Тази вечер, 18 септември, ще е последният филм от първия сезон на сериала „Великолепният век: Кьосем”. Останаха още 4 серии от скъсяване на екранното време заради „Фермата”, но те ще бъдат пуснати през 2018 г. заедно с филмите от втория сезон.
Няма да преразказваме филма: Който искал – гледал! Сега темата е за неща, които останаха извън екрана. В първия сезон участваха 40 персонализирани (с имена) герои. Някои са съществували реално, други са плод на авторското въображение. Във втория сезон персоните ще са само 30.
 
Може само да бъде маркиран въпросът за името на филма. Кое наистина му е великолепието на 17-и век в Турция – май само Синята джамия в Истанбул. Другото са интриги и убийства в султанския двор, военни походи на Изток и Запад в Европа, бунтове в империята, епидемии... Всепризнато е, че със султан Мехмед ІІІ (бащата на султан Ахмед) започва упадъкът на Османската империя.
 
Първият сюжетен проблем във филм идва от факта, че султан Ахмед и Кьосем султан са родени през 1590 г. Следователно през 1603 г., когато започва филмовото действие, те са едва 13-годишни. Малолетните султани придобиват самостоятелност едва на 20 г. Във филма обаче Хандан султан не упражнява настойнически функции над Ахмед. На свой ред, според Корана и Шериата, момичетата стават за женитба едва на 16 г., след като полово и духовно съзреят, и тази норма и сега е валидна в ислямския свят въпреки акселерацията.
 
Друго дребно и незначително уточнение е, че, според филма, Ахмед умира от проблеми в коремната област и се правят намеци, че е отровен. Според аналите умира от коремен тиф, но няма исторически запис за епидемия.
 
Бащата султан Мехмед ІІІ се възкачва на престола на 29-годишна възраст през 1595 г. и първата му работа е да убие своите 19 братя. Проявява се като развратен, покварен и жесток. Той е син на султан Мурад ІІІ и венецианката Сафие султан. Тук е мястото за уточняване, че Сафие доживява невероятните за онова време и за живота в двореца цели 69 г. (1550-1619).
 
Ахмед I (от майка Хандан султан) управлява от 1603 да 1617 г. За 14 г. Кьосем му ражда четирима синове (Мехмед, Мурад, Касъм, Ибрахим) и четири дъщери (Айше, Фатма, Гевхерхан, Атике).
 
В периода 1609-1616 г. по указ на Ахмед I е построена джамията Ахмедийе (Синята джамия). Тъй като през цялото си управление се е борел за благосъстоянието на хората, султан Ахмед I е останал в Османската история, като един от най-човечните, справедливи и положителни владетели
 
След смъртта на Ахмед І Кьосем Махпейкер е преместена в Стария дворец, където са изпращани жените на покойните султани.
 
Ахмед първо е наследен само за 3 месеца от неадекватния си брат султан Мустафа I (от Халиме султан), а след това и от сина си султан Осман II (1618-1622 г.), роден през 1603 г. от Махфируз султан. През май 1622 г. Осман планирал да потегли към Анатолия под предлог за поклонение в Мека, но на 19 май е заловен от еничарите и хвърлен в Еди куле, където на 20 май е удушен по заповед на Давуд паша. Не оставя наследници.
 
Невменяемият Мустафа обаче отново е възстановен на престола за една година (1622-1623).
 
През 1623 г. Кьосем се завръща като Валиде султан на 11-годишния си син Мурад IV (1623–1640). Поради неговото непълнолетие Кьосем Валиде султан започва да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя.
 
Мурад ІV е султан от 1623 г. до 1640 г. Поема изцяло управлението на Османската империя през 1632 г. на 20-годишна възраст. В периода 1635-1638 г. нарежда на палачите да убият неговите родни братя – принцовете Касъм, Баязид и Сюлейман.
 
Предприема строги мерки за установяване на порядък в империята. Много административни и съдебни служители са обвинени в злоупотреби и корупция и осъдени на смърт или прогонени. Не били пощадени дори и членове на султанското семейство.
 
За около една година редът в империята е въдворен, а властта и престижът на султана са възстановени. Султанът издал ферман, забраняващ употребата на кафе, тютюн и вино. Проявил се като реставратор на религиозните и моралните добродетели на мюсюлманите. Стабилизирал държавните финанси, като конфискувал незаконно придобитите богатства, направил ревизия на данъчните регистри и изисквал редовно изплащане на данъците. Във военен аспект успех е отнемането на Багдад от персите и сключването на изгоден мир с Персия.
 
Умира от цироза на черния дроб.
 
След смъртта на Мурад на престола се възкачва малоумния му брат Ибрахим I (най-малкият син на Кьосем), който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя. Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главният мюфтия.
 
След убийството на сина й Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представила пред везирите на Големия Диван с думите: „Ето го! Вижте какво можете да направите с него!“. И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г.
 
Най-голям враг на Кьосем се оказва майката на внука ѝ – Хатидже Турхан. Хатидже Турхан заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че тя смята да отстрани Мехмед IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем султан е удушена със собствената ѝ коса от дворцовата стража на 2 септември 1651 г.
 
Другите по-дребни персонажи в различна степен са плод на въображението на сценаристите. Наистина при султан Ахмед имало везири с имената Дервиш паша, Али паша, Лала Мехмед паша, Мурад паша, Насух паша, Халил паша.
 
Например яничаринът Искендер (арабско-турското име на Александър Велики) съществува в аналите единствено като спасител на Кьосем в сцената при нейното преследване на пазара. Има обаче един Искендер  паша, който ръководи османска армия през 1620 г. срещу полско-литовската британска общност при битката при Секора и излиза победител. Във филма той не фигурира.
 
Редакция БЛИЦ