Изключително загадъчно и спешно беше неочакваното посещение на министъра на отбраната на Русия в Дамаск, където той се срещна с президента на Сирия, пише "Поглед инфо".

Защо беше нужно това пътуване, какво беше обсъдено от Сергей Шойгу и Башар Асад - и как е свързано това с изпълнението на постигнатите в Москва споразумения между Ердоган и Путин?

Пътуването на министъра на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу до Дамаск беше бързо и неочаквано.

На фона на пандемията на коронавирус, всяко движение извън страната е ограничено. Няма изключения за висшите служители. Има и възможности за комуникация чрез видео или електронни средства, включително и такива, които осигуряват напълно защитени комуникации.

Но Шойгу избра лично да пристигне при Асад и след това по обратния път да направи тест за коронавирус. А това означава, че на въпросите, които трябваше спешно да бъдат обсъдени с президента на Сирия, не може да се вярва на комуникациите. Добра старомодна комуникация „очи в очи“.

Самото посещение продължи само няколко часа и това означава, че са били обсъдени актуални въпроси, предварително съгласувани. Особено внимание беше привлечено и върху фигурата на ръководителя на ГРУ, адмирал Игор Костюков, който придружи министъра при пътуването до Сирия.

Традиционно в условията на информационен глад се обръщаше много внимание на фона на
случващото се.

Самолетът на руския министър на отбраната беше ескортиран от Су-35, а по време на преместването на кортежа му от международното летища в Дамаск до резиденцията на Асад отгоре той бе прикриван от хеликоптери и изтребители.

Не е получена допълнителна официална информация за срещата между Сергей Шойгу и Башар Асад. В официалните съобщения „обсъждането на въпросите за икономическото възстановяване“ на Сирия беше поразително (то всъщност не е от компетентността на Министерството на отбраната).

Според сирийските източници допълнителен акцент е поставен върху обсъждането на ситуацията „в района на Ал Джазира“, тоест на изток от Ефрат, Далечния Изток и Югоизточната част на Сирия, където американците и кюрдите безконтролно помпат сирийския петрол. Този въпрос просто изпадна от официалното комюнике на Русия.

Но в действителност акцентът на тези много кратки разговори беше върху Идиб.

Москва успя с обещания и заплахи да изтръгне обещание от Анкара в съвсем близко бъдеще да изчисти територията по магистрала М4 и на север от нея, както бе записано в московските споразумения за примирие.

За турците това е сериозно предизвикателство. На 25 март, например, още двама турски военнослужещи бяха ранени на магистрала М4 край Сфурон по стандартния модел: наземните мини бяха засадени от двете страни на пътя, а след експлозията им няколко разбойника започнаха да обстрелват самия патрул.

Според запознати източници ГРУ на Министерството на отбраната на Русия е предало цялата информация на сирийската страна за радикалната организация „Хурас ад Дин“ (Защитниците на вярата), която е обвинявана в засада на турски конвои и патрули. Въпреки това, „защитниците“ неочаквано се отказаха от тези атаки.

Това е доста странно поведение за джихадистките групировки, които обикновено лесно поемат отговорност и приписват на себе си дори много фантастично участие във всичко.

Турция говори за „третата сила“, за някакви напълно непознати групировки, които възнамеряват да навредят на прилагането на московските споразумения. Това също е странно, тъй като "резервът" е намалял значително по размер и някаква "нова неизвестна" групировка просто не може физически да се появи там.

В крайна сметка „разделението“ на джихадистките групировки е изчерпано. Освен това акции против съвместното руско-турско патрулиране по път М4 джихадистите провеждат съвместно с местното население под десетки камери и смартфони.

Те с лопати прекопаха пътя – какви ти тук „нови и неизвестни“ групировки? Всички са поименно известни със снимки в анфас и профил.

Но това е проблем на Турция. Целта на посещението на Шойгу при Башар Асад беше именно в координирането на поведението на турците по време на операцията по прочистване на магистрала М4 и „коридора за сигурност“ на шест километра на север.

Необходимо е да се избегне нов пряк сблъсък между турските и сирийските сили, който на теория може да се случи, ако турците наистина сериозно решат да почистят джихадистите в съвсем близко бъдеще.

В Русия все още вярват в силата на международните споразумения. И московските споразумения трябва да се спазват, включително от турската страна изцяло.

Задачата на Министерството на отбраната на РФ е да помогне в това и да предотврати случаен сблъсък със сирийците.

Между другото, турците продължават периодично да обвиняват сирийската правителствена армия в обстрели (например, в планините Завия), а местните протурски групировки цитират увеличение на броя на сирийските войски на фронтовата линия.

Самите турци спокойно се настаняват на магистрала М4. Ако в близко бъдеще Анкара започне армейска операция за изчистване на магистралата, тогава почти сигурно отново ще започне да използва дронове, които сирийците могат случайно да свалят.

Това също трябва по някакъв начин да се избягва. Освен това, Дамаск може да не хареса увеличаването на броя на турските войски в Сирия. Асад трябваше да бъде убеден, че това няма да е завинаги.

Друг неочакван аспект от посещението на руския министър на отбраната в Сирия: следвоенното урегулиране.

Да, това не е функция на военното министерство, но човек трябва да разбере, че армията в Сирия всъщност е единственият наистина функциониращ механизъм на сирийската държава.

Министерството на външните работи не е ясно какво прави. И това е в ситуация, в която Дамаск отдавна е време да започне да излиза от външнополитическата и информационната блокада.

Има санкции, но все пак сирийците имат възможности да се засилят във външнополитическа посока. Образът на сирийското външно министерство е сериозно подкопан и трябва да се търсят някои нови ходове, за да се върнат първо поне в Лигата на арабските държави.

Разбира се, няма да е възможно да се помирят Асад и Ердоган наведнъж. В същото време е необходимо и някой да общува с Ердоган.

И той предизвикателно отказва дори публично да произнесе името и фамилията на сирийския лидер, а също така е предразположен към други прояви на омраза към сирийците.

Засега все още е рано да се поставя толкова амбициозна задача, като да се „помирят всички“. Достатъчно е поне да се гарантира, че през периода, когато турците почистват магистрала М4, да не се случи нищо извънредно. А тестът на Шойгу за коронавирус най-вероятно ще бъде отрицателен.

Превод: В. Сергеев