Олег Гвимотинов е на 12 години, когато учи компютърно програмиране в СССР и не се обезсърчава от липсата на практическа работа с компютри.

Той е очарован от умните машинки и с група приятели обикалят от врата, на врата в търсене на някой, който да им даде шанс. Това се случва в началото на 80-те, има компютърни терминали в университетите и на работните места, но не и в училищата и малко хора са готови да търпят деца да се мотаят наоколо.

Гвимотинов и приятелите му все пак успяват да намерят поддръжници, които са достатъчно отзивчиви, за да им позволят да изпробват мощните компютри, много от които са „клонирани“ американски.

Началото на нещо специално

Може и да не са го осъзнавали по онова време, но тромавите клавиатури и огромните монитори са началото на нещо специално, първите възли на вътрешния интернет, за които има надежда да стимулират силно съветската икономика.

В продължение на години група изследователи убеждават държавни служители да свържат хиляди машини в компютърна мрежа в целия СССР. По този начин те биха могли да се свържат и със зараждащата се мрежа в Европа и САЩ, която в крайна сметка прераства в днешния Интернет.

„Тук говорим за Интернет -1.0. Това трябваше да бъде децентрализирана йерархична компютърна мрежа с обмен на информация в реално време, която да управлява икономиката“, казва пред BBC Бен Питърс, изследовател в Университета в Оклахома и автор на книгата „Как да не свързваме нацията: неудобната история на съветския интернет“.

Военна мрежа

Съветският проект, известен като OGAS, никога не е завършен, пише "Труд". Той е плод на въображението на Виктор Глушков, един от основателите на кибернетиката, вдъхновен от работата на ранния мрежов ентусиаст Анатоли Китов.

Още през 1959 г. Китов пръв мечтае за компютърно свързване на СССР. За него е направен документален филм "Интернетския полковник", достъпен онлайн, с начална сцена, която повече напомня на Джеймс Бонд.

От момента, в който Китов изпраща писмо с подобно предложение на Никита Хрушчов, става ясно, че изграждането на такава система под земята няма да е лесно. Но само част от предизвикателствата са от технологично естество.

„Нека си признаем, СССР имаше функционираща компютърна мрежа през целия този период, това беше военната мрежа“, казва Питърс.

Система, която би била от полза за цивилните, и която би могла да повлияе на икономиката? Това вече е нещо друго.

Виктор Глушков започва работа в OGAS в началото на 60-те години. До 1970 г. той разработва подробно предложението, което изпраща на държавните мъже.

Но когато се стига до обсъждане по върховете на комунистическата партия, финансовият министър обявява, че е против. Той обяснява, че компютрите вече се използват за включване и изключване на осветлението дори в кокошарниците, и  няма нужда да се свързват в мрежа.

Скъп проект

Носят се слухове, че финансовият министър всъщност се притеснява как OGAS ще се отрази на баланса на силите между неговото министерство и Централната статистическа агенция. Затова предложението на Глушков е отхвърлено, въпреки подкрепата на някои официални лица.

Идеята му обаче продължава да набира сила през следващите 12 години. Няколко града са свързани с малки локални мрежи и години по-късно Гвимотинов открива компютър в университета в Новосибирск, който е директно свързан с Москва, на 3000 километра.

Според някои оценки пълното изпълнение на проекта OGAS може да струва 20 милиарда рубли, днес около 100 милиарда щатски долара. И че 300 000 работници ще са нужни за изграждането му.

Ето защо съветският интернет никога не е изграден.

Владимир Китов, син на Анатолий Китов, е пряк свидетел на тези събития. През 70-те и 80-те години той прави военен софтуер, използван за управление на огромни танкови фабрики.

Владимир все още вярва, че OGAS е могъл значително да помогне за възхода на икономиката на СССР. Той посочва ползите, които би донесла подобна мрежа.

„Звучеше наистина вълнуващо, да речем повишаване на ефективността чрез по-малко хора, които поддържат рутинни изчисления с по-голяма точност. С по-добри и по-лесно достъпни данни, икономиката може да работи много по-ефективно.“

Нужда от промяна

Владимир Китов обяснява, че съветската система като цяло е много негъвкава.

„Има план и не можете да направите нищо извън него. Правеха само кафяви и черни обувки, магазините бяха пълни с тях и никой не ги харесваше.

До 80-те години необходимостта от обрат стана спешна. Програмата за реформи на Михаил Горбачов се опита да разреши някои от най-дълбоките проблеми на СССР.

Но не можеше ли OGAS да направи това? Една от основните пречки беше смъртта на Глушков, архитекта на системата, през 1982 г. на 58-годишна възраст след дълго боледуване“, обяснява Китов.

Въпреки това през 80-те години идеята се обсъжда в медиите и в училищата, където студенти и ученици като Гвимотинов поглъщат всичко и след време продължават там, където Глушков спира.

Един от тях е Михаил Ботвиник, гросмайстор по шах и компютърен специалист. Той експериментира с ранни шахматни програми и се опитва да разработи софтуер, който да имитира мисленето на гросмайсторите.

В последствие използват неговите алгоритми, за да планират графика за ремонт на съветските електроцентрали.

Когато СССР се разпада през 90-те, Ботвиник вече е на 80-те, но се опитва да заинтересува Борис Елцин от идеята за компютърна мрежа, която да спаси икономиката. За жалост и той не успява.

Само няколко години по-късно световната мрежа, изградена на базата на интернет, израснал от американската Arpanet, се превръща в световна сензация.