Именно така може да се преразкаже заглавието на публикувана статия в лявоцентристкия италиански вестник Il Fatto Quotidiano" под заглавие "Marina militare, la “nave umanitaria” si trasforma in portaerei. Ed esplodono i costi.Taciuti al Parlamento". Точният превод е „ВВС, „хуманитарен кораб” се превръща в авионосец. Взрив от разходи. Мълчание в парламента”.
На 1 юли 2015 г. корабостроителницата Fincantieri сключила договор за построяване за ВМС уж на 200 метров 20 хиляди тонен Универсален десантен кораб-вертолетоносач (УДК) за „хуманитарни операции”. Пред парламента обаче планът за обновяване на ВМС е прикрит с булото, че ще бъде направен амфибиен кораб за вертолети (дължина 180 м и водоизместимост 20 хил тона) за оказване на хуманитарна помощ (ликвидация на последствия при стихийни бедствия, както и търсене и спасяване на море) на стойност 844 млн евро.
 
В същата програма за логистично осигуряване на операциите по оказване на хуманитарна помощ било заложено строителството и на шест „многоцелеви морски патрулни съда” за морско наблюдение (контрол на миграционните потоци, спасяване на море, опазване на околната среда) на средна стойност 437 млн. Първоначалните параметри за 120 м дължина и водоизместимост 4500 тона впоследствие се оказват чиста измама.
 
При подготвяне на съответните документи за одобрение на проектите в парламента, бил укриван истинският размах на програмата от 5,4 млрд евро за обновяване на флота и парламентаристите били баламосвани с „двойното предназначение” на съдовете, укривани са техните истински характеристики и реалните намерения на военните, сочени са цени под договаряните. Впрочем договорите са сключени после едва след одобрение на програмата от парламента.
 
Преди да измине месец от парламентарното одобрение на проекта се оказало, че корабът за „хуманитарни мисии” вече се е превърнал в огромен самолетоносач за изтребители F-35B с водоизместимост 33 хиляди тона, дължина 245 метра и с 230 метрова полетна палуба.
 
Не е много ясна необходимостта на Италия от този втори самолетоносач. През 2009 г. в италианските ВМС беше въведен в строя самолетоносачът „Кавур” (244 метра, 27 хил. тона, полетна палуба 220 м). Първоначалната му стойност от 1,1 млрд нарасна на 1,5 млрд. Той почти не е излизал в морето поради липса на средства, тъй като седмица плаване струва 1,5 млн евро. Не е взел участие във войната с Либия през 2011 г. Участвал е само в два рекламни похода: до Латинска Америка (2010) и на Близкия Изток и в Африка (2013/2014), подготвен като плаващ панаир на оръжия „made in Italy” (всичките разходи са платени от военната промишленост). Едва през 2015 г. „Кавур” в продължение на няколко месеца взе участие в операцията EU Navfor Med по спасяване на мигранти в Средиземно море.
 
Да се върнем на мнимите безобидни патрулни кораби, които от 6 броя неизвестно как изведнъж нарастват на 7. Те „набъбват” и в габаритите – от 120 на 143 м дължина и от 4300 до 6200 тона водоизместимост – това са истински ракетни фрегати.
 
Послеслов от БЛИЦ: Тази история от Апенините с всичките й спестени тук подробности е достойна за сюжет на роман. Това в България обаче не е възможно да се случи. По-скоро може да стане обратното: парламентът да отпусне пари за корвета, но военният министър да купи корабче за екскурзии по Дунав. „Майтап бе, Уили”, казваше извънземният Алф.

Превод: БЛИЦ