Все по-интензивни валежи ни очакват в следващите няколко десетилетия. Заради това е необходимо да се предприемат кардинални мерки, които да направят пътната инфраструктура далеч по-сигурна. Това препоръча д-р инж. Ванина Попова по време на XI Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която се провежда в последните два дни в Несебър.

Основната тема на форума, организиран от катедра „Пътища и транспортни съоръжение” на УАСГ, е безопасността, предаде Флагман.бг.

Ръководителят на катедрата проф.д.ик.н. инж. Николай Михайлов съобщи притеснителната тенденция, че по-голяма част от българските пътища са проектирани по стандартите отпреди няколко десетилетия, когато средногодишните норми на валежите бяха 100 литра на кв.м. Сега са 1500 литра на кв.м., което създава сериозни проблеми по отводняването на пътната инфраструктура, нарушава целостта й и води до преждевременното й амортизиране.

„Средногодишните разходи за възстановяване на транспортната инфраструктура, вследствие на природни бедствия е между 115 до 130 млн. лева. В тази сума не са включени загубите, които търпи бизнеса от затваряне на пътищата, както и най-неприятната част – съсипването на човешките съдби, имущество и поминък”, маркира в началото на презентацията си инж. Ванина Попова. 

„В следващите няколко десетилетия се очаква затопляне до 4 градуса, засушавания, по-малко валежи, но с по-честа екстремност, както и увеличаване на скоростта на вятъра, което ще доведе по-чести потопи, порои и бедствия. Притеснителна е и тенденцията за значително увеличаване на UV лъчите, което пряко засяга амортизацията на пътните настилки”, каза инж. Попова.

Тя отбеляза, че съвсем доскоро пътища се изграждаха по старата наредба, която изобщо не е актуална за настоящото хилядолетие – време на динамични метеорологични условия, които инфраструктурата трябва да понесе.

„Обикновено температурата на настилката е 35 % повече от тази на въздуха, но когато има засилени UV лъчи става 70-75 %, което води до влошава качеството й, това на битума, появяват се сериозни проблеми при фугите на съоръженията, което води до амортизиране и повишаване на разходите за поддържане”, посочи инж. Ванина Попова.

Заради затоплянето на времето занапред ще е нужно да се правят по-чести ремонти от първоначално предвидените. Трябва усилено да се работи по укрепването на свлачищата и изчистването на отводнителните системи, препоръча инж. Попова.

За справяне с проблема със снегонавяванията е нужно изграждане на специфични съоръжения. Една от опциите е т.нар. зелени пояси, които пилотно се изпробваха на АМ Тракия между Айтос и Карнобат. В най-проблемните участъци на АМ Хемус, там, където минава Розата на ветровете, е предвидено изграждането на подобни зелени мрежи, които да спират снегонавяванията.

„В пътната инфраструктура трябва да се въвеждат нови технологии, но на първо място да се актуализира нормативната база, за да се адаптира новото строителство и съществуваща инфраструктура. Необходимо е да се направи оценка на риска и да се подчертаят важните пътища, за да се предприемат още отсега превантивни мерки”, каза още инж. Ванина Попова.

Използвайки добрите световни практики тя препоръча да се заложи на строителство с полимер-модифициран битум, фракции с висока устойчивост на полиране, за да се повиши сцеплението, добри технологии на влагането на износващите пластове, материали с високо качество и разбира се регулярно поддържане – почистване на банкети, скатове и самата отводнителна система.