Предсрочните избори в Италия, в края на тази седмица, на 25 септември, по чисто стечение на обстоятелствата ще се състоят близо 100 години след историческия поход към Рим на Бенито Мусолини на 28 октомври 1922 г., след който диктаторът пое властта и в продължение на две десетилетия години управляваше страната с желязна хватка, въвличайки я в съюз с германските нацисти, отбелязват световните новинарски агенции.

По ирония на съдбата 100 години по-късно според социолозите с най-големи шансове за победа на изборите в Италия е десницата, в която сега основен двигател не са десноцентристите от „Форца Италия” на бившия премиер Силвио Берлускони, както беше преди десетилетие, или крайната десница „Лига” на бившия вътрешен министър Матео Салвини, както беше през 2018 г., а една партия – „Италиански братя”, за която мнозина казват, че е неофашистка или постфашистка. Самите „Италиански братя” се дефинират като националконсервативна, традиционалистка, суверенистка, патриотична партия, защитаваща италианските ценности и на италианския интерес. 

Според последното допитване на социологическия институт ИПСОС „Италиански братя” имат 25,1 процента, следвани от левоцентристката Демократическа партия с 20,5 процента и от антисистемното „Движение 5 звезди” с 14,5 процента. После идват „Лига” с 14,5 процента и „Форца Италия” с 8 процента, следвани от центристите, обединени във формацията „Трети полюс” с 6,7 процента. След тях се нареждат редица други партии, някои от които влизащи в състава на левоцентристката предизборна коалиция. Допитването показва, че на изборите десноцентристите ще получат около 48 процента, докато левицата ще се представи много по-зле. А според допитване на института „Ессе Ву Джи” „Италиански братя” имат 25,8 процента, Демократическата партия  - 21,4 процента, „Лига” – 12,1 процента, „Движение 5 звезди” – 11,9 процента, „Третият полюс” има 7,2 процента, а „Форца Италия” – 6,7 процента. Останалите партии са доста по-надолу в допитването. 

Победа на десницата на изборите ще принуди партиите в състава й да изпълнят обещанието, което поеха в началото на предизборната кампания, а именно която от тях получи най-много проценти на изборите в рамките на коалицията им, тя ще излъчи следващия премиер на страната. Което означава, ако се съди по социологическите допитвания и ако договорката между десните партии не бъде забравена, че това ще бъде именно Джорджа Мелони. От години в Италия се говореше, че е настъпило време страната да има жена на висш лидерски пост, било то президентския, или правителствения. Сега Мелони ще сбъдне тази италианска мечта. Но дали тя е най-подходящата за ролята, питат се редица анализатори в Италия и в чужбина.

Коя е всъщност Джорджа Мелони, кой се страхува от нея и има ли изобщо повод за притеснение, ако тя стане премиер? Ще пострада ли от това италианската демокрация, ще се отклони ли Италия от западните ценности, от демократичните постижения, от идеите за многообразие във всяка една област, ще се изолира ли от света, ще се изкуши ли от някои крайно консервативни идеи, граничещи с радикалното? Ще се върне ли фашизмът в Италия? Това са все въпроси, които поражда перспективата Джорджа Мелони да стане италиански премиер. Мнозина анализатори търсят отговори на тези въпроси в самите думи на Мелони, изречени по време на предизборния прояви и в интервюта от последните дни и месеци, или пък в програмата на обединената десница, подробно представена и в предходен обзор на БТА . Добра представа за Мелони може да се получи и от нейната автобиографична книга, излязла миналата година и озаглавена: „Аз съм Джорджа: Моите корени, моите идеи”, която все още не е превеждана у нас. 

Джорджа Мелони е родена на 15 януари 1977 г.  в Рим и е израснала в прочутия римски квартал Гарбатела, известен едно време с антифашистката съпротива на обитателите си, основно работници. По баща Мелони произхожда от  Сардиния, а по майка от Сицилия. Баща й  - данъчен консултант - изоставя семейството си, когато Мелони е на 11 години и заминава с новата си приятелка на Карибите. Това неизбежно бележи живота и мисленето на Мелони. Майка й  – Анна Параторе, е трябвало да пише любовни романи, за да свързва двата края,  сподели неотдавна самата Мелони в интервю за британското издание „Спектейтър”. А италианското издание „Донапоп” допълва, че Анна Параторе е написала над  140 любовни романа под творческия псевдоним Джози Бел. Самата Мелони отрано започва работа. Тя е била детегледачка, келнерка и дори барманка в прочутия римски нощен клуб „Пайпър”.  Този портрет на момиче, което е израснало в семейство с финансови трудности, и което отрано знае какво е усърдната работа, се нрави на италианците, на които им е омръзнало от политическите кланове и от шуробаджанащината на трудовия пазар и в кариерното издигане. За италианците Мелони е една млада жена, която е работила, за да се издържа противно на някои млади момичета, натрупали слава и богатство заради познанството си с влиятелни личности.

През 1996 г.  Мелони завършва средно образование в специализираната техническа гимназия в областта на туризма и хотелиерството „Америго Веспучи” в Рим. По-късно тя споделя, че е избрала точно това държавно учебно заведение, само защото там е имало възможност да се учат няколко чужди езика, а по онова време изучаването на чужди езици е било приоритет на частните гимназии, които тя не можела са си позволи финансово.

В политиката Мелони се впуска още през 1992 г., когато е едва на 15 години.  Тогава се присъединява към „Фронт на младежта” – младежкото крило на националистическото „Италианско социално движение”. Точно това нейно начало в политиката притеснява сега мнозина. За сведение „Италианското социално движение” е основано  през 1946 г. от бивши фашисти и симпатизанти на фашизма, припомня Франс прес. През 60-те години „Италианското социално движение” е дори четвъртата най-голяма национална политическа сила в Италия. През 1972 г. то е прекръстено на „Италианско социално движение-Национална десница”. По времето когато Мелони става част от младежкото движение на тази политическа формация, тя  е в процес на трансформация и през 1995 г.  под ръководството на влиятелния политик Джанфранко Фини  се превръща в политическата сила „Национален съюз”, която се дистанцира от постфашистките си корени и се представя като по-умерена защитничка на идеалите на националконсерватизма. В крайна сметка и „Национален съюз” изчезва от политическия свят в Италия през 2009 г., когато се влива в тогавашния голям нов проект на Силвио Берлускони „Народ на свободата”, разпаднал се няколко години по-късно. Мелони следователно се озовава в младежкото движение на една политическа сила в момент, в който тя вече се дистанцира от постфашисткото си минало. 

През 1998 г. Мелони е избрана за общински съветник в провинция Рим, като на тази позиция е до 2002 г. Впоследствие става национален лидер на младежкото движение „Студентско действие”, което е студентското крило на „Национален съюз”. Като лидер на това студентско движение тя участва в дискусионен форум, посветен на образованието и реформите в сектора, организиран от министерството на образованието. През 2006 г. е избрана за депутат в Камарата на депутатите (долната камара на парламента на Италия). После става и неин заместник-председател  и така се превръща в най-младия заместник-председател в историята на Камарата на депутатите. В същата година става част от Ордена на журналистите в италианската област Лацио, в която се намира Рим. Заради изявите й в политиката и журналистиката, най-вече в областта на каузи в полза на младите, Мелони попада в полезрението на  Берлускони, съюзник по онова време на Джанфранко Фини, и през 2008 г. тя става министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони. Тя е и най-младият министър в историята на Италия. На тази позиция Мелони остава до 16 ноември 2011 г., когато правителството на Берлускони е принудено да подаде оставка насред протести, финансова криза и скандали, свързани с личния живот на политика, най-вече разкритията за порочни партита в имотите му, станали известни като „бунга-бунга” и прераснали в съдебната сага „Рубигейт”.  

Начело на министерството на младежта, през август 2008 г. Мелони призовава италианските спортисти да бойкотират церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин в знак на несъгласие с китайката политика спрямо Тибет. Този призив обаче е критикуван от тогавашния премиер Берлускони и от тогавашния външен министър Франко Фратини. През 2009 г. , когато партията „Национален съюз”, към която принадлежи Мелони, се слива с партията на Берлускони „Форца Италия”  и още политически сили в  „Народ на свободата”, Мелони оглавява младежкото движение на тази нова формация, наречено „Млада Италия”.  През ноември  2010 г. Мелони в качеството си на министър на младежта представя пакет в размер на 300 милиона евро за инвестиции в младите хора в Италия, така че те да останат в родината си, а да не търсят по-добър живот зад граница.  В плана има инициативи за млади предприемачи, бонуси за работниците на временни трудови договори и заеми за студентите в неравностойно положение.

След падането на правителството на Берлускони Мелони започва да изразява все по-голямо недоволство от партийната линия, партийните структури, от закостенялото партийно мислене. През ноември 2012 г. дори се кандидатира за лидерския пост на „Народ на свободата” в знак на протест срещу действията на тогавашния му лидер Анджелино Алфано, решил, че партията ще подкрепя експертното правителство на Марио Монти, съставено след падането на четвъртия кабинет на Берлускони. Опитът й не се увенчава с успех и Мелони решава да създаде нова партия. За целта се обединява с колегите си от „Народ на свободата” Иняцио Ла Руса и Гуидо Крозето и така се ражда „Италиански братя”. Името на партията идва от откъс от италианския национален химн, в който се говори за италиански братя.  На изборите през 2013 г. новата партия е част от десноцентристката предизборна коалиция.  Като част от нея тогава тя получава едва 2 процента, но пък 9 депутатски места. Мелони е преизбрана за депутат и после оглавява парламентарната група на партията си. През 2014 г. става единствен председател на „Италиански братя”. Партията се кандидатира същата година и на изборите за Европейски парламент, но не успява да прехвърли прага от 4 процента – печели едва 3,7 процента. През следващите години под лидерството на Мелони партията започва да се превръща в неизбежен фактор в дясното пространство. 

През 2016 г. се ражда дъщеричката на Мелони - Джиневра. През същата година Мелони се кандидатира за кмет на Рим с подкрепата на партията „Лига” на Матео Салвини. Тогава двамата се разбунтуват в дясното пространство и се противопоставят на кандидата, издигнат от партията на Берлускони. Мелони получава 20,6 процента на първия тур, което е двойно повече от полученото от кандидата на Берлускони. Но тя все пак не успява да стигне на втория тур. Нейната партия получава пък на тези местни избори 12,3 процента. До следващите парламентарни избори Мелони заема твърда опозиция на правителството на левицата, оглавявано от демократа Матео Ренци, после и на коалиционното правителство на Паоло Джентилони. 

На изборите през 2018 г. Мелони и нейната партия влизат в състава на тогавашната десноцентристка коалиция заедно с партиите на Салвини и Берлускони. По онова време Берлускони, обект на съдебни дела и с присъда, забраняваща му да се кандидатира на избори за известно време, е принуден да търси съюзници, за да върне партията си в управлението, пострадала доста от скандалите около него. Той забравя за бунта на Мелони и Салвини на кметските избори в Рим и се съгласява на коалиция с тях. Салвини пък, чиято партия „Лига” по това време е във възход, печелейки от пренасочването на разочаровани от Берлускони избиратели към нея, няма нищо против да се коалира с Мелони и „Форца Италия”. На изборите през 2018 г.  дясната коалиция получава общо 37 процента. В рамките на коалицията партията на Мелони печели 4,4 процента и три пъти повече места от спечелените на изборите преди пет години. 

Година след това „Италиански братя” печелят 6,44 процента на изборите за Европейски парламент и партията вкарва свои депутати там. А през 2020 г.  Мелони е избрана за лидер на паневропейската политическа формация на Европейските консерватори и реформисти, обединяваща 40 политически формации. 

Във вътрешнополитически план в периода от последните парламентарни избори в Италия Мелони е в пълна опозиция на трите правителства, които бяха начело на страната – двете правителства на Джузепе Конте от „Движение 5 звезди”, коалирало се първо с „Лига” на Салвини, а после с левоцентристите от Демократическата партия и центристите от „Италия Вива” на бившия демократ Матео Ренци, и широкото коалиционно правителство на националното единство на Марио Драги. За Мелони опозицията на управляващите е естествен избор. Първо защото на изборите през 2018 г. десницата печели като коалиция най-много гласове, но като отделна партия тогава пък печели антисистемното „Движение 5 звезди”. Така мандатът за съставяне на кабинет отива при антисистемните, но Мелони смята, че е редно да отиде при дясната коалиция и затова решава да остане в пълна опозиция на новите управляващи. Същото смята и Салвини, но той за разлика от Мелони той подхожда по друг начин тогава и решава да приеме офертата на петзвездните за съставяне на правителство. За Мелони това е противоестествена коалиция, изневеряваща на идеалите на десницата. Когато това правителство пада и петзвездните влизат в коалиция с демократите и центристите, за Мелони е логично да е отново в опозиция, първо защото демократите са отколешен естествен противник на десницата, второ защото центристите на Ренци са отцепници от Демократическата партия и трето защото антисистемните, защитаващи по-либерални идеи, сред които и повече права за ЛГБТ общността, също са естествени противници на консервативните идеали и ценности, бранени от Мелони.  Когато второто правителство на Конте пада през зимата на 2021 г. и се създава правителството на Драги, в което влизат всички политически сили, в това число и петзвездните, демократите, партиите на Берлускони, Салвини и Ренци, единствено Мелони продължава да е в опозиция, защото смята, че трябва да се отиде на избори, а не страната да бъде управлявана от коалиция, която не е избрана чрез общонационален вот, а назначена от президент, който също не е избран чрез общонационален вот. Тази твърда последователна линия, защитавана от Мелони, се харесва на онези италианци, които са разочаровани от италианската политика, в която много партийни лидери са готови да изневерят на следвания от тях политически курс само и само, за да влязат във властта.

Мелони натрупа още политически капитал през годините на коронавирусната пандемия, когато второто правителство на Конте и правителството на Драги въведоха локдауни и ограничения, а после и повсеместното използване на зелените сертификати за антиковидна ваксинация, тестване и преболедуване на Ковид-19, при което в даден момент неваксинираните бяха ограничени много повече в действията си от ваксинираните и дори някои възрастови групи от тях не можеха да работят присъствено. Тогава  Мелони се обяви срещу всичко това, дефинирайки го като ограничаване на свободите. Днес тя защитава идеята, че на една пандемия трябва да се противодейства не с ограничаваща свободите политика, а чрез разумни мерки, насърчаващи отговорното поведение у хората, както и с инвестиции в транспорта и учрежденията, така че те да не се превърнат в развъдници на зараза.

Във вътрешнополитически план Мелони  е против идеята деца да бъдат осиновявани от  хомосексуални двойки в Италия, защото за нея едно дете трябва да има баща и майка. Тя обаче не е противник на хомосексуалните граждански съюзи, които могат да се сключват в Италия от няколко години. Но едва ли би одобрила легализирането на еднополовите бракове. Нейните позиции й навлякоха доста критики от италиански знаменитости и инфлуенсъри, сред които и бившата годеница на Силвио Берлускони – Франческа Паскале, сключила през юли граждански съюз с певицата Паола Турчи. Мнозина припомнят, че днес Мелони се обява срещу онова, което тя нарича ЛГБТ лобита, тоест онези, които се опитват да популяризират или насаждат ЛГБТ идеите още сред подрастващите, но през 2009 г. тя например участва в проява в Генуа, която бе част от проявите в защита на сексуалното многообразие и говори тогава за нуждата от ефикасни инструменти за борба с феномена на хомофобията срещу младите. Тук анализатори съзират непоследователност в поведението на Мелони. 

Въпреки че се обрисува като привърженик на традиционните християнски ценности, в това число и на брака,  Мелони не живее в брак с бащата на дъщеричката си – журналиста Андреа Джамбруно. Когато я критикуват за този парадокс, Мелони казва, че Андреа не е  привърженик на традиционните християнски ценности и тя не иска да го насилва да прави неща, в които не вярва. Припомня, че освен това той е поддръжник на идеите на левицата и често пъти двамата спорят по редица въпроси,  заради което Мелони се шегува често, че живее с „враг”  у дома си. Изтъквайки различията с партньора си, който е и с 4 години по-млад от нея, лидерката на „Италиански братя” привлича още повече избиратели, възприемащи я като политик с твърди консервативни позиции, но съумяващ да толерира онези, които мислят различно от нея, въпреки че заради тях тя не би променила онова, в което вярва. Тази толерантност обаче се възприема от някои анализатори като престорена с цел представяне в по-умерена светлина и привличане на повече избиратели. Те предупреждават, че  когато Мелони дойде на власт, тя ще покаже истинското си лице.

По друга наболяла вътрешнополитическа тема – легализирането на евтаназията, Мелони е против идеята, защото защитава всичко, което е в подкрепа на правото на живот. Тук идва и темата за абортите. Мелони казва, че подкрепя изцяло италианското законодателство за абортите,  но казва, че самата тя никога не би направила аборт. Личната й история вероятно оказва влияние върху тази нейна позиция, тъй като  Мелони е дошла на бял свят само защото майка й се е отказала да направи аборт преди 45 години. По онова време бащата на Мелони не искал второ дете в семейството (Мелони има по-голяма сестра – Ариана) и майка й си записала час в клиника, за да направи аборт, когато разбрала, че е бременна за втори път. На път за клиниката тя влязла в едно кафене, поръчала си капучино и кроасан помислила за детето, което носи, и решила да не прави аборт противно на волята на мъжа си. Така се родила Джорджа Мелони. Мнозина обаче разглеждат позицията на Мелони за абортите като опасност за правата на жените и предупреждават, че Италия при управлението на Мелони, може да се превърне в страна, в която абортите ще бъдат труднодостъпни за жените. Неотдавна влиятелната инфлуенсърка и модна икона Киара Ферани дори обвини партията на Мелони, че в областта Марке, в която управлява, е направила невъзможно за жените да правят аборт. Самата Мелони отхвърля всички тези опасения. Но тя казва, че би искала да направи така, че в Италия жените да не се чувстват принудени от обстоятелствата да правят аборт, защото не могат да си позволят да отглеждат деца. Мелони казва, че иска да даде „правото на жените да не правят аборт”. По този повод пред „Стампа” италианската писателка Виола Ардоне, авторка на преведените у нас романи „Детския влак” и „Олива Денаро”, заяви, че до 70-те години на миналия век право, за което говори сега Мелони, е съществувало в Италия, защото абортите са били правени нелегално, а днес въпреки че са легални, жените, които решават да правят аборт, са стигматизирани, унижавани, трябва да се записват в дълъг списък на чакащи, стават обект и на опити да се манипулира тяхното решение. „Онзи или онази, които се кандидатират, за да управляват страната, трябва да представляват и всички жени”, казва Ардоне на Мелони и я призовава да обърне внимание и на трудностите, с които се сблъскват жените, поискали по една или друга причина да направят аборт.

Лидерката на "Италиански братя" се обяви срещу отклоненията при младите, визирайки злоупотребата с  дрога или алкохолизма, или пък детската престъпност.  Тя заяви намерение да се бори с тези отклонения чрез инвестиции в повече спорт за подрастващите, но това бе съпътствано от полемика, тъй като за кратко партията на Мелони публикува в подкрепа на намеренията на своята лидерка туит, в който бяха изброени следните отклонения при младите: дрога, алкохолизъм, тютюнопушене, хазартна зависимост, затлъстяване, анорексия, булимия, самонараняване, организирана малолетна престъпност и хикикомори (отказ за излизане от дома). Туитът набързо бе изтрит, но въпреки това доста хора успяха да го прочетат и да се притеснят, а някои го оприличиха с борбата на нацистите срещу "различните". За да опровергае твърденията на противниците си, че започва война със страдащите, например, от анорексия или от затлъстяване, Мелони публикува в профила си във Фейсбук снимка на майка си, страдаща от затлъстяване. А още миналата година в телевизионна програма по РАИ Уно тя призна, че също е имала проблеми с килограмите като млада, но с твърда воля е успяла да свали около 10 килограма. 

Мелони обещава и повече сигурност в италианските градове. Но обещанието й също бе свързано с полемика. За да покаже колко несигурни са италианските улици, тя публикува в профилите си в социалните мрежи видео, в което се вижда как африкански кандидат за убежище изнасилва 55-годишна украинка на улица в град Пиаченца. Споделянето от Мелони на това видео породи обаче голямо възмущение. Мелони бе разкритикувана, че използва трагедията на една жена за политически цели. Социалните мрежи махнаха видеото от акаунтите й, а Мелони се оправда, че е взела кадрите директно от италиански медии, които никой не критикува, че са ги публикували.

Произходът на партията на Мелони от едно постфашистко движение пък непрестанно връща към нея обвиненията във фашизъм. Самата Мелони казва, че ако беше изкушена от фашистката идеология, щеше да го каже открито. Тя твърди, че не храни носталгия по фашизма.  Неотдавна в интервюто, дадено за „Спектейтър”, тя каза: „Когато основахме „Италиански братя”, ние основахме тази партия като една десноцентристка сила с високо вдигната глава. Когато аз съм нещо, аз го казвам открито. Никога не го крия. Ако бях фашистка, щях да кажа, че съм фашистка. Вместо това аз никога не съм говорила за фашизъм, защото не съм фашистка” . Мелони припомня също така, че през 2006 г. е заявила в друго интервю: „Мусолини направи различни грешки: расовите закони срещу евреите, обявяването на война, авторитарния режим. Но в исторически план той направи други неща, които бяха добри, но това не го спасява”. Днес Мелони е на същото мнение, което обаче някои свеждат до опростеното обобщение: „Мелони се възхищава на Мусолини”.

През август, за да успокои западните партньори на Италия, Мелони публикува  видеобръщение на английски, испански и френски. В него тя заяви, че преди няколко десетилетия италианската десница е оставила фашизма в историята, като е осъдила недвусмислено липсата на демокрация и отвратителните антиеврейски закони по времето на фашизма. „От няколко дни чета статии в международната преса, в които аз съм описвана като опасност за демокрацията, за европейската, италианската  и международната стабилност. Четох, че победата на „Италиански братя” на изборите ще доведе до катастрофа, ще доведе до един авторитарен обрат, до излизането на Италия от еврото и други абсурдни неща от този род”, казва още във видеото Мелони. „Нашата идея за Европа е тази за една политическа структура, способна да представлява една действителна добавена стойност за гражданите си, с по-малко бюрокрация и повече способност за влияние по големите въпроси”, казва Мелони в триезичното видео. „Ние ожесточено се противопоставяме на всякакво антидемократично отклонение с твърди думи, което не всеки път може да се наблюдава от страна на италианската и европейската левица”, припомня още тя. Тези уверения обаче никак не могат да успокоят нейните противници. И тези дни майсторът на графити Хари  Греб нарисува в центъра на Рим графит, на който Мелони  е представена като вещица, подаваща отровна ябълка на Италия. 

За евентуална привързаност на Мелони към фашизма се съди и по това, че логото на нейната партия включва трицветен пламък, едно време символ на  „Италианско социално движение”. Според анализатори под пламъка на логото имало постамент, който символизирал гроба на Бенито Мусолини в Предапио, в Северна Италия, посещаван и до днес от десетки хиляди души годишно, посочва Франс прес. Но за Мелони логото на партията, особено пламъкът, няма нищо общо с фашизма , а символизира „признанието за пътя, извървян от демократичната десница през историята на републиката”. Тя допълва, че се гордее с това. На което редица италиански  политици, сред които и сенаторката Лилиана Сегре, оцеляла от нацистки концентрационен лагер, призоваха Мелони да промени логото си, а после да обяснява, че няма нищо общо с фашизма. 

Иначе във вътрешнополитически план Мелони обещава намаляване на данъците, но е против голяма държавна намеса в икономиката, за което например настоява крайнодясната лидерка Марин Льо Пен в съседна Франция и което според Мелони се доближава до националсоциалистическия елемент на фашизма и би довело до още по-голямо задлъжняване на страната, посочва Франс прес.

Във вътрешен план Мелони иска и институционални промени, така че президентът да не се избира от депутатите, като е досега, а пряко от народа, както е във Франция. Това обаче нейни противници възприемат като заплаха за същността на италианската републиката, макар че  последните избори за президент, продължили в близо 10 тура и довели до преизбирането на Серджо Матарела за държавен глава, въпреки че той самият не искаше това, извадиха наяве нуждата от реформи в тази насока. Между впрочем на тези избори за президент Мелони застана твърдо зад идеята за обща дясна кандидатура и я отстояваше докрай. Накрая обаче „Лига” от десния лагер подкрепи Матарела за преизбиране заедно с левицата и това породи гнева на Мелони, която разтрогна коалицията си с партията на Салвини, оправдала се, че действа така, защото е част от правителството на Драги и като управляваща партия трябва да работи за политическа стабилност в страната, която би била постигната само с преизбиране на Матарела при невъзможност парламентът да избере друга надпартийна фигура за президент. Наложи се намесата на  Берлускони, за да сдобри Салвини и Мелони и така да се състави дясната коалиция за настоящите избори.

Във външнополитически план Мелони е за подкрепа на Украйна срещу руската агресия и твърдо застана зад политиката на Драги за изпращането на оръжия за Украйна, за да може тя да се защитава срещу агресора, както и за налагане на санкции на Русия.  Този въпрос раздели коалицията на Драги и допринесе за падането й. А подкрепата на Мелони в случая беше изненадваща за него. Само допреди няколко години, през 2018 г. Мелони определяше преизбирането на Владимир Путин за президент на Русия като недвусмислен израз на волята на руския народ,  а нейни приближени хвалеха пък стабилизиращата роля, изиграна от Русия в Сирия. Коалиционните партньори на Мелони – Салвини и Берлускони, доскоро имаха близки връзки с Русия. Берлускони хвалеше приятелството си с Путин, а Салвини не криеше възхищението си от руския президент. За Салвини дори в даден момент се появиха и твърдения за планове за тайно финансиране от Русия на неговата партия, но нямаше доказателства в тази насока и Салвини отрече всичко. По време на настоящата кампания отново се появиха подобни твърдения, че Русия финансирала политически партии, но водещите политически сили отрекоха това.  В разгара на руската инвазия в Украйна пък Салвини бе набеден в тайни контакти с руски дипломати, за които той се оправда, че  са били с цел евентуална негова мисия до Русия за постигане на мир в Украйна. Всичко това показва, че настоящата позиция на Мелони по адрес на Русия заради Украйна е в контраст с тази на нейните съюзници и вещае бъдещи разногласия в дясната коалиция. Мелони обяснява тази позиция като естествен избор. Според нея „ако през всички тези години Европа беше мислила по-малко за отклоненията от политически коректното, то автокрации, които съблазняват дори сектори от десницата, нямаше да укрепнат толкова много и то до степен, че да заплашват самия Запад, който се е отрекъл от своята идентичност и от своята душа”. „Бих искала ясно да кажа, че отговорът на упадъка на Запада не може да бъде симпатизиране на автокрациите. Наша отговорност е да върнем на западните общества ценностите, от които са били лишени. Ние искаме да спасим западната цивилизация и затова не се поколебахме да вземем страна в конфликта, осъждайки руската инвазия, като го направихме с цел да се опитаме да сложим възможно най-бързо край на този конфликт”, каза тя. Тогава Мелони допълни, че това взимане на страна не се е зародило от желанието да се хареса на западните канцеларии. „Един патриот действа във външнополитически план само воден от защитата на италианския национален интерес. Ние нямаме господари, никога няма да имаме господари. Италианският народ е единственият господар, който имаме”, заяви тя, цитирана от дясното издание „Секоло Д’Италия”.  Пред него Мелони казва още, че взима предвид критиките по адрес на позицията на нейната партия спрямо Русия заради Украйна. „Но на 24 февруари всичко се промени. Това беше един повратен момент, в който няма връщане назад. Разбира се демократите в САЩ не трябваше да връщат климата на студената война с Русия, разбира се може да се обсъжда  и отсъствието на Европа, разбира се може да се обсъжда и Донбас, но сега всичко това биха били дискусии за минали неща. Защото сега в Украйна се решава и нашето бъдеще. Украинците защитават свободата, защото са били част от онези европейски народи, които познават комунистическия режим. Една свобода, която ние смятаме за даденост”. Според нея „Украйна е върхът на айсберга на един конфликт, който има за цел един нов световен ред. Ако Украйна капитулира, истинският победител няма да бъде утре толкова Русия на Путин, а капиталкомунистическият Китай на Си Цзинпин. Западът ще излезе силно преоразмерен и в самия Запад, онзи, който е най-слаб, тоест Европа, ще свърши в подчинение на Китай. А аз не искам да свършвам като подчинена на комунистически Китай”, подчертава Мелони.

Всъщност за Мелони открай време не Русия, а Китай е основната опасност за световния ред.  Тя критикува не само политиката на Китай срещу Тибет, но и спрямо Тайван. През юни Мелони дори се срещна с ръководителя на представителството на Тайпе в Рим Андреа Син-Ин Ли, като го нарече тогава посланик на Тайван, нещо, което италианските власти дори не си позволяват да правят.

Иначе като част от дясната предизборна коалиция Мелони подкрепя  една обща предизборна програма, в която се казва, че с десницата на власт, Италия ще остане неделима част от Европа, от Атлантическия алианс и от Запада, но същевременно ще се бори за повече Италия в Европа и в света. Външната политика на Италия при десницата ще бъде фокусирана върху защитата на националните интереси, а дипломатическата роля на Италия ще бъде засилена, но страната ще продължи да зачита международните съюзи и поетите ангажименти, като например този пред НАТО за отделяне на повече ресурси за отбраната, или този за подкрепа на Украйна пред руската инвазия, както и за подкрепа на всякаква дипломатическа инициатива за намиране на решение на конфликта. Десницата обещава и пълна подкрепа за процеса на европейска интеграция, но иска и един по-политически и по-малко бюрократичен ЕС. При обсъждането на европейски законодателни въпроси Италия обаче ще брани националните си интереси в светлината на промените в международен контекст, се отбелязва още в програмата на десния блок. В нея десницата заявява и намерение да утвърди централната роля на Италия в Средиземноморския регион  и да предложи европейски план за развитието на африканския континент с цел постигане на политическа стабилност  на социо-икономически напредък, което би намалило и миграцията оттам към ЕС, в частност към Италия. Десницата подчертава също и, че ще се бори за защитата и популяризирането на класическите и юдеохристиянски, исторически и културни корени и идентичност на Европа. Именно това намерение бе възприето от някои като заплаха за европейското многообразие, като намек за расистки отклонения, като анти-ЛГБТ реторика. Десницата освен това заявява намерение и за ревизия на европейския Пакт за стабилност с цел прилагане на политики на стабилен и траен растеж и пълна заетост. По отношение на ефективното използване на европейски средства, Мелони като част от десницата говори за постигане на съгласие с Европейската комисия за ревизията на Националния план за постпандемично възстановяване на страната заради променените условия, нужди и приоритети. Това се възприема от някои италиански политици от левицата като риск Италия да изгуби средствата по европейския спасителен план. ЕК вече одобри плана на Италия в настоящия му вид. Евентуално преразглеждане ще отнеме време и не е ясно дали ЕК ще се съгласи с новите неща, включени в него по желание на десницата. Това забавяне би лишило страната от важни европейски ресурси за възстановяването, за реализирането на енергиен преход и на големи инфраструктурни проекти и в крайна сметка за превръщането на Италия, както иска десницата, в по-конкурентна страна спрямо останалите европейски държави, смятат анализатори. 

Така формулираните цели в програмата на десницата, зад която стои и Мелони, пораждат безпокойство у европейските и атлантическите партньори, защото на няколко пъти в тях се говори за бранене на национален интерес и за водеща роля на Италия. Заявеното пък от Мелони нееднократно намерение, че никой не може да бъде господар на Италия, поражда опасения дали Италия ще спазва курса, следван от нейните съюзници. Още отсега се очертават например търкания с Вашингтон. Мелони вече разкритикува начина, по който САЩ на Джо Байдън се изтеглиха от Афганистан миналата година, което според нея е направило Путин по-дързък в действията си, посочва „Спектейтър”. Подобно мнение накара някои да оприличат Мелони на Тръмп, говорещ същите неща. А Брюксел още отсега е притеснен от това, че Мелони понякога възприема правилата на ЕС като накърняване на италианския суверенитет и изразява подкрепа за Полша и Унгария, които имат разногласия с Брюксел относно правовата държава, имиграцията, суверенитета, отбелязва Асошиейтед прес.

Мелони обещава, че ще следва курса на Марио Драги, който бе много уважаван от Брюксел, както спрямо Русия, така и спрямо италианския държавен дълг, възлизащ сега на 2,7 трилиона евро или на около 150 процента от италианския БВП, но това едва ли ще успокои ЕС. Още повече, че по отношение на държавния дълг коалиционният партньор на Мелони – Салвини, говори за отпускане още сега на 30 милиарда евро за домакинствата и компаниите, за да се справят с кризата, породена от войната в Украйна. Според него за целта Италия трябва сега да задлъжнее още малко, но пък така ще избегне след два месеца нуждата да изплаща 100 милиарда евро помощи на милиони безработни, до които кризата ще доведе, ако държавата не се намеси сега, предаде Франс прес. А по отношение на санкциите срещу Русия пак Салвини тези дни заяви, че те вредят повече на онези, които ги налагат, отколкото на Русия. Това поражда опасения още отсега за разногласия по важни въпроси в бъдещата управляваща коалиция, които касаят, както Италия, така и ЕС. 

Такъв важен въпрос е например този за миграцията. Мелони е за твърда линия по тази тема и често пъти призовава за морска блокада в Средиземно море, при което лодките на трафиканти на мигранти няма  могат да потеглят от Либия и да достигат до ЕС, най-често до бреговете на Италия. Но най-предпочитаното от нея решение е ЕС да плати на Либия, за да спира тя мигрантите да потеглят оттам за съюза. През 2016 г. ЕС сключи подобно споразумение с Турция и плати на Анкара 6 милиарда евро, но резултатите от това бяха смесени. Според Мелони трябва да се отворят и горещи точки извън ЕС, в Либия, където кандидатите за убежище ще изчакват разглеждането на молбите им. А после онези, които са истински бежанци, трябва да бъдат справедливо разпределени из Европа. "Италия иска миграционни квоти, но на първо място иска никой вече да не може да влезе незаконно в Италия", казва Мелони в интервюто за „Спектейтър”. Тя не приема за убедителни аргументите на някои, че миграцията ще помогне на застаряващото население на Италия. Според нея намаляването на раждаемостта в страната  не може да се реши с мигранти, защото най-често в Италия идват мъже мигранти. Според нея намаляването на населението на Италия, което според прогнозите от 60 милиона души ще спадне на 40 милиона души до края на века, може да бъде избегнато, ако се насърчава раждаемостта сред италианките. Те трябва да бъдат възнаграждавани за това, че раждат, а не да плащат за това, че са решили да станат майки. Мелони залага на конкретни мерки в тази насока -  детски градини, които да са безплатни и отворени за по-дълго време, отпуск по майчинство, платен от държавата вместо от работодателите,  намаляване на данъчното бреме за хората с деца. А на онези, които смятат, че Мелони се страхува от евентуална подмяна на населението с  мигранти, тя казва директно в интервюто за „Спектейтър”: „Расистите са кретени, но това не означава, че ние не трябва да контролираме миграционните потоци към нашата държава”.

Дали партията на Мелони и самата Мелони ще оправдаят социологическите прогнози за победа, ще стане ясно в неделя. Но дали Мелони ще успее да остане в историята на Италия като жена премиер, или пък нейното име ще се асоциира след време само с прочутата й фраза от антиправителствен митинг в Рим през  октомври 2019 г.: „Аз съм Джорджа, аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка”, която италианската технобанда МЕМ енд Джей превърна веднага в дискохит, това ще стане ясно само след няколко месеца.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук