Все по-малко стават спортните поводи за гордост. За съжаление. Но ги има и трябва да ги оценяваме. А не да сравняваме. Какво е било в Сеул`88 и как сме сред великите сили по медали. От тогава нито държавата ни вече е при силните, нито политиката, нито нищо. Остана ни само едно – спортът. За онези, които не искат да прогледнат с различни от черни очила, ще напишем, че спортът продължава да ражда таланти. Момчета и момичета, които са част от световния елит. Там са против всичко – против скапаната ни икономика, забатаченото здравеопазване, корупцията, далаверите и против всичко. Те не трябва да бъдат там, сред най-добрите в света, но са там. И трябва да се гордеем с тях. Както и с други музиканти, певци, художници и всеки, който е дръзнал против целия батак да е в световния елит.

Тя е там. По-спокойна отвсякога. По-спокоен човек рядко съм виждал. Българите сме свикнали да мрънкаме и да се оплакваме. Тя не го прави. Не защото няма за какво. Напротив – може да мрънка от сутрин до вечер и да се оплаква. Но има ли смисъл?! Какво ще спечели с това?! Невяна Владинова е момичето, което направи феноменален скок в развитието си в последната една година. От финала на Олимпиадата в Рио миналия август до бронзов медал на Световно първенство. И както самата тя каза – преди 15 години бях 56-та на държавно първенство... Колко ли хора вярваха, че ще ме видят тук?! Тя заслужи да бъде там – сред най-добрите в света. И не започвайте, че в този спорт няма конкуренция. Напротив – убийствена е. Освен Русия и Беларус, сега важна роля играят САЩ и Япония. Може да ви се струва нелепо, но е така – по две гимнастички от двете страни са фактори в художествената гимнастика. Оставяме настрана как и кой ги превръща в такива, но ги има и БЪЛГАРКАТА трябва да се справя и с тях. Израел – Линой Ашрам е фактор, който все по-често се сблъсква с нашата Невяна. Италия – Аджурджукулезе, е фактор. И още и още... Има 10-15 състезателки, които се борят за медалите и нашата НЕВЯНА спечели един от тях. И това ли не е повод за гордост?! Или това, че Неви нямаше глас и беше пипнала вирус преди Световното. Но не каза една дума, не се оплака на никого, не измрънка. А тренира като луда, направи най-силните си тренировки и квалификации. И успя да спечели медала... Успя и заради Бранимира Маркова. Тази красива жена е символ на успехите на индивидуалната надпревара в последната една година. С нейното идване конкуренцията стана жестока и от години имаме не една или две, а четири-пет почти равностойни състезателки. Когато пишем за Невяна, трябва да добавяме след името й Бранимира. Това е любимият тандем за печелене на медали...

Катрин Тасева е другото ни момиче в индивидуалното направление, което има огромен потенциал. Тя е само на 20 и беше дебютантка на Световно първенство. Красавицата е от онези състезателки, на които не им пука от голямата конкуренция, излиза и е готова да покори света. За първи път Тасева се сблъска с големия форум, игра и един финал, което е напълно достатъчно. Тя също направи огромен скок във формата и класата си през сезона, печелейки медали, включително и златен на турнира в Киев. Катя имаше и своите проблеми, но се справи и с тях. Също без да мрънка. А сега и онова, което малко от нас или от вас ще издържат. И говорим за Световно, а не за детски турнир... Лош късмет отреди Катрин Тасева да играе с №3 в квалификациите, тоест една от първите – рано сутринта. Регламентът бе такъв, че след квалификациите, вечерта следваха финалите. Катя игра в 9:00 часа сутринта и трябваше да чака девет-десет часа, за да разбере дали е на финал, докато минат всички останали състезателки. А два дни поред ставаше в 05:00 часа сутринта, за да може малко след 06:00 да е в залата и да загрява. Нито веднъж не каза нищо, а можеше да се оправдае с късмета, регламента и какво ли още не...

Ансамбълът още от първото си състезание през февруари в Москва доказа, че е част от световния елит. После спечели световни купи, а сега завоюва два медала от Световното. Огромен успех при положение, че Симона Дянкова, Лаура Траатс, Ели Бинева, Мадлен Радуканова и Теди Александрова са абсолютни дебютантки. И вместо да се скатават в ъгъла и да треперят, те искат да играят. И да печелят, и да се борят с големите. Сбориха се и се качиха два пъти на стълбичката. Специалистите казват, че те играят сложна и друга гимнастика. Оставаме на тях да правят оценки. Но това, което аз мога да кажа, е, че италианската публика стана на крака и аплодира БЪЛГАРСКИЯ отбор. Зад кулисите видях с очите си японците как поздравяваха Илиана Раева за БЪЛГАРСКИЯ отбор. И не само те, всички отчитат успехите на родната гимнастика.

Запознах се с Весела Димитрова покрай работата със „златните момичета“ от предишния ансамбъл. Признавам, тази жена ми влезе под кожата. На пръв поглед чаровната специалистка изглежда лъчезарна, спокойна, овладяна. Повярвайте, толкова е амбициозна, че няма да се спре пред нищо. Професионалист до последния детайл. Строга е. Даже повече от това, което трябва и понякога ми се иска да се държи по-меко с момичетата. Не знам дали така трябва и е редно, но признавам, че понякога ми става жал заради критиките, които отправя към тях. РЕЗУЛТАТИТЕ налице ли са?! Има ги, а това означава, че работата й е правилна. Както и на Михаела Маевска. Капитанът, който храбро продължи делото с останалите „златни момичета“. Защото нека не забравяме, че именно предишният ансамбъл съживи художествената гимнастика и направи така, че на сегашните им наследнички да е малко по-лесно. Да, те са добри, дори страшно добри и е възможно да надминат предишния отбор, но нека отдадем заслуженото и на него за всичко, заради това, което направи през изминалите седем години. Едно е да започнеш под нулата, а съвсем друго е, когато България вече бе част от голямата игра, благодарение на Михаела Маевска, Катрин Велкова, Елена Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова, Християна Тодорова, Ренета Камберова и Любомира Казанова.

Тя все едно беше в лагерна обстановка като състезателките. Беше от 05:00 сутринта с тях, заспиваше по тъмни доби. Имах чувството, че понякога се клонира, за да може да бъде навсякъде. Илиана Раева е моторът на федерацията и успехите на родната гимнастика. В това няма абсолютно никакво съмнение. Няма да се уморя да го пиша многократно, че ако във всеки спорт има по една Илиана Раева, щеше да бъде друго. Тя беше и ръководител, и треньор, и лекар, и президент, който представяше България на важните срещи и накрая последна слезе от сцената, приемайки щафетата за следващото Световно в България догодина. Нагледно видях какво прави Илиана Раева по време на толкова голям форум. Ако си мислите, че си седи в хотела и идва само за състезанията, жестоко се лъжете. Тя не мръдна от момичетата, от треньорите, от целия екип, който е създала и работи неуморно. Тя беше и до Бранимира Маркова, а след това и до Весела Димитрова. Тя бдеше над момичетата постоянно. Тя отиваше и викаше с агитката, за да подкрепи БЪЛГАРСКИЯ отбор. И тя беше уморена. Не беше само един ден, в който я видях омаляла и скапана едва да се държи, но беше там, беше лидерът на БЪЛГАРСКИЯ отбор. Въпреки че едва се крепеше, тя трябваше да се усмихва на големите акули в художествената гимнастика, защото те определят правилата. Трябваше да се държи добре, да воюва на тихия фронт, за да може не само да бъдем домакини на Световно, а и да бъдем част от големите. И се справя блестящо. Видях с очите си как я поздравяват от най-обикновени състезателки от цял свят, до Ирина Винер и Дерюгина. Как я прегръща Алина Кабаева и й говорят изтупани костюмари от високите етажи на управлението.

Всичко това ме накара да се гордея. Да ми е хубаво, когато видях как същите тези госпожи и господа гледат със страхопочитание легендарната Мария Петрова. Как уважават златната ни Християна Тодорова, която започва своя път по международните полета точно, защото е част от БЪЛГАРСКИЯ отбор и е дала живота си за този БЪЛГАРСКИ отбор. Беше хубаво, дано повече изпитат тези емоции, защото когато си водеща сила в един спорт, е приятно и има една такава особена гордост...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ