Разработката от Съветския съюз на реактивния изтребител МиГ-25 - най-бързият в света до днес - уплаши НАТО и САЩ, защото според тях този самолет, въпреки приликите си с „товарен фургон“, имаше свръхманевреност и висок оперативен таван, пише We Are The Mighty.

Независимо от това, според портала, в действителност МиГ не е бил толкова опасен, тъй като е бил предназначен предимно за прихващане на свръхбързите американски бомбардировачи - с които САЩ са имали осезаеми проблеми, пише "Поглед инфо".

Най-бързият реактивен самолет в света? Лесно е: повечето хора знаят, че става въпрос за разузнавача SR-71 - толкова бърз, че може да изпревари ракетите.

Какво ще кажете обаче за най-бързия изтребител? Факт е, че когато Съветският съюз създаде изтребителя за преследване на SR-71, той се оказа толкова бърз, че все още заема първо място по този параметър в своята категория.

Въпреки това той все още е на въоръжение, пише We Are The Mighty.

В сравнение с колегите си от четвърто и пето поколение, ъгловатият МиГ-25 изглежда неловко. Неговият по-младежки и елегантен роднина, МиГ-29, хищните F-35 и F-22 и дори Су-57 - всички те изглеждат много по-добре на плакатите, отколкото той. В сравнение с тях МиГ-25 според портала изглежда по-скоро като "товарен фургон".

Този „фургон“ обаче може да се ускори до скорост, която е с над 60% по-висока от тази на опонентите му.

Историята на МиГ-25 е твърде проста. Когато СССР за първи път научи за SR-71, той разбра, че от разработването на разузнавателен самолет, който може да лети три пъти по-бързо от звука до бомбардировач, ще бъде голяма крачка, но не невъзможна. Вследствие на това Москва чакаше американски бомбардировачи, които могат да изпреварят ракетите с наземно базиране.

Въпреки че Съветският съюз осъзна, че е малко вероятно да успее да създаде изтребител, който да може да догони разузнавача, може да се предположи, че новата машина може да лети по-бързо от бомбардировача поради по-голямото му тегло.

В същото време Съветският съюз нямаше възможността да създаде тяло, толкова леко, колкото SR-71, така че Москва тръгна по друг път, реши да компенсира този недостатък с невероятно мощни двигатели. Това стана възможно и благодарение на екип от едни от най-добрите конструктори на двигатели в света, които работеха в Конструкторското бюро на Микоян и Гуревич.

В резултат инженерите стигнаха до двумоторен дизайн, благодарение на който МиГ-25 можеше да ускори до скорост от 2.8 Маха в работен режим и до скорост от 3.2 Маха, ако пилотите са готови да рискуват двигателите. Самолетът бързо постави рекорди за скорост, достигане на скорост и изкачване на тавана на полета сред изтребителите.

„И това уплаши САЩ и останалата част от НАТО. МиГ-25 беше не само невероятно бърз и се отличаваше с голяма мощност, но конструкцията му говори за неговата свръхманевреност - качеството, към което Западът само се стремеше.”, отбелязва We Are The Mighty.

Но общата картина обаче променяха две обстоятелства. На първо място, МиГ се оказа самолет без мисия. Второто обстоятелство всъщност уби страха от вражески пилоти пред тази бойна машина.

Работата е там, че катастрофата на прототипа на свръхскоростния бомбардировач XB-70 Valkyrie на стойност $500 млн доведе до затварянето на програмата за развитие на този самолет.

В резултат на това вероятността от среща на МиГ-25 със свръхзвуков бомбардировач, който може да се ускори до 3 Маха, стана изключително призрачна. Това от своя страна означаваше, че съветските стратези трябва да преминат към решаване на проблема с превземането на въздушното господство.

Нещо повече, през 1976 г. в Япония дезертира съветски пилот, който седеше на щурвала именно на МиГ-25. В резултат на това предателство НАТО разбра, че тази машина е напълно неподходяща за завладяване на въздушното господство.

Когато американските инженери разглобиха МиГ до винтчетата и го тестваха, те разбраха, че въпреки факта, че съветският изтребител почти винаги ще има превъзходство по скорост и надморска височина, той няма да може да го използва.

Работата е там, че самолетът не е имал система за откриване и унищожаване на цели в долната полусфера. Това означава, че МиГът е трябвало да слиза от височина, за да влезе в битка със самолетите на противника.

Бидейки на същата височина като врага, той се превръща в лесна мишена. Въпреки огромната скорост, МиГ-25 на практика не се отличаваше с висока маневреност и трудно можеше да избегне ракета или успешно да проведе въздушна битка на близко разстояние.

Независимо от това, МиГ-25 остана на въоръжение в постсъветска Русия и все още е най-бързият изтребител в света, имащ способността да се издига с целия си боен товар до такива височини, че от лицето на пилотите започват да кипят сълзи. „Всичко това обаче става маловажно, тъй като просто няма кой да се бие с МиГа“, обобщава We Are The Mighty.