти от българите. И затова често влизаше в спорове, дори скандали с наемниците, които идваха у нас, за да играят за пари без въобще да им пука за отбора, за съотборниците, треньорите и президентите.

Много не го обичаха. И ще продължат да не го обичат, дори да го мразят, критикуват, хулят и говорят зад гърба. Защото той наистина е победител. И постигаше победата на игрището с цената на всичко - заради себе си, отбора, треньора и президента. Да, Тодор не е лесен характер, дори напротив – в много случаи е бил вълк-единак в съблекалнята. Скачал е на съотборниците си, случвало се е да отнасят псувни, дори някой шамар зад врата. Правеше го не, за да изтъкне, че той е тарторът. Правеше го заради отбора и общата цел, а за него тя беше една-единствена – победата. Да, чепат е, с високо самочувствие, с прекален респект. Но нали затова беше лидер с голяма буква „Л“, а не лидер само на думи. Днес този лидер се разплака, не сдържа сълзите си, защото се раздели с любимото си дете, с баскетбола, на който отдаде живота си. Върнах спомените назад в годините. Помислих си колко странно ще бъде баскетболен мач на Лукойл Академик без Стойков, без убийствената му лява ръка и непримиримо лидерство. После видях сълзите му. Сълзите на голям спортист, който, колкото и да стискаше очите си, рухна. Както кулите близнаци в Америка на днешния 11 септември 2001 година...просто нищо случайно.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ