Назначаването на Ричард Холбрук за специален емисар за Афганистан и Пакистан беше ясен сигнал, но не в смисъла, в който бе възприет от повечето наблюдатели. За анализ в седмичника Дер Фрайтаг на Вили Вилмер, депутат от ХДС, информира Дойче веле.
Като имаме предвид посредническите мисии на Холбрук по време на югославските войни през 90-те години, можем с пълно право да заявим: там, където е Холбрук, има война. При цялата оправдана неприязън срещу предшественика на Обама Джордж Буш много бързо забравихме един основен факт: настъплението на американската глобална политика започна при управлението на президента Бил Клинтън и бе координирано от неговата външна министърка Мадлийн Олбрайт и не на последно място от Ричард Холбрук. Първоначално Буш обмисляше дори отдръпване от курса на предшественика си - докато след 11 септември 2001 г. завъртя кормилото в обратната посока и то докрай.
Нов емисар - изпитани методи

Какво може да се очаква от изпращането на афганистанския фронт на един дипломат от ерата на Клинтън? Във всеки случай трябва да бъдем подготвени за изненади, а те ще настъпят най-късно в момента, когато видим Холбрук в компанията на талибани - също както на времето го виждахме на една маса с хората от Армията за освобождение на Косово (АОК).
Впрочем методите, с които Вашингтон си служеше по време на югославските войни, все още са актуални. Това се отнася и за стратегическата концепция, дефинираща НАТО като апарат за глобална интервенция. Решението за възприемане на новата стратегия и за третиране на международното право като мъртво псе бе взето тихомълком и през главите на парламентите през септември 1998 г. В духа на тази концепция един месец по-късно бе постигнато споразумение с Белград за примирие в Косово, при което бе изрично заявено: ако споразумението бъде нарушено, ще последват въздушни бомбардировки. На 24 март 1999 г. започна прилагането на тази клауза.
Запитан в Съвета на НАТО за това тълкуване на договора, Холбрук отвърнал, че това бил "единственият начин за потягане на редиците на съюзниците". Последиците са известни. Те включват и факта, че в Косово са били изпратени специални израелски части, които се погрижили труповете на бойци от АОК, убити уж от югославската армия, да бъдат изложени пред обществеността в Тел Авив.
Фарсът с преговорите от Рамбуйе в началото на 1999 г. бе просто камуфлаж, за да се спечели европейското обществено мнение за това, което Белият дом искаше още от самото начало: да се използва конфликтът между сърби и албанци в Косово, за да се изглади грешката на генерал Айзенхауър от 1944 г. и американски войски да стъпят най-сетне на Балканите. На този фон трудно може да се оспорва, че в лицето на своя емисар Холбрук президентът Обама подготвя терена за евентуалното разширяване на бойното поле от Афганистан в Пакистан. /БЛИЦ