От началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. руснаците, бягащи от конфликта, от наборна служба или от политиката на президента Владимир Путин, са създали жизнена общност в Сърбия, според интервюта с две дузини имигранти и местни официални лица, съобщава Ройтерс.

Въпреки че броят на руснаците в Сърбия е по-малък от тези, които са избягали в страни като Германия, тяхното присъствие в близо двумилионния Белград се усеща осезаемо. В сръбската столица се появиха руски клубове, детски градини и медицински кабинети.

Руснаците купуват храна от руски магазини. Руски групи, певци и комедианти се изявяват в руски клубове, а руски художници показват работите си в галерии, притежавани от Русия.

Най-малко 30 хиляди руснаци са потърсили спокойствие в Сърбия от началото на войната с Украйна през февруари 2022 година. До средата на 2023 година те са се регистрирали за временно пребиваване. По време на този наплив руснаците са създали 11 081 бизнеса в различни сектори, от интернет базирани услуги до хотелиерство и спортни училища, според бизнес регистъра на Сърбия.

Руската общност в Сърбия е толкова голяма, че на практика е самодостатъчна.

Виктор - 42-годишен ветеринарен лекар от Санкт Петербург, е избягал от руската мобилизация през есента на 2022 г. Сега работи като техник в Белград, поради липса на необходимата квалификация за практика в Сърбия. По думите му той обслужва само руснаци.

“Ремонтирам ВиК, електроинсталации, прозорци и дори правя мебели. Всъщност нямам нужда от сръбски клиенти“, казва Виктор за Ройтерс, пожелавайки анонимност от страх за безопасността на семейството си в Русия.

Отношенията между Сърбия и Русия датират от векове и остават приятелски и до днес, въпреки че Сърбия има аспирации за присъединяване към Европейския съюз, който осъжда инвазията на Русия в Украйна.

След Първата световна война хиляди така наречени бели руснаци бягат от комунистите по време на гражданската война в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци.

Все пак мнозина от пристигналите в Сърбия руснаци не правят опит да се интегрират в сръбското общество, а вместо това предпочитат да се вкопчат в една своеобразна мини Русия в западната ни съседка. По ирония на съдбата много сърби подкрепят Путин и не споделят възгледите на избягалите от режима руснаци.

“Зовът на руската култура“ е твърде силен за руските емигранти от първо поколение, дори за тези, които искат да се впишат в обществото, в което са се озовали, независимо дали е сръбско или западно“, каза базираният в Белград политолог Александър Джокич, цитиран от Ройтерс.