Джордж Сорос отново е обвинен в конспирация, при това срещу две държави наведнъж - Украйна и САЩ, пише Поглед инфо.


Наглостта на описаните схеми, в които са участвали агентите на ФБР, украинското ръководство и Американският конгрес, е невероятна. И в същото време - бие образа на „филантропа“ и „гениалния манипулатор“ на най-неочакваното място.

В политическата култура на руските държавници и „пазители” Джордж Сорос е близък до самия дявол - също толкова вездесъщ, хитър, циничен, всемогъщ и неуязвим.

Кой подготвя "цветната революция" в Русия? Сорос. Кой финансира Евромайдана в Украйна? Сорос отново. Кой купува европейски депутати направо в залата, като ги настройва срещу Москва? Сорос отново.

Сорос също покровителства военната агресия срещу Донбас, наводнява европейския континент с мигранти, зомбира американците чрез контролираните от него медии - нямат брой хитростите му.

В същото време винаги възниква логичен въпрос - защо му е всичкото това на Сорос, който има повече от осем милиарда ( в долари) богатство?

Най-популярният отговор на това при желание може да се смести в границите на теорията на конспирацията: уж Сорос е обсебен от световното господство или поне „разбива“ западния свят с проекта за глобализация, в който фанатично вярва, следвайки идеите на любимия си философ Карл Попър.

Между тези обяснения има пропаст. В единия случай имаме работа с мозъка от супершпионски роман. Второто се обяснява с поговорката „богатите имат свои странности“. Но истината, както обикновено, е някъде по средата.

Но каквато и да е средата, няма съмнение, че Сорос ненавижда самата концепция за националните държави, създаде мрежа от НПО, която е оплела повече от 40 страни по света и използва средствата си за наемане на високопоставени лобисти.

Има версия, че тези НПО са нужни на финансиста за пране на пари, а политическото влияние - за достъп до вътрешна информация, от която той се нуждае, за да печели пари - спекулативна игра на световната фондова борса.

В резултат на това структурите на т.нар. “Фондация Сорос” бяха признати от генералния прокурор на Руската федерация за нежелани организации и изгонени от страната. От Унгария - родината на Сорос - бяха изтласкани икономически, нарочно облагайки ги с огромни данъци.

А в Съединените щати, настоящото правителство, което Сорос няма търпение да отстрани, за броени дни над 100 хиляди гласа бяха събрани в петиция с искане финансистът да се обяви за терорист и да се изземат активите от неговите организации за антидържавни дейности.

Всичко това е неразделна част от образа на злодея Сорос, който едновременно с това в либералните медии (често спонсорирани от него самия) е представян като филантроп, защитник на слабите и двигател на световния прогрес.

Този дебат или, най-просто казано, информационна война, продължава дълго и постоянно - но независимо от коя страна на фронта сте, финансистът е представян като влиятелна, изобретателна и проницателна личност, чужда на баналностите при воденето на бизнес.

Разкритията, които Рудолф Джулиани изказва сега, са способни да обезценят този ореол. Защото дейностите на "тактическия гений", "хитрия интригант" и "водещия член на световното правителство" могат да бъдат много по-примитивни.

Джулиани е преди всичко много опитен юрист, конкретно прокурор.

В разгара на кариерата си той става кмет на най-големия град в Съединените щати, Ню Йорк, който ръководи именно като прокурор и е особено успешен в бруталните си, но ефективни методи за справяне с уличната престъпност, разпространени тогава.

И сега Джулиани е един от ключовите сътрудници на Доналд Тръмп, негов личен адвокат и неформално специално поверен в делата около Украйна.

Джулиани има две задачи, които са част от едно дело: да оправдае шефа си пред импийчмънта, доказвайки абсурда на обвиненията срещу него при изнудването на украинските власти и да намери мръсотия за Джо Байдън, най-вероятният противник на Тръмп на бъдещите избори.

Джулиани трябваше да посети Украйна през май и да проведе преговори там със Зеленски, но това не се получи.

Както той заявява сега, опитите му да посети украински информатори или да ги покани в САЩ са били блокирани от американското посолство в Украйна.

Но след това посланик Йованович беше уволнена от Тръмп със скандал, Джулиани проведе серия срещи с хората, които му трябваха в трети страни - и накрая посети Киев, откъдето се върна щастлив като слон (между другото, слонът е символ на неговата и на Тръмп Републиканска партия).

Сега адвокатът на Тръмп ни залива с разкриващи туитове, раздава интервюта на високо ниво и дори стартира специално телевизионно предаване в три части, където доказва, че ръководството на Демократическата партия е мръсна корупция, а участници в антидържавен заговор са предложили импийчмънта на Тръмп.

Голяма част от казаното от Джулиани тези дни е достойно за отделна статия - разкритията там са наистина силни и ярки.

Може да се говори за това как се опитват да отровят с живак бившия генерален прокурор на Украйна. Шокин е ключов свидетел на Джулиани, защото Байдън, изнудвайки Киев със заем от МВФ, нарежда оставката му след започването на разследване срещу “Бурисма”, благодарение на която синът му получава милиони долари само за присъствието си.

Или как бившият посланик на САЩ в Украйна Мари Йованович лъже под клетва, че уж не пречи на разследването на новия генерален прокурор на Украйна - Юрий Луценко (той е вторият най-важен свидетел на Джулиани), който се заинтересува от кражбата на публични средства чрез “Франклин Темпълтън”, един от чиито инвеститори е влиятелният демократи Адам Шиф, ръководител на разузнавателния комитет и председател на комисията, която реши да започне импийчмънта на Тръмп.

Друг генерален прокурор заслужава внимание - генералният прокурор на Латвия, чиято служба потвърди, че две седмици преди оставката на Шокин той е предупредил Киев за подозрителна сделка в Кипър.

Компанията, получила тези средства, е собственост на олигарха Виктор Пинчук, който е тясно свързан със Сорос. И един от онези, които по-късно получиха част от тези пари, беше Хънтър Байдън.

Така в тази плетеница се появява нашият „зъл гений“ - Сорос. Според Джулиани финансистът застава зад назначаването на четирима посланици в Украйна, включително Йованович, и използва услугите на ФБР, за да предотврати неприятни разследвания за него и Демократическата партия.

Всичко това хармонично се вписва в образа на майстора, но тук Джулиани бие Сорос, всъщност обвинявайки го в банална кражба.

Схемата е следната. Правителството на САЩ предоставя на Украйна финансова помощ - няколко милиарда долара. Разпределението ѝ се извършва в посолството от Йованович. Но парите отиват не за украински проекти, а за организации с нестопанска цел, контролирани от Сорос.

Усетете разликата, както се казва. Това вече не е хитра мрежа от НПО и политици, използвана за легализиране на спекулативните приходи. Това е обичайна кражба на държавни пари с подкупи към правилните хора "на място".

Цялата йезуитска схема с вицепрезиденти, агенти на ФБР и цветни революции само за кражбата на пари от бюджета ли е? Подобно нещо не подхожда на ранга на „член на световното правителство“ и не на „блестящ стратег“. По същия начин се преджобваше в крайните квартали през 90-те години.

„Тези хора са способни да убиват. Те вече убиваха. И те имат медийна защита, каквато дори мафията не е имала ”, потвърждава разпалилият се Джулиани.

На упоритостта на този човек може само да се завиди, но той все пак не е някакъв честен, безстрашен и благороден рицар, не само защото е адвокат на Тръмп.

Смята се, че бившият кмет на Ню Йорк може да има личен интерес в борбата срещу Сорос и компания, а и всъщност това да е борба за газовия пазар на Украйна: уж Сорос контролира главата на "Нафтогаз", а хората от Джулиани искат да продадат американски втечнен газ на Киев през Полша.

Там, където Украйна има пазар на газ, Русия има интерес по подразбиране, но като цяло за Русия няма значение кой от враговете - Сорос или Тръмп - ще има последната дума по този въпрос, тъй като тази дума ще бъде срещу нас.

Има също така съмнение, че в крайна сметка Сорос ще бъде накаран да отговаря или че дори ще бъде притиснат към стената: скандали и мътни схеми го съпътстват от много години насам и той все още се чувства отлично.

Но само няколко интервюта сведоха „господаря на тактическата игра“ и „злия гений“ до примитивен крадец - за това се изисква майсторство.

За подобни щрихи по "портрета на дявола" Джулиани със сигурност ще си спечели аплодисменти. Оказва се, че "принцът на мрака" е много по-земен, предсказуем и прост, отколкото изглеждаше преди и това означава, че той все пак е уязвим.

Превод: В.Сергеев