На 31 август 1967 г., около 10:30 ч. сутринта, 13-годишният Франсоа Депланш и 9-годишната му сестра Ан-Мари са на полето близо до дома им в платото Кантал, край село Кусак, в община Сен-Флур, Оверн, Франция.

Децата се грижели за стадо крави във фермата, а с тях било и кучето им, наречено Мидор. 

По някое време кравите отишли от другата страна на полето, което се пресича от стара ниска каменна ограда. Франсоа се покатерил на оградата, за да види по-добре движението на кравите, и замръзнал на място, припомнят сензационната история световните издания.

На около 40 метра от него видял движещи се фигури, които приличали на деца на неговата възраст. Въпреки това те изглеждали странно за местните деца, тъй като били напълно черни. Дрехите им приличали на плътно прилепнали копринени гащеризони.



До фигурите на тревата имало голям предмет с форма на топка, който излъчвал толкова силно сияние, че било болезнено да се гледа. Единият от дребните хуманоиди бил приклекнал и правел нещо на земята, а другият държал в ръка някакъв инструмент, който се отразявал на слънцето, и махал с ръце на двамата хуманоиди, стоящи малко по-далеч.

Франсоа все още си мислел, че това са някакви деца, и им извикал: "Ей, ще дойдете ли да си поиграете с мен?" В този момент и четиримата хуманоиди се държали така, сякаш били изненадани.

Първото човече се изправило и веднага "полетяло" изправено, а после изчезнало в балона, сякаш се гмурнал в него.

Вторият направил същото, а после и третият. Четвъртият първо вдигнал нещо от земята и в този момент кръглата сфера полетяла нагоре и започнала да се движи в кръг над полето. Четвъртият хуманоид трябвало да полети след него, след което се "гмурнал" в нея.

Когато сферата излетяла, Франсоа и сестра му чули остро съскане. Кълбото направило няколко кръга над полето, после рязко ускорило и отлетяло на северозапад.

Когато кълбото отлетяло, децата усетили силна миризма на сяра, а кравите веднага започнали да мучат и да се движат неспокойно. Кучето започнало да лае силно, взирайки се в посоката, в която отишло кълбото.

Тъй като кравите се развълнували и се разпръснали твърде много из полето, Франсоа и сестра му трябвало да отделят още половин час, за да ги съберат. След това те отвели кравите в селото и разказали на родителите си какво са видели.

Те описали кълбото и хуманоидите, въпреки че се съмнявали в някои от подробностите. Анна-Мария например твърдяла, че кълбото стои на тревата на четири опори, но Франсоа не е видял нищо подобно.

И двамата обаче се съгласили, че диаметърът на сферата е много малък - само около 2 метра. Франсоа бил сигурен, че сестра му е объркала някои клони на земята с опори.



Що се отнася до подробностите за външния вид на съществата, децата описват всички по един и същи начин. Съществата били високи не повече от 120 см, но не били еднакви - някои били по-ниски, а други по-високи.

Главите на съществата били черни, но било трудно да се определи дали това е цветът на кожата им, или на шлемовете им.

Ръцете на съществата изглеждали дълги и тънки, макар че Франсоа и Ан-Мари не забелязали пръсти. Краката също били тънки, но къси, а стъпалата изглеждали странно, сякаш били като на патица.

Главата на съществата не изглеждала прекалено голяма спрямо тялото, но носът и брадичката били необичайно "заострени". Не се виждали нито очи, нито уста, но отстрани на главата се виждала някаква коса, подобна на бакенбарди.

Децата не забелязали никакви летателни апарати по телата на съществата, затова не можели да отговорят на въпроса как хуманоидите могат да летят. 

По-късно уфолозите Жоел Менар и Клод Поу разговарят с децата и целият инцидент е публикуван в списанието Phenomena Spatiaux.

Превод и редакция: БЛИЦ