В момента в света 71 милиона души страдат от хепатит C. Статистиката сочи, че около 80% не са диагностицирани, тъй като само при 10-15% от болните инфекцията протича остро, при останалите заболяването хронифицира. Поради липсата на симптоматика и на профилактика малка част от пациентите биват навременно диагностицирани. „Вирусните хепатити са сериозни социални заболявания, ракът на черния дроб е тясно свързан с тези инфекции. 70% от българите с хепатит С са изкарали и хепатит А, без да разберат, че са били болни. Хората, инфектирани с хепатит С, са около 100 000 за нашата страна. Ако не се лекуват, и то навреме, болестта може да доведе до тежка чернодробна недостатъчност. Около 840 души умират всяка година от хепатит С и причинените от него усложнения. Затова е важна навременната диагностика. Трябва да се знае, че хепатит С и вирусен хепатит B са основните фактори за рака на черния дроб. Имунизирани като деца, 25-годишните вече нямат имунитет срещу заразата хепатит. Приблизително 100 000 българи са болни от хепатит C, но не знаят това и не се лекуват”, коментира за в. „Доктор” известният български гастроентеролог проф. д-р Красимир Антонов, началник на отделение „Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация” към болница „Св. Иван Рилски” в София.
 
- Проф. Антонов, какво представлява хепатит С и как дреме с години в организма ни?
- Хепатит С е болестта с най-кратка история в историята на медицината. Тя има само 25-годишна история. Вирусът на хепатит С е открит през 1989 г. Интригата продължи до 2014 г., когато стана възможно тази болест да бъде излекувана в почти 100% от случаите за много кратко време. За тези 25 години се разбра, че вирусът на хепатит С не е само един, а е цяло семейство от вируси, но с различни генотипове, повлияващи се различно от многото видове лечение.
Хепатит С може да живее в организма ни десетки години без нито един симптом. Атакува главно черния дроб, но се отличава със свойството да поразява и други органи. Може да засегне бъбреците, щитовидната жлеза, панкреаса и дори мозъчната кора, усложнявайки нелекото състояние на пациентите с други тежки диагнози. Заразата се предава изключително и само по кръвен път - не става с целувки или по битов път, както е при хепатит В.
Изследвания в САЩ показват, че основната рискова група за разпространение на хепатит С там са венозните наркомани заради употребата на общи спринцовки. Но в България статистиката показва друго. Основната част от болните - приблизително 100 000 души - са представители на възрастното население, над 50 г., при които заразяването е станало преди 20-30 г., когато здравните услуги са били на друго ниво. Обикновено „виновна” е някаква медицинска интервенция - кръвопреливане или операция, или стоматологично лечение. При младите пациенти инфекцията действително се предава при употребата на наркотици, но те не са основният контингент от българските пациенти.
От началото на тази година всички пациенти у нас с хепатит С получават безусловно, без никакви ограничения,
 
най-доброто лечение на заболяването
 
Можем да се гордеем с резултатите, които страната ни постигна през последните години в лечението на хепатит С. От 2016 г. у нас вече се прилагат най-съвременните безинтерферонови режими, чиято успеваемост е близо 100%.

- Как се предава хепатит В?
- Както всички хепатитни вируси, В-инфекцията атакува черния дроб и може да хронифицира до степен, че да предизвика цироза. Способен е да провокира и рак на черния дроб, което го прави изключително опасен. Известно е, че около 300 млн. души в глобален план са инфектирани с вируса на хепатит В, а приблизително 2.5 млрд. са се срещали през живота си с него.
Хепатит В се предава основно по полов път, но може да се разпространява също по кръвен и битов начин. Живее в слюнката, семенната течност, влагалищния секрет, кръвта, потта, а понякога се открива дори в изпражненията. Това означава, че може да зарази много хора едновременно, затова населението по цял се предпазва от вируса чрез имунизации. В България от 1992 г. на новородените задължително се поставя ваксина, в резултат на което острите случаи на инфекции с този вирус във възрастовата група до 25 г. рязко намаля. Сега имаме пикове на остър хепатит В сред по-възрастното население, защото не е било обхванато от ваксинация.



Данните за България сочат, че за последните 10 г. заболеваемостта у нас е около 150 000 – 200 000 души. За специалистите това е знак, че всички, които не са били имунизирани като деца, е добре да си поставят ваксина и в зряла възраст, и ако човек работи в рискова среда или пътува много по света, е добре да се реимунизира.

В момента медикаментите за лечение не могат да унищожат вируса напълно, но са в състояние да блокират размножаването му, че той да не може да се открие в кръвта. По този начин болните не могат да заразяват други хора.
В момента се разработват четири нови медикамента срещу хепатит В. Бъдещата терапия ще е под формата на комбинация от препарати, които ще блокират вируса на няколко нива или пък ще пречат на вируса да влиза в чернодробните клетки.

- Като че ли забравяме за хепатит D, а се оказва, че той съвсем не е безобиден?
- Инфекцията от хепатит D никак не е безобидна. Вирусът много прилича на растителните, идва от тютюна и доматите. За негова родина се смята Южна Америка, но се среща и в България. Атакува само хора, които вече са инфектирани с хепатит B, и изчезва от само себе си, ако попадне в среда без наличието на B-инфекцията. 

За съжаление хепатит D е най-тежкият от всички хепатитни вируси, защото има свойството директно да уврежда черния дроб за разлика от хепатит B, където имаме хора с много високо ниво на вируса без болест, защото имунната система не го разпознава. В рамките само на шест месеца до една година черният дроб може напълно да бъде „изяден” от вируса. В резултат на това част от пациентите, при които състоянието се открива късно, умират в рамките на няколко години.

В България тип D се открива в около 6% от хората с B-инфекция. Те се лекуват само с интерферон, тъй като няма друга одобрена терапия. При част от пациентите тя успява да потисне инфекцията така, че в рамките на 5-10 г. черният дроб да се стабилизира.

- С „болестта на мръсните ръце”, позната като хепатит А, като че ли най-лесно се заразяваме...
- Това е типична стомашно-чревна инфекция, известна с лекото си протичане. Почти всички боледуващи от вирусен хепатит А оздравяват и се възстановяват напълно в рамките на 2 до 8 седмици. В малък процент от случаите болестта може да продължи до 6 месеца или симптомите й да се появяват и изчезват в рамките на 9 месеца. Само в 1% от случаите, при малки деца или възрастни в тежко състояние, хепатит А може да причини остра чернодробна недостатъчност, кома и смърт.



Инфекцията обикновено се предава чрез заразена вода или храна. Затова рискови за разпространението й са всички бедствия - земетресения и наводнения, при които е нисък санитарният контрол. Епидемия от хепатит А може да пламне както при липсата на вода за хигиенни нужди, така и в резултат на наводнения, когато заразата може да се разнася от стичащите се навсякъде мътни потоци. 

Източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. Ето защо често се открива и в селскостопанска продукция, поливана с фекални води. Затова всички плодове и зеленчуци трябва да се измиват добре, а ръцете да се мият преди всяко хранене.

Добрата новина е, че вирусът на хепатит А може напълно да се изчисти от организма, а веднъж изкарал инфекцията, човек не може да се зарази повторно, защото изгражда доживотен имунитет.
 
 
Люба МОМЧИЛОВА, в. "ДОКТОР"