Днес мнозина твърдят, че сексуалните малцинства се появяват в Източна Европа едва след падането на Желязната завеса и идват от „пагубния“ Запад.

Но всъщност в СССР има гейове и лесбийки, просто по очевидни причини им е категорично забранено да демонстрират ориентацията си.

Отхвърлянето от страна на държавата и обществото на еднополовата любов разбива съдбата и разрушава психиката. Но въпреки това лесбийките живеят в Съюза и дори успяват да се обичат.

Ако по всяко време на гейовете се гледа категорично като на престъпници срещу природата и грешници, то отношението към лесбийките е доста по-снизходително.

В Русия никой не се интересува особено от това какво правят жените в онези няколко свободни моменти, когато не са заети с деца, готвене, чистене и съпруг. Има сведения, че такава любов е наказвана с 40 дни строг пост.

Психически нездрава личност

През 19-ти век към дамите, които са влюбени в себеподобни, вече се отнасят по-строго, но все още не са изправяни пред строго наказание.

Обикновено всичко завършва с признаването на лесбийката като психически нездрава личност и лечение при психиатър. Тоест, еднополовата любов при жените е призната дори не като блудство, а като заболяване.

В края на 19 век сред проститутките на Санкт Петербург и Москва има лесбийки, чиито услуги се ползват от богатите дами, които обичат жените. Такива проститутки са наричани „котки“ и те печелят повече от обикновените момичета. Разбира се, на никой не му хрумва да изпраща такива секс работнички в клиника за лечение.

През първите следреволюционни години болшевиките не се интересуват от въпроса за еднополовите отношения между жените. Те си спомнят за лесбийките едва през 1928 г. и започват да ги лекуват... чрез операция. Някой от светилата на науката предлагат да се имплантира част от яйчника на животно под дясната гърда на жената и дори е извършена първата такава операция. Целта обаче не е ясна.

За щастие жената има късмет - макар че не е излекувана от „порочната“ любов, все пак остава жива. Този метод престава да се използва. Малко по-късно, през 1933 г., в СССР е въведена наказателна мярка, предвиждаща задължително тримесечно лечение в психиатрична болница. Това вече може да се нарече пълноценни репресивни мерки срещу представителите на сексуалните малцинства.

Фиктивни бракове

За лесбийките настъпват трудни и опасни времена и някои от тях дори се омъжват фиктивно, за да отклонят подозренията от себе си.

В обществото еднополовите връзки са осъждани по всякакъв възможен начин и е много опасно да демонстрират личните си сексуални предпочитания - това може да унищожи кариерата и живота им като цяло. Но ако говорим за гейовете и лесбийки в СССР, тогава момичетата с нестандартна ориентация имат значително по-лесен живот.

Ако мъжете са заплашвани с лишаване от свобода съгласно мярката за „содомия“, то жената може да бъде изпратена в затвор само ако категорично избягва лечението при психиатър. Също така е лесно да се заведе момиче до хостела покрай бдителния пазач - две приятелки не предизвикат никакви подозрения.

В селата, колкото и да е странно, жените се чувстват още по-комфортно да не крият сексуалните си предпочитания - никой не подозира нищо лошо, две колхознички, които управляват едно и също домакинство и живеят в една къща. И ако поне едната от тях има дете от разтрогнат брак, тогава към такава двойка ергените се отнасят състрадателно.

Само смелите си признават

Като цяло негативното отношение към лесбийките продължава до перестройката, към края на която има известно затопляне. В обществото към лесбийките се отнасят негативно дори в началото на 90-те години, но вече няма преследване на държавно ниво.

Двойките жени, както и преди, се опитват да пазят връзката си в тайна и само най-смелите открито демонстрират ориентацията си.

Първата вице-мис на СССР - 1990 Юлия Лемигова е първото момиче, което излиза „на светло“ и признава различната си сексуална ориентация.

Въпреки, че красавицата открито заявява в родината си, че предпочита момичета, тя заминава да живее в САЩ, където намира истинската си любов. Юлия се „омъжва“ за тенис звездата Мартина Навратилова, която никога не е криела своята сексуалност.

Източник "Труд"