Незаконната имиграция расте, икономиката е анемична, а войната в Украйна захранва мелницата за конспиративни теории. Някои партии се издигнаха до нови висоти - и дори взеха властта - подхранвайки страховете в някои десни кръгове на променящия се политическия пейзаж в Европа, пише "Труд".

„Италиански братя“ на Джорджа Мелони вече са на власт, докато „Национален съюз“ на Марин льо Пен изостава само с 1 процент от водещата партия във Франция, според последните социологически проучвания.

Изкушаващо е да не обърнете сериозно внимание на това. Най-успешните крайнодесни партии в Европа, независимо дали в Холандия, Австрия или в Скандинавските страни, имат дълга история на изборен успех, последван от вътрешно разделение и зрелищна имплозия.

И все пак този път има фундаментална разлика, която трябва да накара всеки, който се интересува от политическата стабилност на Европа, да се замисли: Германия е в центъра на бурята.

Едно е Финландия или Белгия (фламандската сепаратистка партия води в социологическите проучвания) да се насочат към крайнодесните релси. Когато обаче това започне да се случва в Германия, е време да започнете да планирате маршрут за бягство.

През изминалата година подкрепата за антиимигрантската, проруска партия „Алтернатива за Германия“ (АФД) почти се удвои - вече е повече от 20 процента, според проучване на „Политико“. Сега партията е на второ място, само с пет процентни пункта зад дясноцентристките християндемократи. През лятото АФД също успя да увеличи преднината си пред социалдемократите на канцлера Олаф Шолц.

Голяма част от популярността на АФД може да се дължи на постоянните вътрешни борби и хаос в коалицията на Шолц със Зелените и либералните свободни демократи. Членовете на алианса са в противоречие за всичко - от политиката за климата до детските субсидиите, след като взеха властта в края на 2021 г.

Въпреки това, основният двигател на успеха на АФД е същият проблем, който определя крайнодесните партии в цяла Европа в продължение на едно поколение: миграцията.

Драматичен скок на нелегалната имиграция придружава възхода на АФД, подхранвайки опасенията, че управляващите напълно са изгубила контрола над границите на Германия. Германската полиция е арестувала около 43 000 мигранти, които са искали да влязат нелегално в Германия досега тази година - увеличение с повече от 50 процента спрямо същия период на предходната година.

Може да се предположи, че много повече успяват да преминат границата. Натискът, за който първо съобщи германският вестник „Билд“, беше особено силен на границата с Полша, където преминаванията се увеличиха с над 140 процента.

„Изпуснахме контрола над нелегалната миграция“, призна Михаел Щюбген, вътрешен министър на източната германска провинция Бранденбург.

В същото време в Германия се наблюдава значително увеличение на насилствените престъпления, които са се увеличили с повече от 20 процента от миналата година. Много германци виждат връзка между нарастващите нива на престъпност и миграцията.

Според полицейската статистика чужденците, които съставляват около 16 процента от 83-милионното население на Германия, представляват около една трета от всички заподозрени в престъпления, регистрирани през 2022 г.

Усещането, че мигрантите представляват най-голямата заплаха за обществената сигурност, се подхранва от почти ежедневни новини за ужасяващи престъпления, в които чужденци са основните заподозрени, като две неотдавнашни групови изнасилвания в Берлин.

Въпреки че връзката (реална и предполагаема) между престъпността и миграцията е стара опорка за АФД, различното сега е, че настоящият дебат се случва, когато Германия е изправена пред най-лошия си икономически спад от години, за който някои икономисти се опасяват, че може да вещае фундаментален упадък на индустрията на страната.

Тук идва мястото и на войната в Украйна. Въпреки че „Алтернатива за Германия“ винаги е имала слабост към руския президент Владимир Путин, нейната основна опорна точка е, че войната задушава икономиката на Германия, както поради спирането на руските газови доставки, така и заради западните санкции върху германския износ за Русия.

Въпреки че реалността е по-сложна, реториката на АФД се харесва в големи части от страната - особено в бившия комунистически изток, където партията има комфортна преднина в много области.

Едно от обясненията защо АФД така и не успя да пробие по начина, по който подобни партии го правят другаде в Европа, е, че въпреки привлекателността на антисистемните им послания, икономиката на Германия се оказа изключително устойчива през последните години.

Въпреки че много избиратели може и да не харесваха миграционната политика на бившия канцлер Ангела Меркел, те се чувстваха богати. Сега обаче икономическият спад в Германия заплашва да промени тази динамика за първи път от основаването на „АФД“ през 2013 г.

Това, което е особено впечатляващо за растежа на АФД, е, че на партията липсва основната съставка, която движи повечето крайнодесни партии към успеха: харизматичен лидер.

Всъщност може да се твърди, че партията изобщо няма лидер, още по-малко някой от калибъра на Мелони или Марин льо Пен. Дуетът на върха на партията - Алис Вайдел и Тино Хрупала - служат повече като администратори. Вайдел се класира на последно място в класацията на 10-те „най-важни политици“ в Германия. Хрупала дори не попадна в класацията.

Тази слабост породи опасения в политическия естаблишмънт на Германия, че една от най-екстремните фигури в партията - Бьорн Хьоке, лидерът на АФД в източната провинция Тюрингия - ще се превърне в доминиращата фигура.

За разлика от повечето популистки лидери, които се издигнаха на власт в Европа през последните години, като унгарския премиер Виктор Орбан или бившия австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе, Хьоке не е политически опортюнист.

Бивш учител по история, потопил се надълбоко в немската философия, Хьоке е истински идеолог, чиито възгледи за расата и миграцията напомнят фашистката реторика от 30-те години на миналия век.

Всъщност германски прокурор в Хесен определи миналия месец, че демонстрантите са напълно в правото си да наричат Хьоке „нацист“. Това следва решение от 2019 г. на германски съд, че Хьоке може основателно да бъде наричан „фашист“ по време на организиран протест.

Въпреки че Хьоке не е особено популярен сред широката публика, влиянието му в партията е значително. На неотдавнашен конгрес, Хьоке успя да издигне един от своите помощници начело в кандидатската листа на АФД за европейските парламентарни избори догодина.

Посланието на Хьоке от този ден: „ЕС трябва да умре, за да живее истинската Европа“.

За да разберете накъде се насочва АФД, е достатъчно да погледнете по-на юг, към Австрия. Крайнодясната „Партия на свободата“, която беше основана от бивши нацисти през 50-те години на миналия век и служи като модел на АФД, води в социологическите проучвания.

След като отбеляза поредица от успехи на регионалните избори, „Партия на свободата“ е най-големият фаворит за спечелване на изборите догодина.

Това е забележително, не само защото платформата им е същата като на АФД, но и защото по това време миналото лято австрийците бяха точно там, където сега са германските им братовчеди в анкетите на социолозите.

Лидерът на австрийските националисти Херберт Кикъл, който подобно на Хьоке е истински вярващ във философията на своята партия, не остави никакво съмнение относно намеренията си: „Целта е да се гарантира, че двупартийна коалиция е възможна само с участието на „Партия на свободата“ - разбира се, с канцлер от нашите редици“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук