Председателят на фламандската социалистическа партия предизвика полемика с изявлението си, че в Моленбек “вече не се чувства в Белгия”. Почетният белгийски сенатор Ален Детекс вижда в това възмущение политическа слепота за провала на мултикултурното общество, пише Гласове.

Ален Детекс е също бивш генерален секретар на “Лекари без граници”. Автор е на няколко книги, сред които “Имиграция и интеграция: преди да стане твърде късно” (Immigration et intégration: avant qu'il ne soit trop tard, 2018 г.).

Моленбек много би искал да бъде забравен. Да се забрави, че е градът, в който е израснал и се е ислямизирал Салах Абдеслам, чийто съдебен процес се провежда в Париж. Да се забрави, че спечели световна слава като европейски център на ислямисткия тероризъм. Да се забрави, че е самият пример за провала на мултикултурното общество, което въпреки това остава недосегаема догма в Белгия.

 

 

Този път ударът там, откъдето никой не очакваше. Конър Русо, председателят на Vooruit, фламандската социалистическа партия, заяви пред сп. Humo:

“Когато се возя в Моленбек, аз също не се чувствам сякаш съм в Белгия”. Всеобщо възмущение и потоп от критики, най-тежките от “братската” франкофонска социалистическа партия: “Непростими, заклеймяващи и ксенофобски думи”. По-комична беше реакцията на бившия либерален кмет, който заяви, че “Моленбек е много по-многообразен, отколкото си представяте”.

Дали тя имаше предвид, че в общината все още са останали белгийци по рождение? 85 процента от населението там сега вече е с чуждестранен произход. Брюксел преживя впрочем уникално демографско развитие в Европа. В региона на Брюксел вече само една четвърт от жителите са белгийци с белгийски произход, 39 на сто са белгийци с чуждестранен произход (което показва колко лесно може да се придобие гражданство) и 35 на сто са чужденци.

Докато ислямът е все по-видим в моленбекското публично пространство - през този месец Рамадан почти всички магазини и ресторанти в общината са затворени през деня - се разразява война за територии на фона на наркотрафик. Неотдавна 20-годишен младеж бе убит по време на престрелка, която беше деветата за девет месеца, сценарий, който напомня за Марсилия.

 

 

Всъщност Моленбек е само върхът на айсберга на постепенната ислямизация във всички големи белгийски градове.

В много квартали жените вече не могат да се обличат, както искат, или да излизат вечер, а хомосексуалистите не са допускани никъде, както припомни неотдавна депутат пред брюкселския парламент след думите на Конър Русо. “Аз съм хомосексуалист, но в моя квартал, в долната част на Моленбек, не смея да се разхождам хванат за ръка с друг мъж”.

Почти не останаха гласове обаче, които да се тревожат от този развой, сякаш френскоезичната Белгия, приспана от медиите, единодушни привърженици на мултикултурализма, се е примирила. Най-дясната франкофонска партия (или най-малко лявата), представена в парламентите на кралството, е Реформаторското движение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, съюзник на LREM (“Републиката, напред” на Макрон - бел. пр.) в Европейския парламент, чиято идеология е вид макронизъм, който няма противник вдясно.

Коалиционната политическа система (днес между социалисти, либерали и еколози) възпрепятства всякакъв политически дебат за имиграцията, защото партия рискува да бъде отстранена и маргинализирана.

Докато този много важен феномен на ислямизация разтърсва белгийското общество, бдителността е насочена повече от всякога към “заплахата на крайната десница”. От тази страна на езиковата граница не се шегуват със “санитарния кордон”, както показват два епизода в последно време. Жером Мюние, председател на нова патриотична микро-партия у нас, искаше да организира конференция в Ерстал, в социалистическото предградие на Лиеж, в присъствието и с подкрепата на Жордан Бардела и Том Ван Грикен, председател на националистическия “Влаамс Беланг”.

Проявата беше забранена от кмета, след като не само антифашистите, но и Общата белгийска федерация на труда (FGTB), първият валонски синдикат, обявиха намерението си да попречат на проявата с насилие, ако е необходимо. Тримата партийни председатели се оттеглиха на дискретна пресконференция, която беше отразена само от няколко вестника, задоволявайки се да съобщят, че е била проведена, но без да отразяват казаното на нея, защото “крайната десница” никога няма да има думата на валонска земя!

Наследникът на Шарл Мишел начело на Реформаторското движение, младият и талантлив Жорж Буше, също преживя някои разочарования, участвайки в дебат по фламандски телевизионен канал със същия Том Ван Грикен, вече лидер на първата партия във Фландрия и Белгия според социологическите проучвания.

Той го нападна, заедно с всички франкофонски политически сили, включително някои в собствената му партия, за това, че е нарушил “Хартата на демокрацията”, подписана от “демократичните партии” през… 2002 г., за която никой не е чувал оттогава. Докато силното влияние на ислямизма напредва, франкофонските партии ще се съберат извънредно, за да актуализират тази харта, изправени пред “фашистката опасност”.

Превод от френски: Галя Дачкова