Пациент на 22 години в САЩ се възстановява, шест месеца след като са му транспланитирани лице и ръце в нюйоркска болница. Това съобщи АП.

Джо Ди Мео се учи как да мига, да се усмихва, да хваща, да стиска. Той е опериран през август миналата година след тежко изгаряне в катастрофа.

Операцията в болницата "Лангон" към Нюйоркския университет изглежда успешна, казват експертите, но трябва да мине още време, за да са сигурни.

В света са направени поне 18 трансплантации на лице и 35 на ръце. Едновременни трансплантации на лице и ръце обаче са опитвани само два пъти преди.

Първата е през 2009 г. в Париж, но пациентът умира около месец след това от усложнения. Две години по-късно в Бостън правят такава операция на жена, обезобразена от шимпанзе, но се налага трансплантираните ръце да бъдат отстранени след няколко дни.

Ди Мео ще взима лекарства цял живот, за да бъде предотвратено отхвърлянето на трансплантите. Той ще продължи рехабилитацията за повишаване на чувствителността и функциите на новото лице и ръце.

След катастрофата през 2018 г. Ди Мео е с изгаряния трета степен. Той остава месеци в индуцирана кома, претърпява 20 реконструктивни операции и множество присаждания на кожа.

След като става ясно, че с конвенционална хирургия няма да бъде възстановено зрението му и движението на ръцете му, лекарите започват да го подготвят за рисковата трансплантация през 2019 г. По изчисления на хирурзите шансовете за намиране на съвместим донор са едва 6 процента. През пандемията донорството съвсем намалява, а и специалисти от екипа са командировани да работят в Ковид отделения.

През август миналата година е намерен донор в щата Делауер. Операцията продължава 23 часа с медицински екип от 140 души. Лекарите ампутират и двете ръце на Ди Мео под лакътя и свързван нерви, кръвоносни съдове и 21 сухожилия. Трансплантират му и цяло лице - чело, вежди, нос, клепачи, устни, уши, лицеви кости.

Засега признаци за отхвърляне няма. Ди Мео е изписан от болницата през ноември миналата година, но продължава интензивната рехабилитация.

Ди Мео живее с родителите си. Той вече може сам да се облича и храни, играе с кучето си Бъстър, тренира, пише "Монитор".

"Получиш ли нов шанс за живот, не можеш да се откажеш", каза той.

Както и при останалите трансплантации, опасността от отхвърляне е най-голяма в началото, но остава за цял живот. Лекарствата го правят и уязвим на инфекции.