200 милиарда евро - тази гигантска сума хвърля Германия като спасителен пояс на давещите се във високите енергийни цени индустрия и домакинства. "Двойна базука" нарече канцлерът Олаф Шолц компенсациите, по аналогия на "базуката", която извади като финансов министър срещу последиците от пандемията.

Стряскащата сума се равнява на едва осем процента от брутния вътрешен продукт на Германия за миналата година, но е по-голяма от помощите, които могат да си позволят за момента 24 страни в ЕС, взети заедно.

И - може би очаквано - предизвика негодуванието на икономически по-слабите еврочленки. На официален брюкселски език критиката се изрази в притеснения, че германските помощи ще изкривят единния пазар и ще застрашат равните условия за страните членки. 

Германия си реши проблема със скъпите ток и горива, ето как

Това, което германският канцлер Олаф Шолц от месеци повтаря е едно и също, но с различна формулировка: "Няма да има солови акции на Берлин".

От страх, че военният конфликт в Украйна може да ескалира до противопоставяне между НАТО и Русия, Германия така и не се решава да доставя бойни танкове за фронта. Но принципът "без солови акции", който важи за военната помощ за Украйна, изведнъж се оказа, че не важи, когато става дума за спасяването на германската икономика.

"Това, което прави Германия, е правилно. Точно това са правилните мерки, които ще отнемат от тежестта на нашите граждани. Германия е икономически силна и можем да си го позволим. Винаги сме държали на финансовата стабилност. Това е правилното поведение, за да имаш свобода на действие по време на кризи. Всеки знае, че от страните от Г7 нашият дълг е най-нисък."

Канцлерът трябваше да чуе остра критика от редица европейски столици още преди срещата на върха в Прага. Може би най-болезнено беше предупреждението на отиващия си италиански премиер Марио Драги, с когото Олаф Шолц споделя много възгледи. Цели три грешки видя проевропейският бивш гуверньор на Европейската централна банка:

"Германският план подкопава солидарността в ЕС в момент, когато имаме най-много нужда от нея, осигурява внушителна преднина на германските компании пред конкурентите им от по-бедните държави и ще доведе до нечуван връх на външния дълг на Германия, без да разреши енергийния проблем", написа Драги в Туитър. И отсече: "Не можем да се делим според финансовите си възможности."

Полският премиер Матеуш Моравиецки, заяви, че "всички говорят за германския егоизъм"

"Без да се съобразява с останалите държави, Германия - защото е най-богатата страна в ЕС - отпуска гигантската сума от 200 милиарда евро в помощ на своята индустрия. Италианците, французите, поляците не могат да си го позволят. Ако това е справедливо поведение на нашия общ пазар, тогава явно нищо не разбирам", заяви Моравиецки.

За политическия коментатор на "Политико" в Брюксел Ханс фон дер Буркхард обаче това не е изненадващо:

"Полското правителство не изпуска случай да критикува Германия, но нека не се заблуждаваме - това е преди всичко за вътрешна употреба. Същото наблюдаваме, когато стане дума за военна помощ за Украйна. Просто сега Полша има нова тема - енергийните помощи."

Виктор Орбан също обвини Германия в липса на солидарност

Обвинение, което Орбан често е чувал за себе си. "Германският план е канибализъм, който заплашва единството в ЕС", смята унгарският премиер.

"Унгария отдавна подлага на изпитание търпението на Брюксел, особено напоследък при обсъжданията на санкциите срещу Русия и изключенията, които Орбан издейства за страната си. Така че Унгария не е най-добрият пример за европейска солидарност", коментира Ханс фон дер Буркхард.

Почти едновременно с критиката към Германия Орбан съобщи, че Унгария е успяла да договори с "Газпром" разсрочване на плащанията за природен газ с шест месеца, като това ще спести на правителството в Будапеща около един милиард евро от разликата в цената на синьото гориво. Въпреки това Ханс фон дер Буркхард смята критиките за основателни:

"Берлин извади "двойната базука" без предизвестие

Правителството не сметна за необходимо да се консултира предварително с партньорите от ЕС. Или поне да ги информира за плановете си. Беше ясно, че Германия подготвя компенсации, но никой в Европа не предполагаше, че сумата ще е толкова бомбастична.

В същото време стои и въпросът за солидарността. Напълно разбираемо редица страни членки казват, че не могат да си позволят такива огромни компенсации на високите цени. И затова настояват за общо решение на целия ЕС. За пример се дава спасителният план по време на пандемията, тези 750 милиарда постковид помощи "Next Generation EU". Такова общо европейско решение намира силна подкрепа в Испания, Италия и Франция."

Приятелски огън срещу Берлин дойде и от страниците на влиятелния ежедневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", който публикува в понеделник статия на двама еврокомисари: Тиери Бретон на вътрешния пазар и Паоло Джентилони на икономиката. Двамата призоваха ЕС да се придържа към равните условия на единния пазар за всички страни членки и към поемането на общ дълг, по примера на постпандемичния възстановителен план.

В интерес на истината, Паоло Джентилони заговори със значително по-мек тон още същия ден - на срещата на финансовите министри на еврогрупата в Люксембург италианският еврокомисар призна, че пандемията не може да се сравнява със сегашната енергийна криза. Освен това проблемът бил недостигът на газ в Европа, а не липсата на предлагане.

"Нека първо кажа, че тази статия съдържа притесненията преди всичко на двамата еврокомисари от Франция и Италия. Статията им дори предизвика негодувание в Брюксел, защото комисарите би трябвало да представляват комисията, а не държавите си. А от статията прозира по-скоро националната политика на Бретон и Джентилони.

Това пък даде коз в ръцете на германския канцлер Шолц, който припомни в Прага, че във Франция е в сила не по-скромен пакет енергийни помощи. Френските компенсации са преди всичко за високата цена на електроенергията", обяснява Ханс фон дер Буркхард от "Политико".

Като скрита критика към Германия се възприемат дори думите на френския президент Еманюел Макрон в Прага, който призова за "европейска стратегия" за цените на газа в подкрепа на икономиката и домакинствата:

"Европейска стратегия за по-ниски цени на газа, за ограничаване на използването на газа за производство на ток и за реформиране на пазара за електроенергия. Подкрепяме предложенията на комисията, трябва ни европейска солидарност, това е най-важното в момента."

"Макрон се застъпва за въвеждането на таван на цените, който се нарича "динамичен", защото би трябвало да се ориентира по цените на международните пазари. Те са плаващи и европейският лимит ще се фиксира според движението на пазарните цени. Всъщност по този начин ЕС се опитва да избегне ситуации, в които се налага да се плаща прекалено висока цена за природен газ, причинена от някакво извънредно събитие.

Другото централно искане на Франция е общ европейски солидарен фонд по примера на постпандемичните помощи, от който да черпят средства държави като Франция, Италия, Испания и Гърция. Германия и Нидерландия обаче категорично отхвърлят това", припомня Фон дер Буркхард.

Не прозират ли обаче зад всичко това страховете на Франция и Италия от и без това силната конкуренция на мощната германска икономика?

Франция от години нарушава европейските фискални правила, а в Италия се очаква ново правителство под ръководството на Джорджа Мелони, която по време на предизборната кампания не спести острия антигермански тон и съвсем няма намерения да се придържа към строга финансова дисциплина.

След като финансово стабилната Германия е готова да вземе нов дълг за да финансира гигантския пакет от мерки, няма ли задлъжняла Италия с премиер Мелони да направи същото?

"Представете си, какво ще стане, ако всички последват примера на Германия и започнат да теглят нов дълг. Италия е добър пример - там нещата могат много бързо да излязат от контрол и да застрашат финансовата и икономическата стабилност на целия ЕС.

Основният проблем с германската "двойна базука" е изкривяването на пазара. Говорим за 200 милиарда евро! Това е огромна сума! Германия се оправдава с това, че е най-голямата икономика в Европа, и че ако тя рухне, ще рухне цяла Европа."

Това е основната защитна теза на германското правителство. Финансовият министър Кристиян Линднер не пропуска случай да подчертае, че финансовият щит от 200 милиарда евро ще е в сила до 2024 година. И освен това се надява, че няма да му се наложи да използва цялата сума. Освен това финансовият пакет е пропорционален на населението и икономиката на Германия.

В интерес на истината "двойната базука" на Шолц не беше възприета възторжено дори и в Германия. Икономическите анализатори там се притесняват, че правителството изпраща грешен сигнал към германците: 200 милиарда евро компенсации не са точно призив към икономисване на електроенергия и природен газ, още повече, че потреблението на синьо гориво през лятото се е покачило с цели 20 процента.

За управляващата тройна коалиция защитният пакет от 200 милиарда евро и отстояването му в ЕС е важно за стабилността на правителството. И затова е малко вероятно Шолц да се откаже от него. За финансовия министър либерал Кристиян Линднер връщането още следващата година към заложената в Конституцията забрана за поемането на нов държавен дълг е основен приоритет.

Затова всъщност "базуката" е скрита в отделен, извънреден бюджет, подобно на 100-те милиарда евро за модернизацията на Бундесвера. И дългът, който Германия ще трябва да вземе за да финансира енергийните компенсации, няма да бъде отразен в държавния бюджет.

Източник: БНР

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук