Украинските сили са достигнали източния (левия) бряг на река Днепър срещу град Херсон. Украинският доброволчески специален отряд за въздушно разузнаване "Карлсон" публикува на 3 декември снимки на украински военнослужещи, прекосяващи река Днепър с лодки, за да издигнат украински флаг на кула близо до брега. Специалното подразделение "Карлсон" съобщи, че това е първият случай на развяване на украински флаг над източния бряг на река Днепър и подчерта, че тази операция ще осигури трамплин за последващи украински операции на източния бряг.

Това се посочва в дневния анализ за ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната.

Ако бъде потвърдено, това ограничено украинско нахлуване на източния бряг може да отвори пътища за украинските сили да започнат да действат на източния бряг. Както ISW съобщи по-рано, наблюдаваните руски укрепления на левия бряг показват, че руските сили очакват украински настъпателни действия на източния бряг и изграждат отбранителни линии на юг от река Днепър. Установяването на позиции по източния бряг на реката вероятно ще създаде условия за бъдещи украински настъпателни операции в окупираната Херсонска област, ако украинските войски решат да преследват тази линия на настъпление на юг.

Френският президент Еманюел Макрон засили руските информационни операции за необходимостта на Запада да обсъжда руските "гаранции за сигурност" в телевизионно интервю на 3 декември.

Макрон заяви, че Западът трябва да обмисли как да отговори на руските гаранции за сигурност, ако президентът Владимир Путин се съгласи на преговори за прекратяване на войната в Украйна: "Тази тема ще бъде част от темите за мир, така че трябва да подготвим какво сме готови да направим, как защитаваме нашите съюзници и държави-членки и как да дадем гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за преговори.

Кремъл изиска "гаранции за сигурност" и декларира "линии" като част от ултиматума, който представи на САЩ и НАТО преди да започне инвазията през февруари 2022 г. Изискваните от Русия гаранции за сигурност включват частично разпадане на НАТО чрез връщане на НАТО към границите му от 1997 г. и предоставяне на Русия на вето върху бъдещото разширяване на НАТО, като изисква от НАТО да спре своята политика на "отворени врати".

Руският външен министър Сергей Лавров се позова на тези точни искания на 1 декември, както ISW съобщи по-рано.

Руското искане за предполагаеми "гаранции за сигурност" е част от по-голяма руска информационна операция, която описва НАТО като провокирало руската инвазия през 2022 г., като заплашва Русия. Гаранциите за сигурност, които Украйна, НАТО и останалата част от Европа биха приели от Русия след непровокираната и брутална завоевателна война на Кремъл срещу Украйна, може да са по-подходяща тема за разговор за западните лидери, обмислящи преговори с Москва.

Данните от независими руски социологически проучвания показват, че руските граждани все още подкрепят военните операции на Русия в Украйна въпреки нарастващата умора от война през последните шест месеца. Независимата руска социологическа организация Levada Center установи, че 74 процента от руснаците подкрепят действията на руските сили във войната в Украйна в проучване на ноември, публикувано на 2 декември.

Проучването установи, че 42% от анкетираните "силно подкрепят" и 32% "донякъде подкрепят" действията на руските сили в Украйна.

Проучването установи също, че само 41 процента от респондентите подкрепят Русия да продължи военната операция в Украйна, докато 53 процента казват, че Русия трябва да започне мирни преговори. Проучванията на Levada Center между юли и ноември 2022 г. показват малка, но последователна ерозия в подкрепата за войната сред руснаците. Констатациите са подобни на вътрешното проучване, поръчано от Кремъл от ноември, което установи, че 55 процента от руснаците подкрепят мирните преговори с Украйна и само 25 процента подкрепят продължаването на войната.

Двете проучвания показват, че намаляваща, но все още значителна част от руските граждани подкрепят - и дори са ентусиазирани - за продължаване на войната в Украйна въпреки руските военни провали. Руският морал и политическа подкрепа за войната вероятно ще се влошат допълнително с времето, ако настоящите тенденции се запазят. Колкото по-дълго войната продължава да дава руски жертви, докато украинските сили печелят позиции, толкова повече социално-политическата динамика вероятно ще продължи да се обръща срещу Кремъл. Оперативна пауза под прикритието на мирни преговори може да облекчи нарастващия политически натиск върху Кремъл и да позволи на Русия да възстанови силите си за последващи подновени настъпателни операции.

Съобщава се, че условията в Източна Украйна стават все по-благоприятни за по-висок темп на операциите с настъпването на зимата. Руски милблогър заяви на 3 декември, че земята е замръзнала по линията Кремина-Сватове и че той очаква, че украинските сили вероятно ще увеличат темпото в резултат на техните контранастъпателни операции в района.

Ръководителят на Луганска област Сергей Хайдай също заяви на 2 декември, че времето най-накрая се променя на линията Кремина-Сватове и че очаква украинските сили скоро да могат да подобрят своите контранастъпателни маневри, тъй като калта в района напълно замръзва.

Oбщият темп на операциите вероятно ще се увеличи през следващите седмици, тъй като постоянното студено време позволява на земята да замръзне в целия театър, особено в Източна Украйна, където операциите и от двете страни са затънали в тежка кал.

Нито руснаците, нито украинците вероятно ще преустановят настъпателните операции в едно от най-оптималните времена на годината за механизирана маневрена война в този регион.

Министрите на отбраната на Русия и Беларус се срещнаха в Минск, за да укрепят допълнително двустранните връзки в областта на сигурността между Русия и Беларус. Министърът на отбраната на Русия генерал от армията Сергей Шойгу се срещна с министъра на отбраната на Беларус генерал-майор Виктор Хренин и подписа поправки към Споразумението за съвместно осигуряване на регионална сигурност във военната сфера.

Шойгу се срещна и с беларуския президент Алеандър Лукашенко, по време на която Лукашенко заяви, че беларуските и руските сили продължават да тренират заедно на беларуска територия, така че "Съюзната държава да може да отблъсне всяка агресия.

Шойгу вероятно се е срещнал с Хренин и Лукашенко в опит да окаже натиск върху Беларус да продължи да подкрепя настъпателната кампания на Русия в Украйна. ISW по-рано прогнозира, че е много малко вероятно Беларус да влезе във войната в Украйна поради вътрешни фактори, които ограничават желанието на Лукашенко да го направи.

Дриг проблем, на който се спират от ISW е продължаващата мобилизация в Русия. 

Руските документи показват, че руските власти продължават да мобилизират руски граждани въпреки съобщението на руския президент Владимир Путин за официалния край на частичната мобилизация на 31 октомври. Руски канал в Telegram, посветен на предоставянето на правна подкрепа на руснаците за избягване на задължителна военна служба, публикува документ от 29 ноември от Организационно-щабен отдел на Руската национална гвардия (Росгвардия). В документа на Росгвардия се посочва, че съобщението на Путин за края на мобилизационния подбор ("набор") не бележи края на частичната мобилизация.

В документа се посочва, че първоначалният мобилизационен указ на Путин продължава да е в сила и че "няма правни основания за освобождаване от военна служба след изтичане на срока на служебния договор".

Този доклад е в съответствие с предишни констатации на ISW, че руските предприятия се подготвят за повече усилия за мобилизиране. Например гарнизонният военен съд в Одинцово в Московска област неволно потвърди в средата на ноември, че мобилизацията продължава въпреки официалния й край.

Руските окупационни сили продължават да мобилизират украински граждани в руските сили. Украинският център за съпротива съобщи на 3 декември, че руските власти в окупираната Макеевка, Донецка област, преследват украински граждани, които стоят на опашка, за да получат бутилирана вода, за да им връчат призовките за мобилизация и да се уверят, че са регистрирани в местния военен комисариат.

Руските власти продължават да използват съдебни мерки за консолидиране на административния контрол върху окупираните територии. Държавната дума на Русия предложи на 30 ноември проектозакон, който въвежда разпоредба, според която престъпно деяние, извършено на територията на нов субект на Руската федерация преди 30 септември (датата на незаконното анексиране на Запорожие, Херсон, Донецк, и Луганска област в Руската федерация) няма да бъде признат за престъпен или наказуем съгласно Наказателно-процесуалния кодекс или Наказателния кодекс на Руската федерация, ако се счита, че е насочен към защита на интересите на Русия или гореспоменатите субекти.

Този проектозакон по същество ще даде на контролираните от Русия съдилища в окупирани райони широка свобода да отхвърлят наказателни дела на основание, че престъпленията са извършени в преследване на руските интереси. Не е ясно какви видове незаконни действия се опитва да разреши руската Дума чрез този проектозакон. Украинският център за съпротива съобщи по-специално, че контролираните от Русия съдилища в Крим използват обвинения в "екстремизъм" и "дискредитиране на руската армия", за да засилят репресиите срещу жителите на Крим.

Тези усилия засилват руския контрол върху съдебните системи на окупираните територии в руската система за наказателно правосъдие по начин, който ще даде на руския закон по-широка свобода на преценка при определяне и отсъждане на това, което представлява законност в окупираните територии.

Украински източници съобщиха, че украинските партизански действия продължават да заплашват руските наземни комуникационни линии (GLOC) в окупираната Луганска област. Ръководителят на украинската Луганска област Сергей Гайдай заяви, че украинските партизани са подпалили автоматизирано железопътно оборудване близо до електроцентралата Луганск в Счастието, на около 15 километра северно от град Луганск. Гайдай отбеляза, че тази атака вероятно значително ще усложни руските усилия за транспортиране на оборудване до фронтовата линия с железопътен транспорт.

Подобни партизански действия в тила на Луганска област могат да представляват продължителни логистични предизвикателства за руските сили, докато те се опитват да укрепят настоящата фронтова линия в западната Луганска област, докато украинските войски продължават ограничени контранастъпателни операции.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук