Уошингтън Пост разкри какво става с някои войници на Съединените щати, които са оцелели иранския ракетен удар срещу американските военни бази в Ирак в ранните часове на 8 януари, 2020 година, в отмъщение за убийството на генерал касем Сюлеймани от правителството на Америка.

Много американски войници все още не могат да се справят с психологическите отклонения и проблеми, които са произтекли от иранския удар в тази нощ.

Една година по-късно, "те все още се справят с тях".

Голям брой от оцелелите войници са описали личните си опити във военновъздушната база Айн ал Асад в провиниция Ал Анбар в западен Ирак, която Иран удари с ракетен удар с далекобойни ракети.

Убийството на високопоставения ирански генерал в ранните часове на 3 януари въвлече Съединените щати и Иран в конфликт, който едвам се размина с война.

Ирански представители подчертаха, че ракетният удар е "просто част от отмъщението", което са планирали в отговор на престъплението, извършено от Съединените щати.

Изправяйки се пред сериозна международна отбранителна криза при президенството си, Доналд Тръмп изведнъж обърна поведението си наобратно:

"Всичко е наред", заяви той часове след атаката.

"Американските войници са се довлекли от един бункер до следващия, преминавайки през унищожения и разруха, както и 30-футови кратери и петна от разлято дизелово гориво. Бараж от балистични ракети за кратко е повалил някои от тях в безсъзнание, а други са припаднали малко по-късно", заявиха от Уошингтън Пост.

"Иран използва оръжия, които са дълги около 40 фута и носят 1600 паунда експлозиви - по-мощни от всяко оръжие, което е изстрелвано от американци от последното едно поколение насам", добавят от Уошингтън пост.

Освен това те казват:

"Но около 110 оцелели в крайна сметка бяха диагностицирани с травматични мозъчни наранявания, като някои от тях изискваха хоспитализация и интензивна терапия във военно-медицинския център Уолтър Рийд близо до Вашингтон."

"Военните разкриха, че е имало ранени след удара, казвайхи, че това, което е обявил Тръмп по-рано, а именно, че няма, е на базата на най-добрата информация, с която Пентагонът е разполагал в дадения момент", пишат още те.

Един от войниците, които са интервюирани е майор Алън Томпсън. Той казва:

"Имах проблем и се мъчих дълго след като абсорбирах гигантски ударни вълни от няколко експлозии, включително една, която пропусна бункера ми на около 60 фута", спомня си той.

"Все още имам неспокойство и проблеми. Все още имам повтарящи се кошмари на удар - само на шума на идващите ракети", добавя военният.
Джонсън и още 28 други американски военни са ранени сериозно и получават "Пурпурно сърце" заради случилото се при операцията, която Иран кръсти "Мъченик Сюлеймани".

Нападението остави някои с чувства на страх и безпомощност. Оцелелите все още се будят нощно време и продължават да са тревожни една година по-късно, но и неглижирани покрай коронавирусната пандемия, националния диалог за расовите въпроси и едни от най-оспорваните избори в американската история, казват от американското издание.

Друг американски войник, който е интервюиран е подполковник Джонатан Джордън, оперативният офицер за ВВС, който е бил на мястото в базата.

"Не мога да си представя, че някой се е измъкнал от това без някакви ефекти, психологически или емоционални, защото събитието беше много травматично", казва той.

"аз и моят командир, подполковник Стейси Колмън изготвихме план. Половината от 160-те летци, които командваме можеха да напуснат на борда на Ц-130 с мен начело, реши тя. Другата половина щяха да останат с Колмън в бункерите. Очаквахме едно тотално разрушение към този момент."

Вестникът също така казва:

"Военновъздушният старши сержант Ноал Ярнс се прикрива в укрепена сграда, казвайки на пилотите под своята команда да донесат противогазите си, за всеки случай. Джонсън, работейки с войници на другата страна на базата ал-Асад, решава да запише видеосъобщение. Той иска да остави последни думи след себе си."