Стойчо такъв, Стойчо онакъв. Само плачел, само мрънкал. Е, в събота Младенов нито плака, нито мрънка. Излезе и победи “Левски”. Каквото ти победи, направо го надигра. Тотално и отвсякъде. И ако ЦСКА разполагаше с добри нападатели, резултатът щеше да е по-голям. Той пак щеше да е по-голям, ако съдиите не бяха отменили втория гол на Серж Нюаджи. Ама по този въпрос малко по-надолу...

 

Тези редове са посветени най-вече на хората от ЦСКА, които до последно не вярваха на Младенов. На тези, които стискаха палци той да се издъни (а уж са цесекари), за да подкарат отново старата песен. На тези, които вместо да му помогнат, вместо да стоят зад него или поне да си траят, не спряха да съскат. Както бе казал Георги Василев през 96-а година (а тогава Стойчо му беше помощник) – змиите изпълзяха из храстите в Борисовата градина. Ама сега не бяха змии, а диви зверове. Свирепи, кръвожадни, готови да изхрускат треньора. То не бяха компромати, то не бяха поръчкови интервюта, то не бяха завери сред публиката (но 90% от нея не се подведе).

 

Е, уважаеми господа зверове, Стойчо май ви превърна в мишки, след като победи “Левски”? В най-обикновени мишоци. И от срам се напъхахте пак в дупките си. Стойте си там кротичко, защото мястото ви не е под прожекторите. Там застават само най-добрите и победителите, а Стойчо е победител. В събота той не победи само “сините”, победи и вас, победи и тежкото бреме, стоварило се върху гърба му в последните месеци. За тези, които се правят на ощипани девици и не “разбират”, ще им припомним, че ако не беше Младенов, днес ЦСКА щеше да крета в дъното на таблицата. На людете със слаба памет ще припомним, че треньорът не успя да привлече през лятото нито един футболист от трансферния си списък, предоставен на ръководството. А сетне, когато сезонът започна, бе принуден да използва само 13 (!) играчи за официален мач.

 

В цялата тази лудница (най-голямата в историята на ЦСКА) Стойчо оцеля и спечели най-важния двубой до момента – срещу “Левски”. С този потенциал, с който разполага, това е равно на триумф. Ако истинските цесекари мечтаят за нещо повече, да се обръщат към хората над Младенов. Топката е в тези, които дават парите...

 

За финал няколко реда за прехваленото съдийство на Станислав Тодоров. Нямат ли срам тези, които защитиха арбитъра и го обявиха за герой след вечното дерби. Главният рефер и единият от помощниците му  - Венцислав Гаврилов отмениха гол, по-чист и от водите на Седемте рилски езера. Никой обаче не отчете фрапантната грешка (тук става въпрос за попадение, а не за дузпа или червен картон!). Напротив – Тодоров бе издигнат до небесата, все едно е свирил блестящо финал от Шампионската лига. С такива съдии обаче не до Шампионската ами до Селската няма да стигнем.

 

Докъде обаче ще стигнат мишоците? Ще постоят малко на топло из дупките си и при първа възможност пак ще изскочат навън, трансформирайки се в зверове. На тях това е в кръвта им...