В ход, който вероятно ще зарадва най-големия им спонсор, авиокомпаниите Delta, JetBlue, Virgin Atlantic и Alaska Airlines вече позволяват на мъжете стюарди да носят рокля, съобщи Wall Street Journal (WSJ), пишe изданието The American Conservative, цитирано от Труд.

Стюардите също могат да носят и мъжка униформа, а не женска, при условие, поне в случая на Delta, че стюардите и стюардесите носят „правилно съчетани дрехи и аксесоари“.

И абсолютно никой не е изненадан. Американският съюз за граждански свободи убеждаваше компанията Alaska Airlines да премахне дрескодовете за стюардите, обвързани с пола, в продължение на две години, знаейки, че щом някой от по-малките авиопревозвачи клекне и по-големите ще трябва да направят своите отстъпки.

Не остана много от попкултурата, което да остане недокоснато от събудената джендър идеология, а авиокомпаниите отдавна са начело на движението на ЛГБТ. Но разсъжденията на г-н Тайлър Къри пред WSJ, че носенето на рокля „го кара да се чувства по-уверен“, че го кара да стои по-изправен, трябва да ни накара да спрем с това.

Това, което се случва тук, надхвърля корпоративните стимули и трябва да събуди капитала. Мъжете избират да носят рокли и да се идентифицират като жени поради различни причини, и не на последно място от сериозно психично заболяване; но това, което те разкриват, когато лравят това, е нещо, с което дори консерваторите се боят да се съобразят и това е присъщата джендърска природа на реалността. Това е една реалност, която е по-дълбока от биологичния пол.

Трудно е да си представим по-добър микрокосмос за трансджендърското движение от това, което се случва със стюардесата. През 1971 г. компанията Southwest Airlines прави своя запомнящ се дебют със своите хостеси в ярко оранжеви горещи панталони и бели ботуши, и се нарече „любовната авиокомпания“. Подтекстът беше присъщо сексуален, но униформите, макар и предизвикващи възбуждащи представи, не бяха безвкусни.

С края на това, което сега наричаме златната ера на въздушния транспорт, през 1970-те и 1980-те години пътуването със самолет все още означаваше, наред с други неща, че пътникът ще бъде придружен и обслужен от едно добре облечена жена.

Стюардесата беше повече от горещо тяло, което раздаваше фъстъци и тя беше бляскавата икона на стила и дори феминистката история на успеха, представляваща свободата в традиционните сексуални нрави. И тя беше изключително успешна. Както се оказа, пътниците харесваха да бъдат обслужвани от красиви жени. И това все още се прави в филмите и телевизионни предавания, които са написани с погледа на влюбените от Pan Am.

52 години по-късно, в скучните си сиви панталони и полото, днешният външен вид на стюардесите от компанията Southwest е съвсем малко по-добър от късите панталони в цвят каки и белите чорапи от началото на 2000-те години - ерата на унисекс модата, която ни върна към безформеното офис облекло, което се търсеше от авиокомпаниите за да се премахне на сексизма на работното място, където мъжете и жените все повече се смесваха.

Изведнъж от де факто една женска работа, ролята на стюардесата започва бавно да включва и повече мъже, след като през 1971 г. едно съдебно дело постановява, че компанията Pan American World Airways не може да дискриминира мъжете при наемането им на работа.

И все още усещаме ефекта на това днес. Безформеността включваше както така наречената „секси стюардеса“, така и секси стюарда, който я придружаваше с елегантните си костюми и това не само, си беше секси, но тя беше разпознаваема като жена. Докато той изглеждаше донякъде небрежен. През 2001 г. мъжките и женските костюми на Delta бяха практически неразличими един от друг. И двете бяха грозни.

Подобна андрогенност е олицетворение на егалитаризма. Всъщност много авиокомпании, които отказаха да позволят на мъжете стюарди да носят рокли, вместо това избраха нещо като „унисекс“ точно поради тази причина. И това е далеч от решението на проблема с мъжете дали да си слагат червило и подобни подходи може да са по-лоши, тъй като те се преструват последователно, че пола не съществува и че е несъществен, ако съществува.

Знаем, разбира се, че пола е изключително значим. И красотата по своята същност е свързана с пола, и се намира в мъжествеността и женствеността като такива, а не в безформените костюми и белите чорапи.

И мъжете в рокли също знаят това. И те копнеят да бъдат възприемани като красиви; затова си играят да се обличат така.
И въображението ни все още е пленено от привлекателната стюардеса, но нашата политика ни казва, че не ни е позволено да се наслаждаваме на подобни неща или поне не без тежка доза на сексистка вина.

Така че вместо дългокраки жени в горещи панталони, ние получаваме г-н Тайлър Къри, един здрав и добре изглеждащ бял мъж, в тясна рокля и с шалче за врата, включително и с печата на дъгата. Изданието WSJ ни съобщава, че пътниците са казвали на Къри, „изглеждаш страхотно“ и „се чудят как успява да ходи на токчета толкова дълго“.

„Удивително“ е една добра дума, за да ни каже какво не е красиво. Мъж в женска рокля, независимо какво прави с косата, лицето и раменете си, все още си е мъж в женска рокля. Но тези, които не изпитват морска болест при тази гледка, ще трябва да принудят очите си да нарекат нещо, което не е, и могат да бъдат излъгани като медитират върху формата на жената, която само облеклото внушава или желае да ни внуши.

Има нещо което ни влече към роклята, което нашето око отчаяно иска да си ни представи и това са парчета красота, и силуета, създаден да радва окото. С други думи, все пак някакъв призрак на женската красота остава в роклята, въпреки че женското тяло и душа са напълно заменени. Този призрак е това, което дава на Къри увереност там, където скъпарската андрогенна униформа никога не би могла.

Когато авиокомпанията Pan Am се опита да защити решението си да не наема мъже стюарди, LA Times съобщи, че тя е твърдяла, че „от една страна, истинските мъже ще се окажат твърде мъжествени, за да осигурят грижовната, майчинска същност на стюардесите.

И от друга страна, мъжете, които биха могли да изпъкнат в работата си, биха били женствени и следователно да са неприемливи. И окръжният съд във Флорида всъщност се съгласи с тях, както и много журналисти от вестниците по онова време, които се заядоха с идеята за „мъжа стюардеса“.

Pan Am може да са се досетили за нещо. Във всеки случай, пътниците на тази авиокомпания не бяха. И ние не сме извадили жената от ролята на стюардеса, за поставим току-що един мъж на нейното място.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук