България победи Холандия с 2:1 в контрола. Оценките са от едната до другата крайност. Песимистите и след този резултат коментират: “Обикновена контрола. Ако бяха решили, щяха да ни смачкат, играха с 15 процента от възможностите си и т.н. и т.н”. Другите, оптимистите, се усмихнаха, сетиха се за едни години, които останаха далеч във времето. Биехме Аржентина и Германия и питахме кой ще е следващият. Тази победа чакахме повече от 15 години. Нашият отбор спечели срещу една от великите футболни сили, която е и настоящ световен вицешампион. Знам, че сега всеки ще започне да говори как българите сме хора на крайностите, за един ден може да сринем футболистите, а сега, след този успех, ще ги вдигнем до небесата. Също така обаче е вярно, че когато има факти, трябва да се признаят. Националният ни отбор игра добре срещу Холандия на “Амстердам Арена”. Първото полувреме прибрано отзад, нашите почти не поглеждаха към вратата на “лалетата”. Втората част обаче беше съвсем друго, интересни атаки, опасности и два гола. Ама холандците се пазели от контузии, били преуморени, разигравали последни тактически постройки преди Евро 2012, пестели силите си, гледали да не ги разузнаят. Може и така да е, но какво от това?! Загубилият винаги може да намери начин да се оправдае. За България в този мач остана победата, на която трябва да се нарадва.

Не всеки ден печелиш срещу един от гигантите в световния футбол. Само да припомним на онези, песимистите, че вчера в Амстердам срещу нашите Бодуров, братята Миневи и Светльо Дяков излязоха футболисти, струващи милиони евро – Ван Перси, Снайдер, Робен, Хунтелаар, Ван дер Ваарт и други и други. Когато си победил тези хора, заслужаваш да бъдеш хвален. Преди мача очакванията бяха за поредния резил. Този път още по-голям предвид класата на холандците. Та преди година ни отупа Беларус, който създаде поне 10 голови положения, какво друго да чакаме от холандската машина. “Ще ни вкарат 3-4 гола, ще се молим да спрат на петица и ей такива”. Приказки като преди всеки мач на националния отбор в последно време. До там я докараха ръководители и футболисти, че да не им вярваш, да си се предал още преди първия сигнал. Едва ли някой е очаквал да бием, а още повече, да играем прилично и на моменти по-добре от актуалния световен вицешампион на техния стадион.

Един човек има вяра. Той показа на невярващите какво е да си боец. Любо Пенев беше такъв на терена, такъв е и като треньор. Умее да работи с младите, доказа го в ЦСКА и Литекс. Знае как да мотивира, как да държи дисциплината в съблекалнята и как да му отпуска края. Няма смисъл от 3-4 тренировки на ден в стил Матеус или правилен футбол. Любо доказа, че за два лагера може да преобрази отбора. Направи го, макар още нищо да не е постигнато, това са все пак само контроли. Още във вторник, ако Турция ни опука, ще се върнем на онова старото дередже и песимистите пак ще изплуват със злобните си мнения. Срещу Холандия обаче нашите изглеждаха с друго лице. Нито веднъж защитник не изчисти топката като на селски мач, да не е пред вратата, защото е опасно. Разиграваше се, опитваше се нещо по-различно. Данчо и Веско Миневи направиха мача на живота си срещу звезди от ранга на Ван дер Ваарт и Ван Перси. Особено Веселин Минев, той не спря да се включва в атаките отляво. Централната двойка бранители Иван Иванов и Николай Бодуров сгреши само веднъж, при гола на Ван Перси. В останалото време обаче беше бетон, нямаше от онези познатите юнашки шпагати на отчаянието. Светослав Дяков – откритието на Любо Пенев. Не случайно селекционерът е казал, че от него започва да реди състава. И има защо. Опорният полузащитник се превърна в стълб в националния ни тим, дано така да е и занапред. Двамата халфове пред него – Владимир Гаджев и Георги Миланов, леко се позагубиха срещу холандците. Особено полузащитникът на “Левски”. Той и Валери Божинов бяха двамата, които почти не играха с топката.

Любо Пенев спокойно може да търси техни заместници. През втората част Мицански се справи добре на мястото на Валери, вкара победния гол. По крилата всичко е о`кей – Ивелин Попов и Манолев на този етап са без алтернатива. Тонев и Иван Стоянов трябва да чакат своя шанс, на този етап няма как да пробият до титулярния състав. Видя се, че Манолев отново е по-ефективен като десен защитник, върнат в по-задни позиции. Така игра през второто полувреме срещу “лалетата” и направи отлични включвания, беше най-добрият от нашия състав. Видя се липсата на класен централен нападател, който да иска и да търси топката пред двамата халфове. Божинов тотално се скри през първото полувреме, отчете се с гредата след прекия свободен удар, но само толкова. След това Мицански влезе и реализира, но въпросителната, кой трябва да заеме върха на атаката, остава. Любо Пенев е готов да експериментира, дори и Емил Гъргоров може да води нападението, а по крилата отново да му помагат Манолев и Ивелин Попов. Дали Любослав Пенев е тръгнал по стъпките на чичо си, рано е да се каже. Дали въобще ще повтори частица от постигнатото от Стратега, трудно е да се прогнозира. Важното е, че засега Любослав отлепи ютията от дъното, която беше прогорила всичко живо в последните години. Остава само да я задържи и да я плъзне по една равна плоскост, името му го задължава.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ