Хиляди жители на Швеция имат в телата си имплантирани микрочипове, които могат да бъдат използвани като безконтактни кредитни карти, достъп до работното място и дори като средство за легитимация в обществения транспорт. След като чипът се озове под кожата му, човек вече няма нужда да се тревожи, че може да загуби транспортната си карта, например, нито му се налага да носи огромен портфейл.
Чипът реално служи като дигитална връзка с ключове. За целта се използва NFC (near-field communication, англ. комуникация в близко поле) технологията. Става дума за безжичното изпращане на информация от пасивен чип към четец. Това е възможно само, когато те са на около 4 см един от друг.

Така чипът в ръката позволява на шведите да правят всички онези неща, които вече изброихме по-бързо, лесно и удобно. С напредването на технологията ще е възможно да се прави дори повече.

Но за много хора идеята да имат микрочип в тялото си звучи по-скоро анти-утопично, отколкото практично.

Същевремено налице е и опозиция срещу технологията. Като възможни рискове се посочват не само инфекциите или реакция от страната на имунната система, но най-вече възможността данните от чипа евентуално да бъдат откраднати. В момента тези данни са малко, но се очаква да нарастват все повече.
Въпреки всичко модата е налице. Някои предполагат, че в основата й може би стои успешната социална политика в Швеция. Всъщност факторите зад това около 3500 шведи да имат микрочипове, имплантирани в телата им, са много по-комплексни. Този феномен е отражение на уникалната биохакинг среда в страната.

Ако погледнете под повърхността, ще видите, че любовта на шведите към всичко дигитално е много по-дълбоко имплантирана в тях от тези микрочипове.

Що е то?

Терминът „био-хакери“ се отнася за биолози аматьори, които извършват експерименти в биомедицината. Това обаче се случва извън традиционните институции като университети, медицински компании и други обекти, където налице е научен контрол. Точно както компютърните хакери хакват компютри, биохакерите правят същото с всичко биологично.

Биохакингът освен всичко е и култура, при това с доста субкултури – членовете на всяка от тях има различни интереси, цели и идеологии. Отличават се обаче две основни групи: „уетуеър хакери“* и трансхуманисти.

„Уетуеър хакерите“ са обикновени хора, чието хоби е биологията. Те си създават домашни лаборатории с помощта на подръчни материали.

Те практикуват т.нар. „пестелива наука“ - търсят евтини решения, които да подобрят стандарта на живот на хората в развиващите се трани. Но освен това те извършват и по-закачливи експерименти. При някои от тях, например, растения биват генно-модифицирани, за да станат флуоресцентни, или водорасли се използват, за да бъдат създадени нови видове бира.

Другата група – трансхуманистите, се фокусират върху подобряването на човешкото тяло. Дългосрочната им цел е да бъде „подобрена“ цялата човешка раса. Според тях, само чрез самоусъвършенстването ни и преборването на биологичните ни ограничения ще можем да се състезаваме с изкуствения интелект в бъдеще.

Често, различните биохакинг среди в държавите са отражение на различните общества и култура, в които те се развиват. Така например европейските био-хакери като цяло се различават от северноамериканските. Тези в Северна Америка са се ангажирали с търсенето на алтернативи за възприетите практики на здравеопазване.

Европейските групи от своя страна са се фокусирали върху това да намерят начин да помагат на хората в развиващите се страни или се занимават с артистични био-проекти.

Но в Швеция биохакинг културата се различава от тази в останалата част на Европа. Шведските биохакери като цяло са част от трансхуманисткото движение. А именно трансхуманистите – и в частност подгрупата „грайндърс“ - са тези, които имплантират NFC чипове между палеца и показалеца на хиляди шведи.

Какво е специалното на Швеция?

Но защо шведите с готовност имплантират микрочипове в телата си? Една от теориите, които се лансират, е, че шведите са по-склонни да споделят личните си данни заради начина, по който е устроена шведската социално осигурителна система.

Митът за „наивния швед“, който се доверява на правителството и институциите, е силно преувеличен. Това отбелязват дори от шведското външно министерство. Той може и да е част от обяснението, но в никакъв случай не представлява цялата истина.

По-убедителен е аргументът, че в Швеция хората имат голямо доверие във всичко, което е дигитално. Шведите са хора, които са дълбоко убедени в позитивния потенциал на технологиите.

През последните две десетилетия шведското правителство сериозно инвестира в технологична инфраструктура и това дава резултати. Шведската икономика в момента е базирана в голяма степен на дигитален износ, дигитални услуги и технологична иновация. Страната е една от най-успешните в света в създаването и разпространението на дигитални продукти. Като примери могат да се посочат Skype и Spotify, които се зараждат именно там.

Вярата в дигиталните технологии и доверието в нейния потенциал сериозно се отразяват на шведската култура, а трансхуманисткото движение се възползва от това. Всъщност Швеция играе основна роля в цялостното формиране на трансхуманистката идеология. Сред съоснователите на глобалната трансхуманистка фондация Humanity+ (Човечество+), създадена през 1998-а, e и шведът Ник Бостром. Оттогава досега много шведи бяха убедени, че трябав да опитват да подобрят своите биологични тела.

И така, макар светът да е шокиран от броя на хората с микрочипове в страната, ние по-скоро трябва да използваме тази възможност, за да опознаем по-добре впечатляващата връзка на Швеция с всичко дигитално.

Все пак този най-нов феномен е просто проявление на ширещата се широко вяра в технологиите, която прави страната уникална.


* от англ. Wetware – концепцията за хардуер и софтуер, но приложена за биологични организми. Wet (мокър) идва от наличието на вода в животинските организми. Терминът се използва, за да опише елементи от човека, които са сходни с компютърните хардуер и софтуер – най-вече централната нервна система и ума.




Източник: webcafe.bg