Явор Пиргов е бивш спортен журналист, който от 10 години живее в Лондон. Пред "Марица" той коментира настроенията на Острова преди днешното гостуване на Тотнъм на "Лаута", както и шансовете на Локото в двубоя за Лига Европа.
------------
Начален Бонус до 1000 лв. за онлайн казино игри от efbet
До гостуването на Тотнъм в Пловдив остават часове, а отвъд Ламанша тишината по тази тема е толкова силна, че е чак обидна. Нито пъбовете са сложили онези черни дъски, на които рекламират с тебешир, че ще излъчват мача на живо, нито медиите отделят кой знае какво (да не кажем никакво) внимание, нито феновете на шпорите (колкото и малко да са в района, в който живея) се вълнуват от предстоящия мач. Те дори за загубата от Евертън вече не говорят толкова. Чакат си неделното гостуване в Саутхемптън, но дотогава има много време.
За британците в момента основните вълнения са ще има ли нов локдаун с оглед на рязкото покачване на броя на заразените с коронавирус, как ще се напият в петък и събота вечер, като Борис Джонсън забрани събирането на повече от шест души на едно място, топлото време през септември и дали не трябва да започват вече с пазаруването на коледните подаръци. Дори сякаш Брекзит отиде някак си на заден план, а какво да говорим за мач от турнир, който за тях е малко по-важен от кварталната среща по крикет през уикенда.
Надменни, самовлюбени, смятащи, че светът се върти около тях. Това са те. Англичаните. Някъде около жребия, който изправи тима от Северен Лондон срещу Локо, показаха колко неуки и елементарни са с няколкото обидни сравнения във фенските форуми и социалните мрежи, и толкоз.
„Пловдив е гето“, „Ще играем срещу парола за WiFi”, „Къде е това?“ и темата бе зачеркната с гриф „Всичко под победа с 9:0 ще е позор“...
Сори, майна, но не сте прави! И роднините ви от женски род не са прави!
Всъщност след близо една декада на Острова отношението на местните не ме изненадва. На огромна част от тях просто толкова са им потенциалът и КПД-то. За пример ще дам реакцията на мой колега преди години, когато му казах, че един път месечно в неделя си правим екскурзия до Белгия, за да си купим евтин тютюн и цигари, а той с ококорени очи ме попита: „Това беше във Франция, нали?“.
И сега такива като него наричат Пловдив гето. Ядосаха ме. Въпреки че съм свикнал с ограничения им мироглед, ме ядосаха. Нито съм от Пловдив, нито съм привърженик на черно-белите, но ме е яд. И адски много искам момчетата на Бруно Акрапович да успеят да поднесат изненадата. И ако това стане, то догодина, когато дойдат в Слънчев бряг, преди да се опиянят до козирките, англичаните ще отскочат до „Лаута“. Онези от Тотнъм, за да видят къде е паднал скалпът на Хари Кейн, а другите, които не харесват шпорите, за да си направят снимки и да дразнят първите.
И тогава ще разберат, че към най-стария жив град в Европа и към България трябва да се отнасят с уважение
Уважение, с каквото ще бъдат посрещнати. Моуриньо поискал да се увеличи съблекалнята. Настоявал за отделен автомобил... Претенции, претенции. Странна работа. Тези хора наистина ли се взимат за толкова важни? Нямам представа как изглежда съблекалнята за гости на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“, но съм влизал в тази на Челси. Ами тя е с размерите на спалня в боксониера и е по-аскетично обзаведена от килията на игуменката в малък планински метох. Четири-пет душа, два-три писоара, четири дървени, олющени пейки от годините, когато принц Чарлз е бил напет колежанин, няколко закачалки, две стари маси за масаж, на които почти сигурно са лежали Боби Мур и Джеки Чарлтън, и една черна дъска, на която да се рисуват схемите... Самият служител на клуба обясни, че умишлено го правят, за да изнервят гостите. Интересно, по времето, когато бе мениджър на Челси, Моуриньо имаше ли нещо против това? А сега, когато му предстои гостуване на „Стамфорд Бридж“, дали има изисквания за някакви основни ремонти и допълнителни екстри? А може би очаква да му предоставят лимузина?
Ние обаче пак ще сме добрите и гостоприемните.
Или както казва Христо Крушарски: „Ще им покажем, че не сме аборигени“
Не сме, разбира се. У нас си имаме смесители за водата, къпем се с течаща вода, лампата в тоалетната не се пали с въженце, баните ни не са с мокети, ядем риба не само в петък и преди сватбата снимките на младоженците не висят по две седмици на стената пред Общината, случайно някой да не ги разпознае, че са братовчеди. Затова е хубаво гостоприемството ни да свърши с първия съдийски сигнал и тогава отново по думите на Крушарски: „Да ги почваме!“.
Няма от какво да им се плашим. Да, голям отбор са. Със силен и завладяващ девиз: „Да дръзнеш, значи да го направиш“. С много фенове. С добри футболисти. Да, факт. Но като ще се правим на добри и гостоприемни, поне да им оставим на една маса пред съблекалнята купата и суперкупата. Да ги видят на живо, отблизо. Пък може и да се снимат. Така де. С техните камъни по тяхната глава. Те идват изпъчили гърди, а реално последният им триумф е от 2008-а, когато печелят купата на Лигата (не броим Ауди къп от 2019-а, защото е приятелски турнир). Ами по тази логика Кейн, Хюн Мин Сон, Моура и компания трябва да се наредят в колона по един и да молят Митко Илиев за снимка и автограф. Така де, капитанът на Локо за две години спечели толкова отличия, колкото неговите колеги в Тотнъм от 1991-ва насам, взети заедно.
Победа с по-малко от 9:0 щяло да бъде позор... Интересно дали така са си мислили Рим и Мюнхен преди гостуванията на Рома и Байерн в Русе и Дупница? Почти убеден съм, че и в Нотингам, Ливърпул и Аякс преди срещите с ЦСКА също са се приемали за фаворити. И след това съжаляваха. Сега е време за Локо. Да вдигнат главите, да погледнат опонента в очите и с команда: „Сори, майна“ да ги почнат. Да го направят за себе си, за Локо, за Пловдив, за България. Сори, но това заслужават! Преглътнаха загубата от Евертън на старта на кампанията, ще преглътнат и тази в Пловдив. След това ги чака Саутхемптън...БЛИЦ представя всичко за българското участие в Европа
