Калина Паскалева скърби заради баща си, който е починал преди 17 години. Журналистката разкри много лични неща за живота и семейството си. 

Тя призна, че е много наранена и призна, че ракът е причината, която е погубила едно от най-скъпите същества за нея. 

Ето какво точно пише Паскалева за голямата си загуба:

"17 ГОДИНИ БЕЗ ТЕБЕ, ТАТЕ...
17 години без тебе, тате! Виках ти Жоро, помниш ли? И ти не ми се сърдеше. Тотална липса на респект имах още от малка - дори към тебе. Никого не признавах и от никого не се страхувах. И още е така, тате.

Отдавна ми е все тая кой какво говори за мен. Днес видях една жена, която преди време упорито насаждаше в социалните мрежи неистини на хората за мен. С голямо самочувствие е, тате, тази, да знаеш.

Само дето не осъзнава в каква игра играе. Ама аз знам, аз винаги всичко знам. Познаваш ме, подминах я с тотално безразличие. И ти така щеше да направиш. С две думи поставяше всеки на мястото му.

Знаеше кой си и на какво си способен. И аз съм същата като тебе, тате. И много ми се дразнят на арогантността и непукизма. Мама ме попита миналата година защо не съм станала криминалист при цялата информация, с която разполагам - каза, че на теб приличам по жаждата за справедливост и лудост. Много ми тежи всичко, тате. Не искам вече нищо да зная.

Понякога искам да изчезна завинаги, ама на кого да ги оставя баба и мама - и двете са болни. Гневът в гърдите ми излиза и наранявам жестоко. Станах много зла, тате. А не исках.

Не изпитвам вече съчувствие, ледено ми е сърцето, а помниш каква бях. На всеки исках да помогна, днес вече не е така. Не ми пука за нищо, наистина. И в нищо не вярвам.

Много съм наранена, тате. Ти се разболя от рак, защото не можеше да приемеш новото време. Не искаше да признаеш, че момчетата с анцузи са новите диктатори на правилата.

Физкултурници ги наричаше, спомням си. На кухо им биеха главите на борците, ама днес виж техните деца как надменно ме гледат. И аз като тебе много книги изчетох, вярвах, че да си образован е ценно.

Ама няма смисъл в това, тате. Глупаците пак са на мода. И тия дето слушат и си мълчат. Това не го мога аз и те ме убиват бавно, тате. Всичко ми взеха, само защото имах нещо да кажа.

Почивай в мир, тате! И пази ме от небето, моля те, имам нужда от теб!"

17 ГОДИНИ БЕЗ ТЕБЕ, ТАТЕ... 17 години без тебе, тате! Виках ти Жоро, помниш ли? И ти не ми се сърдеше. Тотална липса на...

Публикувахте от Калина Паскалева в Вторник, 12 януари 2021 г.