Тази притча е създадена въз основа на реални събития, случили се в края на 19 и първата половина на 20 век. Тази история е преразказана от мнозина и е влязла в различни биографични разкази. Но тя все още вдъхновява и предизвиква светли чувства.

Един шотландски фермер вървял през гората. Той чул тихи викове за помощ. Ослушал се, огледа се и тръгнал натам, откъдето идвали звуците.

Мъжът видял голямо блато. В него имало момче. Тресавището го поглъщало все по-дълбоко и по-дълбоко. То се опитвало се да се движи, но с всяко движение все по-тежко ставало положението му.

Фермерът бързо се ориентирал и отсякъл голям, здрав клон. Момчето се вкопчило в него, а фермерът го измъкнал.

"Живея наблизо, казал той на момчето, - Хайде, ела с мен, ще се преоблечеш и ще се загрееш".

"Не, имам много строг баща, той ме чака", благодарило момчето на фермера и избягало.

На сутринта до къщата на фермера пристигнала скъпа карета. В каретата седял богато облечен господин.

" Вие ли спасихте вчера сина ми?", попитал той.

"Да, помогнах", казал фермерът.

"Искам да Ви благодаря. Назовете произволна сума".

„Господине, вие ме обиждате, отговорил фермерът. - Просто направих това, което би направил всеки нормален човек на моето място".

"Може би мога да купя някакъв подарък за вас? Дори не можете да си представите колко съм ви благодарен".

"Основното е, че всичко завърши успешно. Моля, нека не говорим за пари", фермерът се приготвил да се сбогува и да влезе в къщата.

Тогава момче изтичало на верандата.

"Това ваше дете ли е?", попитал господинът.

"Да, това е моят син, Александър".

"Позволете ми да платя за него най-доброто образование в Лондон и да му помогна с живота в този град. Ако синът ви е толкова порядъчен и великодушен като вас, едва ли някога ще съжалявате, че сте се съгласили с моето предложение".

Фермерът изпратил сина си в Лондон. След училището Александър завършва и медицински университет там.

По-късно този човек станал известен по целия свят. Това е същият този британски лекар и бактериолог Александър Флеминг, който е открил пеницилина през 1928 година.

А богатият джентълмен бил лорд Рандолф Хенри Спенсър, бащата на Уинстън Чърчил, който тогава бил спасен от фермера.


На снимката: Александър Флеминг и Уинстън Чърчил


Но историята не свършва дотук.

Веднъж Уинстън Чърчил отишъл в лондонска клиника, имал тежка форма на пневмония. Именно пеницилинът му спасил живота.

Всичко, което сме направили, ни се връща. Самият Чърчил е казвал това неведнъж.

Правете добри дела и постъпки. Бумерангът на доброто определено ще се върне, дори и в сфера, в която не сте очаквали. И дори в момент, когато изобщо не го очаквате.

Превод и редакция: БЛИЦ