Вече повече от месец и половина на Марс бушува огромна пясъчна буря. А вече почти месец бурята е "глобална" и обхваща практическия цялата планета. Ефектите от нея вече са видими и за апаратурата на НАСА, която наблюдава Червената планета от разстояние. Данните показват, че тя вече има съвсем друг облик.

Кадрите са направени на базата на снимки и анализи, които са събрани от камерата на апарата MRO, който е в орбита около Марс. Те показват едни и същи региони на Марс преди бурята и по време на нейния пик.

По-голямата част от повърхността на Марс е скрита под облак прах. Тази прах е много фина, като след края на бурята ще образува слой с дебелина колкото човешки косъм върху повърхността на планетата. За момента обаче тя е обгърнала планетата и пречи на слънчевата светлина да достига до повърхността ѝ.

Това е проблем за марсохода Opportunity, Който разчита на слънчевата светлина, за да зарежда батериите си и да се отоплява. Още в началото на бурята марсоходът беше поставен в режим на съхранение на максимално енергия, но скоро след това той спря да отговаря на радиосигналите от Земята. Последният опит на учените е бил на 18-ти юли, но е бил без успех.

Добрата новина е, че облакът прах действа и като изолация и не позволява на температурите да паднат под минимума, който е опасен за Opportunity. Затова учените все още се надяват, че марсоходът ще издържи на бурята и след като тя утихне и количеството слънчева светлина се увеличи, той ще може да се включи отново.

За да се случи това обаче, бурята трябва да отслабне и прахта да започне да сляга. Според учените това ще отнеме време и може би най-рано през септември т.г. Opportunity ще има първа възможност да се свърже със Земята.

И докато екипът на Opportunity очаква този момент с нетърпение, учените от другите мисии, които изучават Марс, гледат да се възползват максимално от бурята. Тя дава добра възможност да се разгледат и проучат метеорологичните процеси на Червената планета. За сега учените нямат обяснение на какво се дължат тези пясъчни бури, които на всеки 6 до 8 земни години стават глобални.