90-а минута на Полша – Япония. Поляците водят с 1:0. Реферът вдига табелката – 3 минути продължения. И следват три минути цирк.

Азиатците си разцъкват топката в своята половина. Никой от „дружина полска” не си прави труда да ги атакува и да пресече подаванията им – ни задружно, ни индивидуално. Резултатът устройва Полша – все пак, макар и да е аут от Мондиала, тимът си тръгва с победа.

Устройва и япончетата. И то доста повече. Загуба, но класиране на осминафинал. Все пак малко е рисковано, защото, ако по същото време Сенегал изравни на Колумбия, слънцето ще залезе над Страната на изгряващото слънце. Но рискът си заслужава.

Три минути лежерно подаване на топката, където най-активен е Шибасаки. Нищо против халфа на испанския Хетафе. Просто името и пасивността (неговата и на съотборниците му) във въпросните 180 секунди са прекрасен пример за шибаната страна на Мондиала. На никой не му пукаше, че цял свят го гледа. Важното е целта да бъде изпълнена. А тя оправдава средствата...

Важното е сметката да излезе вярна.

Сметка имаше и на Англия – Белгия. Там въпросът беше кой ще... загуби, за да отиде в уж по-лесния поток в елиминационната фаза. Двата тима  излязоха с резервите и се нагледахме на много резервиран футбол. Накрая британците излязоха по-големи гяволи от „червените дяволи” и паднаха с 0:1.  Всъщност, кой е бил по-хитър и дали сметките са направени без кръчмар, ще се разбере на осминафиналите. Там вече няма да има далавери, а битки. Истински.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ