The National Interest публикува материал за стратегическия свръхзвуков бомбардировач на СССР, на който никога не е било предопределено да лети във въздуха, въпреки амбициозността и привлекателните обявени характеристики.

Съветските разработчици започват работа по проекта М-70 през 1955г. Бъдещият бомбардировач е много необичаен дори за онова време - предполагаше се, че нововъведението ще се превърне в свръхзвукова амфибия, носеща ядрени оръжия, ракети и конвенционални бомби, пише "Поглед инфо".

Според американски журналисти М-70 е способен не само да извършва ядрени атаки, но и да атакува вражески кораби, както и да открива цели за съветските подводници.

Обликът на бомбардировача

Предполагаше се, че чедото на съветските конструктори ще може да достига скорост един или два пъти тази на звука и да нанася удар от височина около 21 километра. Но разработката така и не бе завършена и в паметта на самолета остават единствено няколко снимки на модела.

Според репортерите, М-70 би бил „изящен, приличащ на игла самолет с два двигателя на крилата и още два на опашката“. Докато е на вода, той може да разчита на ски, които започват от носа на самолета, както и на крило, което да бъде разположено под фюзелажа.

Кръст на амфибията

Екипажът на бомбардировача, който така и никога не е изграден, трябва да се състои от трима души. Освен това е известно, че специално за М-70 е било планирано да се създадат подводници-цистерни, способни да го зареждат с гориво. Но развитието на самолетите и подводниците-цистерни спира.

Ръководството на СССР стига до извода, че аеродинамичните характеристики на бомбардировач-амфибия никога не могат да се сравняват с неговите наземни колеги. Създаването на междуконтинентални балистични ракети, които бяха много по-бързи от най-модерните самолети, също играе роля.

Историята помни много на брой и доста интересни проекти, които никога не са били осъществени.

Превод: В.Сергеев