В последните години на XIX и в началото на XX в., по времето на колониализма, в Европа и САЩ в зоопарковете е било също толкова вероятно да видите животни, колкото и хора.

Там „белите“ семейства са можели да видят специфични индивиди, докарани от непознати и далечни страни и оковани в клетки, за да впечатляват  посетителите с „ежедневния“ си начин на живот.

Представители на коренното население на Африка, Азия и Южна и Северна Америка

били най-често хората в зоопарковете. След като били откъсвани от домовете си и пренасяни през океана, тези „индивиди“ били поставяни в изкуствена среда, наподобяваща естествения им „хабитат“, но разбира се зад решетки, а понякога дори зад тел, по която тече високо напрежение.

Някои от зоопарковете притежавали екстрата, посетителите да влязат в клетката и да видят отблизо как живее „другата част“.

Хора от Чили, представители на коренното население она или селкнам, на път към Европа, за да бъдат вкарани в човешки зоопаркове, 1899 г.
Хора от Чили, представители на коренното население она или селкнам, на път към Европа, за да бъдат вкарани в човешки зоопаркове, 1899 г.Източник: Rarehistoricalphotos

„Ежедневният“ начин на живот в „естествената“ среда на хората в клетките, разбира се, били почти напълно инсценирани – церемониални танци, странни ритуали, всичко, което да представи „екземплярите“ по по-привлекателен начин.

Съществувала и опцията, посетителите да изберат дали да гледат сватба, избиране на нов лидер или ритуал за плодородие например.

Някои от хората оставали в зоопаркове до края на живота си,

а други били закупувани, за да бъдат представяни на панаири или в циркови представления за чудаци.

Източник: Rarehistoricalphotos

В случая на човешките зоопаркове странен е мотивът –

хора да бъдат откъснати от домовете си, за да впечатляват други хора със своята различна култура.

Често "индивидите" в клетките били избирани заради различните им тела. Мнозина са показвани чисто голи и са използвани за медицински експерименти, с които да се докаже, че техните различия са признак за човешка примитивност.

 

Някои от хората дори са представяни като липсващото звено в еволюцията – индивид посредата между маймуната и белия човек. Точно този тип разсъждения водят и до масовизацията на практиката.

Източник: Rarehistoricalphotos

Самите хора в клетките често са нямали представа какво значат за посетителите – виждали са просто бели лица с вперени погледи на съжаление и отвращение.

Този свят на дехуманизация и разделение не е бил толкова отдавна, след като някои от човешките зоопаркове съществуват и през XX в. Днес за щастие са ни останали само снимките и спомените от този свят.

Източник: Vesti.bg.