Можете ли да познаете какъв ще бъде един от най-поръчваните на Дядо Коледа подаръци за пораснали момичета тази година? Ваучeр за витрификация. Не, това не е някаква подмладителна процедура с LED светлина или дерма филъри. Това е метод за замразяване на яйцеклетки – „за по-нататък“, пиша от Уеб Кафе.

Разбрах го от жената, която ми гледа котката, когато ме няма. Пише ми оня ден: „Ще взема за Коледа да подаря процедура за замразяване на яйцеклетки на голямата дъщеря в Холандия, че както е тръгнало… Нито сериозен приятел има, нито възнамерява скоро да си седне на дупето и да прави семейство. Така си блее, ама докато се усети, вече може и да е късно за деца. И всичките ѝ приятелки са такива – независими били, все не може да им се угоди на мъже…“

Едва ли само аз съм забелязала, че тенденцията през последното десетилетие е младите хора, особено в силно развитите западноевропейски страни, да отлагат във времето „порастването“, както преди казвахме на естествения житейски процес „нашите ми пристрояват етаж на къщата, женя се за гаджето от гимназията, имам две деца, кола и куче.“

Въпреки оживената дейност, която тече в сайтовете и мобилните приложения за запознанства и секс, все по-често в профилите на потребителите на социалните медии се мъдри едно леко унило и някак насила самодостатъчно „Single.“ В някои страни обаче положението с необвързаните и бездетни хора е достигнало такива епидемични размери, че се налага армия от социолози и психолози да се намесят със скалпел в ръка и да срежат проблема, за да стигнат до основата му.

Един от първенците в тази своеобразна класация е Норвегия. Никога преди в историята на тази голяма по площ, но сравнително малка по население (5,4 млн.) скандинавска страна броят на гражданите, които нямат партньор, не е бил толкова висок. Според проучването, проведено от норвежкия централен статистически институт, той е 1,4 милиона!

С какво е притеснителна тази цифра и как тя се отразява върху обществото и отделния индивид? Социолозите са установили, че има взаимовръзка между продължителността на живота и семейния статус. Статистиката показва, че от 1980 г. насам процентът на покосените от ранна смърт семейни мъже и жени е спаднал драстично. Но не и този на необвързаните! А това вече е повод за тревога.

Събужда се една сутрин една жена и…

И установява, че нещо ѝ липсва. Не, не си е изпуснала портфейла в таксито предната нощ, нито пък са ѝ откраднали мобилния. Липсва ѝ да бъде нечия любима и майка.

Да живееш без ангажименти към друг човек, да се прибираш, когато си искаш (понякога изобщо дори), да излизаш с приятелки, без да трябва да си проверяваш през десет минути телефона, за да не би детегледачката на близнаците да се е обаждала, винаги да имаш време за фризьор и йога – ах, безценно!

Но като всеки купон, дори най-якият, и този свършва рано или късно. А когато това стане, тогава се сещаш да провериш във фризера дали освен телешки пържоли, не е останала някоя и друга замразена яйцеклетка. През 1980 г. 5,4% от норвежките на възраст 30-40 г. са необвързани и без деца. През 2021 г. този процент е нараснал двойно.

800 хиляди крони по-късно

Берит е на 35+, необвързана, с добре платена работа, собствено жилище, кола и домашен любимец. Ходи на срещи от време на време и също от време на време прави секс. Напоследък най-вече с цел забременяване. Но все не става и не става. В момент на ярост и неудовлетворение изтрива профилите си във всичките сайтове за запознанства – убедила се е в това, което жените по света твърдят от хиляда години вече, а именно, че мъжете са прасета. И не стават за бащи.

А както практиката показва в нейния случай, и спермата им не става. Затова Берит решава да се откаже от мечтата за традиционно семейство и да прибегне към изкуствено осеменяване. За целта обаче трябва да пътува до Дания, където още от 2007 г. предлагат такава процедура не само на двойки с репродуктивни проблеми, но и на необвързани жени.

В това отношение Норвегия изостава от скандинавската си съседка, защото едва в края на миналата година и там започват да използват биотехнологиите, за да помагат на самотни жени да забременеят.

12 опита и 800 хиляди крони (158 хил. лева) по-късно Берит е бременна.

Неудобството да бъдеш мъж

Нека наречем средностатистическия норвежец, който представлява категорията на най-младите необвързани мъже, тази на 18-29-годишните, Арне. Той тъкмо е навършил пълнолетие, когато движението #MeToo е в разгара си. Така че младежът пораства и пуска мустак във времена на кардинални промени в социалните нагласи, времена, в които борещите се срещу дискриминацията на расова, полова и сексуална основа приковават очите на целия свят върху себе си.

В началото Арне приема всичко случващо се в обществото с ентусиазъм и въодушевление. Постепенно обаче, с нарастване на физиологичните и емоционалните му нужди да си има гадже, ентусиазмът му започва да се спихва като спукана топка.

Причината е, че колкото повече общува с представителите на противоположния пол, толкова повече се омотава като пиле в кълчища. И не защото е някакъв грозен смотаняк, който не може да върже две думи на кръст, а защото разбира, че най-големият му проблем е, че е… мъж. По-точно, че е цисджендър – т.е. мъж, който е такъв и по полови белези, и по самоопределение.

Арне е селско момче и е свикнал да приема света по прост и логичен начин. Откакто обаче е заживял в столицата, гледа да не го раздава много мачо, за да не бъде счетен за арогантен простак. За да изглежда по-адекватно на урбанистичната дейтинг сцена, започва да се „поразкрасява“ като си лакира ноктите и носи бижута. В родното му място биха го счели за мека китка, но тук няма нужда да се обяснява. Не обича да си слага етикети пред другите, защото му е все едно как го възприемат – като цис, транс, би, пан или каквото и там да е. Важното за него е да го възприемат като добър човек.

Само че да си добър човек в днешно време не се оказва достатъчно, за да си хванеш сериозно гадже.

Страхът да не попаднеш под ножа на „културата на отмяната“

Заедно с наложителните и положителни промени, които #MeToo донесе, движението накара много млади мъже като нашия човек Арне да се страхуват. Да се страхуват да използват приложенията за срещи. И даже изобщо да излизат на срещи! За да не бъдат „отстреляни“, „канселирани“, без право на обжалване. Също като по времето, когато са били деца и са ги спуквали от подигравки или бой в училище. Затова и Арне е предпочитал да си стои вкъщи и да играе на плейстейшъна, самичък, чудейки се с какво толкова дразни съучениците си.

Днес Арне ходи на психотерапевт, за да се справи с чувството на безпомощност и несигурност, което го задушава, когато трябва да общува с хора (разбирай жени) извън тесния си социален кръг. Прибягнал е до тази стъпка, защото вярва, че ако получи необходимата професионална помощ, един ден ще бъде в състояние да намери някого, до когото да се събужда сутрин и чието лице на възглавницата до неговото да го накара да се усмихне.

***

В един идеален сценарий (не и в този!) мъжете като Арне нямаше да се страхуват да бъдат мъже, а жените като Берит нямаше да бъдат постоянно неудовлетворени от мъжете. В един идеален сценарий Арне и Берит щяха да се срещнат. И да си направят бебе. Не от фризера.