Медиите се надпреварват в желанието си да предадат колкото се може по-черни краски на епидемичната обстановка. Бройките на заразените се покачват мълниеносно. Лутаме се между противоречива информация и се хващаме за думи, които да отговарят на нашите очаквания. Гошо е изкарал вируса на крака, а братовчед му е в много тежко състояние. Защо? Надяваме се на нас да ни се размине или очакваме най-лошото. Освен всичко друго, ни се струва ни, че една своеобразна лудост витае из въздуха, сякаш е страничен ефект от самия вирус.

Напоследък забелязвам, че дори и онези, които отричат реалността на вируса и бягат от всякакви новини, дори и най-спокойните, дори и най-„трезвите“ и неподаващи се на „лошите вести“ са някак по-раздразнителни, по-сприхави, с по-изострени сетива. Едва ли има човек, който поне веднъж на ден да не е помислил за вируса. Все пак колкото и да ни се иска да запазим спокойствие и здрав разум, едно тънко гласче у нас настойчиво се обажда и замъглява трезвата ни преценка. Може би това е напълно нормално. Нали именно страхът неведнъж ни е спасявал? Нали именно страхът е проява на собствения ни инстинкт за оцеляване? Нали именно страхът за близките ни доказва привързаността и грижата ни към тях? Нали именно страхът ни кара да сме по-внимателни и по-отговорни към себе си и околните? Нали именно страхът доказва, че сме човешки същества, които обичат и ценят живота си.  

През 1998 година излезе един великолепен филм с участието на Шарън Стоун, Самюел Джаксън и Дъстин Хофман по книгата на Майкъл Крайтън „Сфера“. Та, ако си спомняте, в този филм на дъното на океана се изследва тайнствена извънземна сфера, която може да материализира мислите на околните. Това означава, разбира се, че може да сбъдва всяко едно желание. Оказва се, обаче, че вместо желания, сферата материализира най-големите страхове, просто защото те са по-силни от желанията.

Неслучайно възрастните хора казват, че „на страха очите са най-големи“ и че „няма нищо по-страшно от собственото ни въображение“. Самата аз, колкото и да считам себе си за разумен човек, всеки път, щом се разболеят децата ми, дори от най-незначителна настинка, изпадам в безкрайни притеснения и тревоги (както по всяка вероятност - всяка друга майка). Затова една от  молитвите, които отправям, е да бъда спасена от собствените си мисли, защото дълбоко в себе си вярвам, че те са по-страшни от действителната ситуация. А моя близка приятелка, която считам за изключително трезвомислещ човек, ми сподели, че при съвсем слаби болки в гърлото, така се е изплашила и е получила таково затруднение в дишането, че е решила, че умира. А всъщност се оказва, че е получила паник атака, т.е. соматизирала е собствените си страхове.

Както казва един приятел: „Не знам дали този вирус ще ни затрие, но страхът от него много ще помогне за това.“

До каква степен страхът ни помага и до каква степен ни вреди? Къде се намира тънката граница между здравословния и нездравословния страх?

В действителност паниката всеки път причинява ирационално поведение, което реално може да доведе до по-сериозни последствия. Когато човек изпитва много силни тревожност и страх, неговата надбъбречна жлеза реагира като в състояние на реална опасност за живота и синтезира големи количества адреналин и кортизол. Те от своя страна засилват кръвообращението чрез учестяване на сърдечния пулс, като по този начин пресират определени мускулни групи, за да задействат принципа “Бий се или бягай”. Това състояние изчерпва важни микроелементи и буквално застрашава нормалната функция на имунната система. Ирационалният страх не може да различи реалната опасност от тази, която е плод на въображението ни. Това кара тялото да стои постоянно нащрек и постепенно да изтощава собствените си защитни механизми. Така вместо да ни помага, страхът реално ни поставя в положение на опасност. Затова е добре вместо да изпада в паника, човек да прави информиран избор, да не прави прибързани заключения и да не предприема прибързани действия.

За съжаление, ние не можем да бъдем сигурни до каква степен информацията, която ни се подава е реална и до каква степен се спекулира с обстановката. От друга страна, не можем да неглижираме ситуацията, защото това би противоречало на отговорността ни на човеци. Не можем и с лека ръка да се отървем от черните мисли. Можем да се разхождаме сред природата, да се чуваме с приятели, да правим нещо с ръцете си (рисуване, готвене и всякакво майсторене), да четем приятни книги, да слушаме хубава музика, да прилагаме различни техники на дишане, които да ни отпуснат, да се стараем винаги да сме заети с нещо – все чудесни начини за разпускане. Каквито и похвати да прилагаме за спасение от стреса, в крайна сметка лягаме вечер и тогава всички страхове се сгромолясват обратно с цялата си мощ на клепачите ни. Каквото и да правим, има момент, в който ни се струва, че всичко ни се изплъзва и се задушаваме от собствените си панически страхове. Защото усещаме, че нещата са извън наш контрол, че ситуацията не зависи от нас ...че сме безсилни.

А може би има начин да обърнем палачинката – да поемем нещата в свои ръце и да се доверим на тази, която винаги ни е спасявала - да се доверим на природата. Грижата за себе си в крайна сметка е най-висшата отговорност, която ще ни позволи да се грижим и за всички останали.

Природата ни е дарила с билки, в които могат да се открият множество активни вещества, витамини и минерали, които са от изключително значение за правилното функциониране на нервната система, както и щит срещу отрицателните последствия от стреса.

Билката маточина е добре позната в традиционната българска медицина като ефикасно средство за успокояване на нервната система. Прекрасно успокоява, влияе благопрятно при депресия и меланхолия, премахва стрес, напрежение, страх и безпокойство. Действа положително за лечение на нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, ускорено сърцебиене, мигрена, храносмилателни смущения с неврогенен произход. Маточината действа успокояващо и на стомаха - стимулира процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Лавандулата е друга широкоразпространена на територията на страната ни билка. Прилага се срещу нервно напрежение и безпокойството, спомага за общото отпускане на организма и за нормализиране на сърдечния ритъм.

Славеща се като билка на младостта, Ашвагандата е ценена заради способността си да успокоява ума и да възстановява силите на организма. Тя помага на тялото да се справи с външни негативни въздействия и вътрешни напрежения като стрес и тревожност.

Bland е уникален 100% натурален, висококачествен продукт, съдържащ екстракти от маточина, лавандула и ашваганда. Препоръчва се от специалистите при стрес, безпокойство, тревожност, депресивни състояния и главоболие от напрежение! Не съдържа захар, консерванти, оцветители и животински продукти. Напълно безвреден е! Не води до зависимост! Бланд може да се приема продължително време. Можете да намерите в аптеките и без рецепта или на https://botanic.cc/products/bland/.

Въпреки всичко можем да запазим спокойствие, за да дадем шанс на имунната си система да свърши всичко останало.
 
Бояна Николова – консултант от Botanic.cc