Краят на локдауна беше по-предизвестен от началото му - но като него, не е за всички в града. Локдаунът започна поетапно, като отделни райони затвориха през първата седмица на март, а целият град бе поставен в режим на локдаун в последните дни на месеца.

След няколко експериментални отваряния за по няколко часа, последвани от тестове, Шанхай вдигна рестрикциите в полунощ на 1 юни. Това разказва адв. Асен Велинов, който от 20 години е в Китай. Ето какво още споделя той:

Моят комплекс планира улично парти за „освобождението“ - колона коли се беше наредила пред главната порта на комплекса, а група от съседи беше подготвила банера, балони, конфети и бенгалски огън. Малко преди полунощ се появи вял полицай, който настояваше всички да се разпръснат - защото някои са на работа сутринта.

Изкуството да оцелееш в Шанхайския локдаун и кой глези изолираните

Полицаят беше игнориран, но и партито също не беше особено шумно. Някои от колоната от коли, която напусна комплекса в полунощ, се върнаха след няколко минути.

Градът е отворен, но не напълно - остават още няколко рискови зони, и притеснението, че нова потенциална вълна би могла да доведе до нов локдаун.

Ваксинациите започнаха отново, първо за тези над 60 г. Властите обявиха набор от специални мерки за “ревитализация” на икономиката.

Повечето студенти все още са затворени в кампусите на университетите, а повечето ученици ще приключат семестъра онлайн - само тези, на които предстоят кандидат студентски или кандидат гимназиални изпити, ще се върнат към присъствено обучение - изпитите пък бяха отложени с месец.

Несигурността беше най-стресиращия елемент от локдауна - постигането на централната политика за динамичен нулев COVID бе в ръцете на местни власти и мениджмънт компании, с различни нива на опит, различни разбирания и вариращи нива на склонност да злоупотребяват с новопридобитата си власт.

Някои от тях решаваха да изпратят цели жилищни сгради в карантина при наличието на само един случай - а някои дори и превантивно, без позитивни случаи - за да постигнат нулево ниво в “юрисдикцията” си, на цената на огромно неудобство и стрес за жителите. Други пък забраняваха доставките на храна, или напускането на жилищните сгради - без обявени срокове, или условия за премахването на ограниченията.

Истории от шанхайския локдаун: Разменям 100 презерватива за чипс

Подобни случаи държаха нивата на напрежение и несигурност високи, дори след месеци на ежедневни антигенни и PCR тестове, и дори и в по-гъвкави комплекси, които позволяваха доставки, разходки и събирания в градината.

Съседи организираха групови покупки, вечери на покривите на сградите, разхождаха кучетата си из подземните гаражи - демонстрация на това, че хората в Шанхай са адаптивни и изобретателни, но главно на битово, лайфстайл ниво.

На 1 юни, властите обявиха пет нови случая, и десет асимптоматични - като всички са под централна карантина - където се намират болните със симптоми; такива без симптоми, но с положителен PCR резултат, и близки контакти на заразените.

Каква е равносметка за тази вълна на COVID в Шанхай? 58 хил. симптоматични случая (или 10% от общо позитивните) и 588 смъртни случая свързани с COVID от началото на март т.г. За цялата пандемия - т.е. от началото на 2020 г. Китай обявява 5226 смъртни случая. Заразите бяха с варианти на Omicron BA.2 and BA.2.2, който според Shanghai Daily е с инкубационен период от четири дни.

Предстои по-нова версия на завръщане към нормален живот - тя ще е структурирана около тестове, кодове и пропуски. Из града са построени около 10 хиляди PCR будки, с идеята, че никой от 25 млн. жители никога не на повече от 15 минути разстояние от една от тях - “рекламна” кампания, подобна на тази за шанхайското метро - почти никой в града не живее на повече от 15 минути от метро станция, а вече и от COVID тест будка.

За достъп до обществени места е нужен зелен код, който ще зависи от наскоро получен негативен PCR резултат - с давност 72 часа от вземането на пробата, въпреки че резултатите се появяват няколко часа, често поне 12 часа след теста. Практиката ще покаже дали как тази система ще проработи, колко време ще отнема вземането на проби, и колко строго (и сляпо) ще бъдат прилагани тези мерки.

От 1 юли тестовете ще се заплащат, на минимални цени. Въвежда се и „локационен” код - който ще бъде сканиран при влизането на повечето места в града, за по-лесно проследяване на потенциални контакти. Има и препоръки хората да си носят и антигенни тестове за бърза проверка “при нужда” - тази практика бе прилагана на доставчиците по време на локдауна - т.е. всеки от тях трябваше да си направи антигенен тест преди да остави всяка отделна поръчка.

Локдаунът показа, че на технологиите не може да се разчита напълно - кодовете за PCR тестове например не винаги работеха, а в даден момент много в града получиха СМС, че са близки контакти на позитивен случай, без това да имаше практическо значение; затова властите въвеждат и допълнителни кодове и практики като хартиени пропуски.

Локдаунът също изкара наяве и различни порочни практики и злоупотреби на различни нива, така че е логично да се очакват и реформи свързани с тези проблеми. Още не са ясни и ефектите върху бизнеса, нито пък загубите като страничен ефект от локдауна – свързани с липсата на достъп до медицински услуги, несвързани с COVID например, и загубата на доходи за продължителен период, и то за тези, в най-неравностойно положение, като почасови работници и собственици на малки бизнеси, и тези заети в индустрии като туризма.

Въпреки че този етап приключи успешно, Китай ще продължи да се придържа към политиката за динамичен, нулев COVID и в много отношения остава затворен – пристигащите все така подлежат на поне 14 дневна хотелска карантина в точката си на пристигане, за която заплащат сами – и на допълнителни ограничения след това. Полетите са малко на брой и значително по-скъпи от преди пандемията.

В много отношения Китай се учи по-добре от грешките си, отколкото успява да ги избягва превантивно – уроците от локдауна са многобройни.

Настроението в града днес е приповдигнато, много празнуват и пазаруват, но някои го напускат за неопределено време – или завинаги.