В отговор на вълната антиамерикански протести, заляла близо двадесет страни заради скандалния филм “Невинността на мюсюлманите”, САЩ възнамеряват да подсилят своите задгранични представителства с помощта на военните. Все още не е ясно дали тази мярка ще може да защити американските дипломати.
Също не е ясно дали изпращането на военните ще спаси американския президент Барак Обама от сравненията с неговия предшественик Джими Картър, който не бе преизбран заради своята &ldquo;мекота&rdquo;.<br /> <br /> Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета в разговор с изданието &ldquo;Foreign Policy&rdquo; призна, че в момента се разглежда вариантът за изпращането на военни в редица държави, където е възможна появата на нови антиамерикански протести. По думите на Панета става въпрос за 17-18 страни, които в момента &ldquo;до голяма степен се намират в зоната на вниманието&rdquo;. Той, впрочем, помоли да не се избързва с изводите за провала в тези страни на борбата за демокрация, получила названието &ldquo;арабската пролет&rdquo;: Проявите на една група хора не отразяват настроението на цялото общество.<br /> <br /> Кога, къде конкретно и какъв брой американски военнослужещи могат да бъдат изпратени за противодействие на протестите не се съобщава. Очевидно, че става дума за арабските страни от Близкия изток и Северна Африка. В столиците на Либия и Йемен групи по 50 морски пехотинци пристигнаха още миналата седмица. &ldquo;Трябва да сме готови в случай, че протестите излязат извън контрол&rdquo;, поясни Панета решението за изпращането на специалните части.<br /> <br /> Първите антиамерикански протести разтресоха Кайро, където тълпа нахлу в посолството на САЩ, разкъса държавния флаг и се опита да сложи на негово място черното знаме на &ldquo;Ал Кайда&rdquo;. После на нападение бе подложено американското консулство в Бенгази, в резултат на което загинаха четирима души, включително и самият посланик. <br /> <br /> На нападение от разярена тълпа с численост, според различни данни, от няколкостотин до няколко хиляди души бе подложено посолството на САЩ в йеменската столица Сана. След това антиамериканските протести се прехвърлиха и в други държави &ndash; Судан, Тунис, Ливан, Афганистан и Индия. <br /> <br /> Протести имаше и в редица страни от Европа, в Австралия, Мароко, Пакистан, Катар, Йордания и Индонезия. <br /> <br /> Арабските вълнения избухнаха само два месеца преди изборите за президент в САЩ и могат сериозно да навредят на Барак Обама, кандидатирал се за втори мандат. Републиканците получиха повод за разкритикуват външната политика на сегашната администрация и да обвинят президента в нерешителност. <br /> <br /> Антиамериканските протести станаха най-сериозното изпитание за външната политика на Обама в този предизборен сезон, пише The New York Times. Много анализатори си задават въпроса, достатъчно ли е направил той за развитието на демократичните общества в страните на &ldquo;арабската пролет&rdquo; и добре ли са били премислени всичките въпроси в този регион, отбелязва изданието. <br /> <br /> &ldquo;След като Обама ликвидира Осама бен Ладен и Кадафи, и не допусна изостряне на ситуацията около Иран, изглеждаше, че той напълно контролира ситуацията. Сега обаче Обама е почти второто пришествие на Джими Картър&rdquo;, заяви за The New York Times експертът на American Enterprise Institute и служител в президентската администрация на Джордж Буш Майкъл Рубин. <br /> <br /> По време на управлението на Картър през ноември 1979 г. в Техеран бе превзето посолството в САЩ. Няколко десетки души прекараха в плен повече от година. Заложниците бяха освободени едва с избирането на Роналд Рейгън за президент. Според редица американски анализатори, именно този дипломатически провал е попречил ма Картър да изкара втори мандат. <br /> <br /> Опонентът на Обама на предстоящите избори реши да се възползва от случая и да изиграе картата. Малко след нападенията в Кайро и Бенгази, републиканецът Мит Ромни направи гневно обръщение, в което обвини Обама в нерешителност. По думите на Ромни, вместо жестоко да осъди нападенията, администрацията е говорила за оксърбителното съдържание на филма &ldquo;Невинността на мюсюлманите&rdquo; и оскърбяването на чувствата на вярващите. <br /> <br /> Тук обаче републиканецът не позна. Неговото изявление бе осъдено дори и от някои съпартийци, а пресата го заля с критики: как може да се говори за политика, когато гинат хора. Например, The Atlantic припомни, че след провалената военна операция на Картър за освобождаването на заложниците в посолството в Техеран дори неговият съперник Рейгън не е използвал този неуспех за политически цели, говорейки, че в тежки времена е необходимо разногласията да бъдат забравени. /БЛИЦ<br />