Екшън, плюнки, обиди, шамари и ритници. На това станаха свидетели малцината фенове, уважили с присъствието си мача от 27-ия кръг на “А група между Локомотив и Пирин (Гоце Делчев), завършил 0:1. Зрителите, стигащи да напълнят само един театрален салон, изстрадаха поредната загуба на своя любим отбор от работническия квартал “Надежда”.

Да, “червено-черният” отбор е изправен пред невероятна, нечувана драма – изпадане в “Б” група. И то навръх славен юбилей – 35 години от последната шампионска титла. През 1978 година едно от най-силните поколения в историята на клуба реализира мечтите на стотиците хиляди верни локомотивци. Под ръководството на изключителен треньор като Васил Методиев – Шпайдела, тимът на легендата Начко Михайлов (вече покойник), на железните защитници Боко Димитров (също покойник), Георги Бонев, Георги Стефанов – Печения, Йордан Стойков – Бумбо, вълшебната халфова линия в състав: Венци Арсов, Трайко Соколов, Ради Здравков и Ангел Колев, и с нападатели като Бойчо Величков и Любо Трайков прекъсна хегемонията на грандовете “Левски” и ЦСКА. През юни 2013 г. се навършват точно 35 години от онзи исторически мач срещу “Левски”, завършил 3:3, след който и на практика “червено-черните” триумфират с дългоочакваната шампионска титла.

На път сме да станем свидетели как някъде около тази дата техните “славни” наследници ще изпаднат в бездната на “Б” група. Срам, който трудно може да бъде обяснен и понесен. Грозните сцени, които се разиграха на "Армията" след загубата от Пирин обаче просто не отиват на клуб като Локомотив. Бесните фенове на "железничарите" нападнаха изпълнителния директор Георги Марков. Клубният шеф бе и замерян с различни предмети, дори го удариха с яйце, а след края на двубоя шефът бе засипан с плюнки, като трябва да благодари на полицаите, че го спасиха от разбеснелите се привърженици. Единствено намесата на униформените служители предотврати по-сериозни последици.

В никакъв случай обаче Жоро Марков не заслужава подобно отношение. Железният футболист, изиграл над 250 мача за Локомотив, има най-малка вина за трагичното настояще на клуба. Спомням си какъв мъжкар на терена беше Жоро. Един от последните от тази порода, останали в нашия футбол. Момчето от македонския край не цепеше басма никому, не му пукаше срещу кого се изправя. Неслучайно вкара гол и на Англия с всичките й звезди – Сиймън, Оуен, Шиърър...Той е последният българин, разписал се срещу Трите лъва. Направи го също в един епохален мач – бенефисът на Христо Стоичков на 9 юни 1999 г. Запомнил съм го с непримиростта му, с хъса, със себераздаването – все качества, нетипични за днешните ни футболни примадони. Марков беше готов да остави сърцето си на терена в името на победата, в името на отбора. Такъв беше като футболист, такъв, предполагам, че е и като ръководител. Не допускам той да влезе в комбинации, далавери, да търси уреждане на мачове по задкулисен начин. Не го виждам в ролята на комбинатор. Ако за това го упрекват фенове, може би са прави. Но Жоро просто не може да действа по този начин. Той е на принципа: “Право куме, та в очи”. Марков носи най-малка вина за случилото се в Локомотив през последната година. Той свърши, каквото се искаше от него.

“Червено-черните” привлякоха куп утвърдени, опитни футболисти в преследване на голямата цел – оцеляване в “А” група. Странното е, че за разлика от предишни години, сега в клуба от “Надежда” уж всичко е наред откъм финансиране. Заплатите се изплащат на време, лагери, подготовки – всичко за футболистите е “на шест”, дето се вика. Да, но резултатите липсват. Вина за тъжното настояще носи в най-голяма степен президентът на клуба Николай Гигов, който допусна десетки грешки през годините, за които обаче не е тук мястото, да припомням.

Най-големият проблем на Локомотив е това, че в продължение на близо три години той нямаше свой дом. Тимът немил-недраг се скиташе по стадионите. Футболистите се чувстваха като чергари, пропастта между тях и феновете им стана непреодолима. Все още не вярвам, че ще се случи най-лошото – Локомотив да изпадне. До края на "железничарите" им предстоят три Рубикона - с Черноморец в Бургас, гостуване на Литекс в Ловеч и домакинство в последния кръг на ЦСКА. Съдбата им е в собствените ръце. Странното за мен, е че сега атаките на феновете се съсредоточават върху изпълнителния директор. Та същият Марков беше готов да се сбие с половин Перник заради любимото Локо, по цял ден стои на стадиона. Само това е в главата му – как да помогне. Радваше се като малко дете, когато помогна да се направи магазинчето за фенартикули, при ремонта на овехтелия стадион, при вида на воната ВИП -зала. Очите му грееха, когато ми се хвалеше за стореното. Именно този блясък в очите ме накара да му повярвам. Именно тази усмивка ме убеди в това, в което той вярва. Е, кой не бърка? Безгрешни хора няма. Такъв не е и Жоро Македончето, или Универсалното ренде, или както ви се харесва. Харесвате ли го, или пък не - за него няма значение. Той е абсолютно "перде" и това всички го знаят.  Познавам Марков – той е последният човек, който би си тръгнал от потъващия кораб. Други го направиха преди година и половина, той обаче не е от същата порода. МИЛЕН ДИМИТРОВ