Ако сте гледали головете на Марадона, значи сте видели светлината. Ако сте гледали финтовете на Марадона, значи сте усетили топлината. Ако сте гледали как само спира топката и я отиграва, значи сте вкусили най-сладкото и най-красиво духовно изживяване.

Казват, че головете са солта във футбола. Изпълненията на Дон Диего обаче бяха захарта, която се разтапяше в душите на милионите му почитатели по цялото земно кълбо. А захарта е по-сладка от солта. По-сладка от всякакви рекорди по брой спечелени титли, купи, изиграни мачове и отбелязани попадения. Той може да не е лидер в класацията за въпросните награди, но е единственият и неповторим първенец в класацията за футболен финес и естетика. Броячът при него не отчиташе броя на трофеите и головете, а броя на спиращите дъха отигравания и фамозни асистенции. Те бяха безкрайни като вселената, ярки като Млечния път и красиви като кометите. Затова Марадона ще остане най-великият за всички времена.

За нас, рожбите на социализма, Диего бе един от малкото прозорци към другото измерение, до което нямахме досег. Повечето го гледаха само на световните финали, но родените близо до границата с Югославия, Турция и Гърция бяха истински щастливци, защото хващаха телевизиите на трите ни съседки. Там всяка събота и неделя предаваха мачовете на Марадона с Наполи. И когато гледаха играта му, черно-бялата картина със снежинки изведнъж се превръщаше в цветна, от която блестеше звездата на Диего. Неземна красота, поднесена ни от палитрата на аржентинския художник. Красота, която никога няма да угасне.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Който го наблюдаваше, разказваше на другите за магията му. Така от уста на уста из цялата футболна България се препредаваше приказката за Марадона. В затворения и сив свят, в който живеехме, той беше светлината в мрака, който ни бе качил на покрива на света. Временно, само за 90 минути, но достатъчно. А и знаехме, че след седмица ще има нови 90 минути.

Помня, че малко преди края на 80-те години тайно се разпространяваше и продаваше като безценен апокриф видеокасетка с головете на Диего. Цената й вървеше между 50 и цели 200 лева. А тогава това си бяха много пари. Но заради него си заслужаваше.

А какво да кажем за Аржентина, какво да кажем за Неапол и за много други места на Земята, където Диего беше, е и ще си остане футболно божество. Божество с дяволска сянка. Божество, което години наред дриблираше на терена, дриблираше и в живота. Диего спечели всички дриблирания, но не успя накрая да финтира съдбата.

Почивай в мир, дон Диего! Магията, с която ти превзе футболния свят, обаче никога няма да умре. Тя е вечна, завладяваща, примамлива и блещукаща като безкрайните звезди на небето, там, където вече си...
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ