„Доналд Тръмп е от типа хора, които удрят в лицето, но ако опонентът отвърне на удара, казват: „Нека бъдем приятели“. Китай отвърна и той отстъпи. Европейците му казаха колко е прекрасен и не получиха нищо.” Това е начинът, по който висш американски служител от изпълнителната власт описва последните обрати в политиката за санкции на администрацията на американския президент, която тази година се занимава с Европа, Русия, Китай и Иран. Това, което бизнес лидерите виждат, казват анализатори, е наказателен подход, който е капризен, агресивен и понякога недобре подготвен. Освен ако компаниите или техните ръководства не започнат да се борят с Белия дом, те нямат друг избор, освен да се придържат към дългата и понякога погрешна ръка на американското право.
 
Капризността си пролича на 13 май, когато президентът Тръмп дръпна ръчната спирачка на ZTE, четвъртия по големина производител на телекомуникационно оборудване в света, който е силно подкрепян от китайското правителство. Той бе доведен до ръба на банкрута, след като американското правителство през април забрани на фирмите да му доставят компоненти. Това беше наказание за нарушаването на американските санкции от страна на ZTE срещу Иран и Северна Корея, както и за последващите лъжи за това как нейните служители са замесени в нарушенията.
 
В два изненадващи туита Тръмп обаче заяви, че работи съвместно с китайския президент Си Цзинпин, за да върне ZTE „бързо в бизнеса“, и че спасителният пояс е част от по-голяма търговска сделка с Китай. Американски конгресмени коментираха, че това си е клякане пред натиска от страна на Китай.
 
Поведението на Тръмп обаче не беше само необичайна намеса в правоприлагането. То дойде в деня, в който неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън заплаши да накаже европейските фирми, които нарушават новите санкции, които администрацията на Тръмп налага на Иран, след като Вашингтон се оттегли от ядрена сделка. С други думи, уличените в нарушение китайски фирми могат да продължат да си работят, докато европейските компании, озовали се в същото положение, ще бъдат обект на американски санкции, освен ако техните лидери не се противопоставят.
 
Въпросът, който европейският бизнес си задава, е дали ръководителите от ЕС имат куража да поведат такава битка. Френските автомобилопроизводители, нефтената компания Total, самолетната Airbus развиха по-силни бизнес връзки с Иран след отмяната на европейските санкции през 2016 г. Peugeot и Renault продадоха повече от 600 000 коли миналата година. Total подписа сделка за 5 млрд. долара за добив на природен газ в Иран, в партньорство с китайската PetroChina. Иран е поръчал 100 самолета от Airbus. Международната система за банкови преводи SWIFT, базирана в Белгия, свърза отново иранските банки с глобалната си мрежа през 2016 г.
 
Европейските лидери се опитаха миналата седмица да разработят план за запазване на иранската сделка, която да позволи на бизнеса от техните държави да продължи да търгува с Иран. Али Ваез от консултантската компания International Crisis Group казва, че за да остане Иран на борда, европейците трябва да обещаят на Техеран, че ще продължат да внасят петрол от него и да гарантират по-нататъшния му достъп до SWIFT. Но за да направи това, Европа трябва да вземе „поредица от нелицеприятни решения“. Те включват заплаха от налагане на тарифи върху американския внос, ако администрацията на Тръмп нанесе вторични санкции на европейските фирми, търгуващи с Иран, или да наложи „блокиращо законодателство“ като това от 1996 г., което защити европейските компании от американски санкции, свързани с Куба. „Отстъпката, направена за ZTE, е добър пример, че ако ЕС извади големите оръжия… тогава може да се договорят изключения”, смята Ваез.
 
Но мнозина се съмняват в желанието на Европа да влезе в такава битка. „В най-смелите ми мечти не мога да си представя Европа да го направи“, казва Амос Хохщайн, който като член на администрацията на Обама ръководеше усилията за налагане на санкции върху иранския петрол през 2012 г. Патрик Мърфи от адвокатската кантора Clyde and Co казва, че предложените ирански санкции са твърде различни от кубинските, за да може се използва тогавашният подход.
 
Освен това, добавя Мърфи, в един все по-доларизиран свят бизнесът и банките са толкова притеснени, че могат да бъдат изключени от финансовата система, че всъщност се наблюдава „надхвърляне“ на ограниченията, наложени от Америка. Според него това обяснява бавния темп на европейските инвестиции в Иран през периода 2016 – 2018 г., въпреки че европейските санкции бяха отменени. На 16 май Total обяви, че ще отмени инвестицията си в Иран до ноември, ако американските власти не ѝ предоставят гаранции. Компанията обясни, че не може да си позволи да бъде изложена на санкции, които могат да включват загубата на финансиране от американски банки в долари.
 
Фирмите са изправени пред много други усложнения. Според адвокатската кантора Gibson Dunn, откакто Тръмп встъпи в длъжност, САЩ все повече разчитат на санкциите, за да се справят с тероризма, разпространението на ядрени оръжия, злоупотребите с човешките права и корупцията. Миналата година Доналд Тръмп добави около 1000 субекта в своя „черен списък“, което е почти с 30% повече, отколкото в последната година на Барак Обама (виж графиката). Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която налага санкции от Вашингтон, привлече безпрецедентно вниманието на финансовия министър Стивън Мнучин. „Доколкото ни е известно, никога не е имало министър на финансите, толкова очевидно обсебен от инструмента за санкции“, казва Гибсън Дън.
 
Ограниченията срещу „Русал“, най-големия производител на алуминий в Русия, през април бяха опит за наказание на руския олигарх Олег Дерипаска, който го притежава чрез дружеството EN+. Но това предизвика незабавен срив на световния пазар на алуминий, от който „Русал“ осигурява около 6%.
 
По-високи цени на алуминия нанасят щети на американските автомобилни компании, производителите на консервни кутии и други, зависими от метала, което доведе до силни лобистки усилия във Вашингтон. По-малко от три седмици по-късно Министерството на финансите отслаби санкциите, като удължи гратисния период за фирмите да вършат бизнес с „Русал“. То също така даде на EN+ шанс да спаси себе си и „Русал“ от санкциите, ако Дерипаска продаде контролния пакет, стига олигархът да намери инвестиционна банка, достатъчно смела, за да му помогне при сделката.
 
Розенберг казва, че задачата на Министерството на финансите е да предвиди какво ще бъде пазарното и политическото въздействие на санкциите, преди да ги наложи, а не да върви след събитията, реагирайки на негативните последици постфактум. Други допълват, че колкото повече санкциите изглеждат като „сделки“, толкова повече се нарушава доверието в тях.
 
И все пак, колкото и странна да стане американската санкционна система, бизнесът няма никакво намерение да я отхвърли. Правенето на бизнес в страни, които са били посочени като недемократични режими, не е много добро за тяхната репутация. И колкото и да не харесват, че санкциите са инструмент на неофициалната външна политика на Тръмп, те знаят, че не могат да ги пренебрегнат.
 
Препечатано от списание „Икономист” със съкращения